"Минамата" е единственият филм с участието на Джони Деп от 2019 г. насам, ако не броим озвучаването на сръбски анимационен сериал (самият той е заснет наполовина в западната ни съседка). Шумните съдебни битки, които Деп водеше срещу бившата си съпруга Амбър Хърд, доведоха до колапс в кариерата на актьора, трикратно номиниран за "Оскар". Днешен Холивуд е бърз в "канселирането" - Джони бе изхвърлен от поредицата "Фантастични животни" и се сбогува с перспективата да изиграе отново карибския пират Джак Спароу. Дали победата в съда ще доведе до също толкова бърза реабилитация - предстои да разберем.
Въпросният "Минамата" обаче бе буквално погребан от американските дистрибутори след показа си на "Берлинале" през февруари 2020 г. Помогна и коронавирусната пандемия. Филмът мина незабелязано и на български екран, където премиерата му бе на "Синелибри" през октомври същата година, в навечерието на втората вълна. В крайна сметка добавената стойност, която съдебният процес от последните два месеца носи на всичко, свързано с името Джони Деп, накара разпространителя "Бета Филм" най-сетне да пусне "Минамата" в някое и друго кино.
Самият филм заслужава повече със своята документална ценност. "Минамата" стъпва върху действителни събития от началото на 70-те, описани в книга от главния герой - фотографа Юджийн Смит и съпругата му Айлин. Изковал име с военните си репортажи от Втората световна, публикувани в сп. Life, четвърт век по-късно Джийн е пропаднал пияница, далечен братовчед на друг филмов персонаж, изигран от Деп - Хънтър Томпсън от "Страх и омраза в Лас Вегас". Отчужден от децата си, той смята, че фотографската му кариера е приключила и от немайкъде приема участие в реклама на цветен филм Fuji, макар да е заснел всяка една своя снимка в черно-бяло.
Дни по-късно неузнаваемият, състарен, брадясал и все пак симпатичен Деп е отново на бойното поле: в рибарско селце в Япония, където мощна индустрия изхвърля живак във водите и води до необратими увреждания на деца и възрастни. Злият капиталист отказва да се съобразява с екологични съображения и дори да изплати обезщетения на доживотно осакатените, а американският фотограф се оказва съюзник на местната групичка борци за справедливост - макар с грубоватите си нрави първоначално да е трудно допуснат в японската общност. Тематично филмът се доближава до хита с Джулия Робъртс "Ерин Брокович" и други екранни екосюжети, но заради нецензурираните изображения на страдание публиката на този е ограничена над 16 г. в много страни по света.
Андрю Левитас, бивш актьор и за втори път режисьор, не успява изцяло да поддържа ритъма на разказа и често използва клиширан, силно сантиментален подход към проблематиката. Но значимата тема и играта на Деп (както и на Бил Най, като негов редактор, и на японската звезда Хироюки Санада) правят "Минамата" сериозен и задържащ вниманието филм. А фактите зад екранната фикция носят и няколко допълнителни поуки. Въпреки че развръзката е триумф на социалната роля на журналистиката, сп. Life спира да излиза - по финансови съображения - година и нещо след публикуването на разтърсващия репортаж от Минамата. Половин век по-късно екологичните проблеми получават много по-широк обществен отзвук, но решаването им продължава да се замита под килима (във финалните надписи се редуват документални кадри от по-стари и по-нови екобедствия, при които страдат хора и животни). А Деп, чиито проблеми с алкохола и наркотиците винаги са били известни, спокойно би могъл да завърши като героя си - но без един последен "изкупителен" проект, който да подпечата статута му на легенда.
YouTube
