Със своя безвкусен, но и неудържим хумор "Борат" се оказа най-смешният филм в една 2006 г., в която светът бе далеч по-невинен - комедията нямаше нужда да съблюдава прекомерна политкоректност, социалните мрежи едва-едва прохождаха, а САЩ си въобразяваха, че Джордж У. Буш е най-лошият президент, който може да им се случи.
След неговия огромен успех британецът от еврейски произход Саша Барон Коен - известен дотогава с телевизионното си комедийно амплоа Али Джи - направи още няколко филма с низходящ резултат: "Бруно", "Диктаторът", поигра и в "сериозни" продукции като "Хюго" на Скорсезе, "Клетниците" на Том Хупър и тазгодишния The Trial of the Chicago 7 на Арън Соркин (в момента по "Нетфликс").
Продължението "Борат: Последващият кинофилм" бе завършено и излезе - дори не на кино, а за домашен екран от Amazon, понеже кината са затворени - в условията на глобална пандемия, в последната година от последния президентски мандат на Доналд Тръмп, докато всякакви абсурдни теории, конспирации и лафчета бушуват на дисплея на всеки от нас, а комици биват линчувани от виртуалната тълпа, защото не е одобрила шегите им. Учудващо е, че при тази драстична промяна Барон Коен успява да се задържи на гребена на вълната. Неговият хумор не се е променил особено - все така е вулгарен, често физически и елементарен, безпардонен, но и безпощадно сатиричен. Коен е взел всеки един стереотип и предразсъдък, за който се е сетил, и го е обърнал с хастара навън.
Борат, нескопосаният "казахстански" журналист, също не се е променил - като изключим, че вече е разпознаваем образ по целия свят и за да може да продължи да прави своите скечове тип "скрита камера" с истински хора, трябва да е старателно дегизиран. А още по-добре: да намери някой друг, който да изиграва тези ситуации с не по-малък импровизационен талант от него. И го е намерил. В лицето на 24-годишната българка Мария Бакалова, току-що излязла от НАТФИЗ, със само 1-2 филмови роли в родината, но достатъчно смела да се яви на кастинга в Лондон - и да го спечели. А после да изнесе на гърба си целия неприличен и смешен филм - от кадрите, в които прилича на некъпано диво животно в клетка, до прословутото интервю, в което провокира Руди Джулиани да започне да си бърка в дюкяна. През ноември името и образът на Мария обиколиха всички медии в САЩ и Великобритания, предрекоха ѝ (поне номинация) "Оскар", и това не е преувеличено - тя наистина е най-доброто нещо в "Борат: Последващият кинофилм". Ролята ѝ на момиче от дива и странна страна, възпитано в патриархални и примитивни нрави, но откриващо постепенно своята идентичност, сексуалност и накрая - независимост, изисква от актьора не само смелост и способност за импровизация. Бакалова играе сърцато и с емоционална отдаденост - като контрапункт на хладнокръвния и повтарящ все същите номера Коен - което придава сантиментална дълбочина на отношенията между баща и дъщеря. Признавам, че първите кадри от филма и изяви в токшоута, които видях с нейно участие, не ме вдъхновиха - тя е усвоила типичното преиграване и истерично покачваща се интонация, тъй характерни за школата на НАТФИЗ. Но ако изгледате целия 90-минутен филм - а Мария е на екран в почти всяка минута, - ще видите завършен и вълнуващ образ, в който освен пошлостта има и уязвимост, и нежност, и феминистичен плам.
"Борат" и неговата шумна рекламна кампания са голям шанс за бъдещето на младата актриса от Дивия изток, дано успее да го използва. Извън нейното вдъхновено изпълнение, Коен и останалите му седмина съсценаристи са се фокусирали върху разобличаване на Тръмп и агитпроп за току-що преминалите избори в САЩ (при премиерата на филма те тъкмо предстояха). Въпреки че част от ситуациите са "вътрешнозаводски" американски хумор, повествователната структура учудващо не се разпада като куличка от карти, а държи до кулминацията. Интересен факт е доколко във времената на напредналите технологии и "дийп фейк" видеото Барон Коен и същинският режисьор на филма Джейсън Уолинър разчитат на документални кадри и доколко - на способностите на монтажистите и специалистите по компютърно генерирани изображения в студиото.
В заключение: все така космически далеч от добрия вкус, "Борат: Последващият кинофилм" си струва да бъде видян по две причини. Тази, която е валидна от западната страна на Ламанша, е болезнената му актуалност и пълната липса на свян, докато говори за реално съществуващи проблеми. Другата влиза в действие източно от Калотина - това е най-големият успех на български актьор в Холивуд за всички времена. Колкото и да му е тъжно на Димитър Маринов.
YouTube
