"А дано, ама надали" е находчивият български превод на оригиналното заглавие Long Shot. Филмът е романтична комедия, което моментално би трябвало да откаже по-капризния зрител, но въпреки жанровата си дефиниция той е неочаквано свеж. Бонус точки дава актуалната плънка от политическа пародия.
От Сет Роугън знаем какво да очакваме - вулгарен език, но често и точно премерен сарказъм. Някои от филмите, в които той е титуляр и съсценарист, са чудесни, други - за боклука. Общо минават в жанра "да се посмеем от сърце на простотиите". Тук той е само в актьорско амплоа и работи по сценарий на Дан Стърлинг ("Убийствено интервю") и Лиз Хана ("Вестник на властта"), макар режисьор да е старият му ортак Джонатан Ливайн (снимали са заедно оптимистичния филм за рака "50/50" и "Нощта преди Коледа").
Топката вдига Чарлийз Терон, която излиза на сцената в най-бляскавия си вид. "А дано, ама надали" разказва познатата от векове история за красавицата и звяра, за принцесата, целунала жаба, само дето зад персонажа на Роугън не седи никакъв омагьосан принц, ами средностатистически загубеняк без особености. Въпреки това романтичният развой се състоява.
Ценното на този непретенциозен филм е, че напълно къса с реализма и хиперболизира до безумие мокрия сън на гимназиалния аутсайдер - да бъде захаресван от най-великолепната жена. Тук тя е суперуоман с разграфено до минута ежедневие и безупречно скроени костюми. Като тийнейджър е била за кратко детегледачка на подрастващия Фред Фларски, който още тогава е успял да се изложи, макар тя да го помни с добро. Щрак! - съдбата ги среща отново двайсет години по-късно, гимназиалната активистка е вече държавен секретар на САЩ, а Роугън, в най-елементарния си шушляк и неподдържана от седмици брада, е безработен журналист. Разбира се, грубоватият му хумор ще разведри гробовно сериозната политичка, какво друго? Фларски се издига първо до автор на нейните политически речи, а после и до любовен партньор. Началото на техните неочаквани взаимоотношения е истерично смешно и ако към края на филма добива вече непреодолими нива на неправдоподобност, то на зрителя малко му пука за това.
Във филма има няколко успешни шаржа на съвременния политически елит - вижте само пародията на канадския премиер Трюдо или Анди Съркис в ролята на корумпиран медиен бос. Сериозна нотка се прокрадва и с темата за сексистките очаквания към работещите (и амбициозни) жени. Въпреки споменатите елементи "А дано, ама надали" не е добър или особено важен филм - той е просто обезоръжаващо, невероятно забавен и осигурява два безоблачни летни часа в киното.
