Кевин Истман и Питър Леърд създават "Костенурките нинджа" в началото на 80-те като пародия на комиксовите герои, които шестват във фантазията на американските подрастващи от десетилетия. Те носят имената на ренесансови художници (Леонардо, Микеланджело, Рафаело и Донатело), владеят бойни изкуства, обичат пица и живеят със своя сенсей и осиновител, плъха Сплинтър, в канализацията на Ню Йорк. Успехът на рисуваната поредица е тъй неочаквано голям, че три години по-късно Истман и Леърд сключват договор за серия играчки, които за нула време носят над 1 милиард долара. Следва анимационен сериал, излъчван дори по ефирните телевизии у нас, и няколко пълнометражни филма. Успехът на зелените нинджи продължава да е зашеметяващ навсякъде, откъдето минат: през 1990 г. първият филм за тях става най-доходоносната независима кинопродукция в историята (на онзи етап). Превръщат се и в герои на видеоигри и дори игрални филми. Истман и Леърд продават авторските си права: раменете им не могат да носят такъв успех, предпочитат доживотно обезпечение.
Е, аз така и не разбрах какво толкова привлекателно има в тия костенурки с пъстри превръзки на очите и умения на Брус Лий, затова и встъпих с нулеви очаквания към поредната широкоекранна адаптация на техните приключения. Но както 96% от критиците в англоезичния свят, трябваше да се съглася, че "Костенурките нинджа: Пълен хаос" на режисьора Джеф Роу ("Семейство Мичъл срещу машините") е свеж и актуален прочит на осемдесетарските им приключения. Естетиката на небрежния, сякаш ръчно надраскан рисунък и шеметно скачащото действие напомнят за хита "Спайдърмен в Спайди-вселената" и неговото тазгодишно продължение, а сценаристи са Сет Роугън и Ивън Голдбърг. Двамата ортаци-комици са добре познати на киноманите със своите едновременно вулгарни, сърдечни и остроумни истории. Тъй като "Костенурките нинджа" е все пак бранд, който се бори за джобните на децата, тук пиперливият език е озаптен, но точно прицеленият сарказъм е все така на място.
Макар да са популярни и сред по-малките, самите костенурки са тийнейджъри - съдържа се в името им Teenage Mutant Ninja Turtles, изгубено при превода на български език. Съответно темите на филма неизбежно са юношески - за еманципирането от родителите, за намирането на място в човешкия свят, за това какво е да бъдеш герой и аутсайдер, за приятелството, за момичетата. Нищо оригинално и непредсказуемо няма в сюжета или посланията на филма, но комедийните гегове работят, очарователни дребни детайли разчупват клишето, а пародийността на персонажите (в отбора на лошите са изнервен носорог, гекон пацифист и риба, която мечтае за певческа кариера) позволяват на "Костенурките нинджа" да диша свободно едновременно в полето на фантазията и на абсурда.
Зад филма стои и изключителен музикален тандем - Трент Резнър и Атикус Рос, вече носители на два "Оскара" за композициите си към "Социалната мрежа" и "За душата". В последните 13 години те работиха върху десетки филмови проекти от различни жанрове, а "Костенурките нинджа" е вторият им анимационен проект след джаз феерията за смъртта на Pixar. Саундтракът смесва авторската музика с рап хитове от 80-те и 90-те години, а Айс Кюб озвучава злодея Супермуха. За съжаление, "Костенурките нинджа: Пълен хаос" идва у нас само дублиран на български - няма да чуем нито неговия глас, нито Джаки Чан като Сплинтър.
"Костенурките нинджа" е много далеч от животопроменящ филм: ако искате разтърсващо и сложно кино, гледайте "Опенхаймер" или даже "Барби". Но той е чудесно ваканционно развлечение за подрастващи - къс, динамичен, забавен и непретенциозен. На фона на трагичния мениджмънт в Disney, който убива едновременно комиксовата златна кокошка и анимационните отдели на "Дисни" и "Пиксар", това лято много такива нямаше. "Костенурките нинджа: Пълен хаос" успява да внесе свеж полъх в един вече четиресетгодишен франчайз и трябва да признаем, че неговите герои са не просто зелени, а очевидно - вечнозелени.
YouTube
