След като 2020-а отмени много прожекции в цял свят, а "Нетфликс" и останалите стрийминг платформи заеха мястото на затворените киносалони, ето че дойде ред и на "първата българска премиера онлайн", както гласи рекламата. "Кръвта на пеликана" е достъпен от днес на Neterra TV+ - предпочитаната българска платформа за платено кино у дома, където вече бяха качени редица родни продукции, вече показани в кината, а също част от програмата на фестивалите "Синелибри" и Master of Art. Идната седмица там ще се "проведе" и 13-ото издание на фестивала за близкоизточно кино "Менар".
В това рекламно изречение има няколко неверни неща. Първо, не е премиерата, а "масовото разпространение" на филма. Българската му премиера се състоя на голям екран в края на юни, на открито, като част от "София филм фест". (А световната бе още през септември м.г. в паралелната програма на Венецианския кинофестивал "Хоризонти"). И второ, филмът не е български. Вярно, той е копродуциран от българската компания "Мирамар филм" и Националния филмов център, заснет у нас и в него участват неколцина български актьори, сред които детето във втората по важност роля - 6-годишната Катерина Липовска; българи са и част от снимачния екип.
В креативно отношение обаче това е немски филм, дело на режисьорката (и сценарист) Катрин Гебе и продуцентката Верена Грефе-Хорт, а в главната роля е една от най-ярките съвременни германски актриси - Нина Хос (удостоена със "Сребърна мечка", позната от фестивалните фаворити на Кристиан Пецолд и американски продукции като сериала Homeland и трилъра по Джон льо Каре "Най-търсеният човек") - и, разбира се, персонажите говорят на немски.
Филмът успя да впечатли критиците във Венеция, макар да представлява трудно определима смесица от психологическа драма и свръхестествен хорър, феминистични послания и майчински инстинкт. Темата за "обладаните" от необясними сили деца присъства в киното отколе и дори ако изключим чисто жанрови представители като "Поличбата" и "Екзорсистът", то на тази тема бе посветен още един нов и качествен немски филм - System Crashers от миналата година, както и "Трябва да поговорим за Кевин" с Тилда Суинтън. "Кръвта на пеликана" се отличава от тях главно с развръзката, която избира. Също както заглавието, и тя се опира на фолклорния мотив за птицата, която спасява малкото си, разкъсвайки гърдите си - докъде може да стигне в саможертвата си една майка, за да спаси детето си?
Нина Хос е в ролята на треньорка на полицейски коне (конна база край Вакарел е основната снимачна площадка на филма), която осиновява последователно две деца от България. Колкото кротка, обичлива и спокойна е Николина (Аделия Оклепо), толкова агресивна и неконтролируема е малката Рая (Липовска). В ангелски русото създание дремят непознати демони. Психолог информира майката, че сирачето не изпитва нито страх, нито емпатия. Съжителството между трите завива към ужаса и паранормалното, докато героинята Вибке трескаво търси решения. Именно тази втора част на филма разрушава доверието у зрителя - "Кръвта на пеликана" не може да реши дали ще рови в табута от истинския живот, или ще се установи в сферата на фантастичното; дали гледаме европейско арт кино или жанрово развлечение (няма кой знае какво развлечение в този доста тежък филм).
Актьорските превъплъщения на Нина Хос и малката Катерина Липовска са наистина забележителни, но останалото едва ли си струва 12-те лева - по-скъпо и от билет за премиерен филм в киносалон.
YouTube
