През последните няколко години с появата на стрийминг услугите и новите форми на гледане в домашни условия разликата между телевизионните филми и сниманите за голям екран става все по-неясна. Големият въпрос пред филмовата индустрия е дали сега, когато пандемията наложи почти повсеместното затваряне на киносалоните по света, тази промяна ще се случи още по-бързо, пише Си Ен Ен.
Подплашени от пристигането на вируса в САЩ и срива в боксофиса, филмовите студиа започнаха да забързват графика, по който качват продукцията си онлайн - действие едновременно практично и в духа на обществените настроения. Само така при липсата на работещи кина филми като „Ловът“ и „Невидимият човек“ могат да възстановят похарчените за маркетинг пари - или поне част от тях.
Дори преди коронавируса бързо развиващите се технологии вече играеха все по-важна роля в това уравнение. И все пак, както отбеляза в Indiewire Ан Томпсън, най-смелият ход на Universal - заобикалянето на кината и предлагането на анимационния филм „Тролчетата: Световно турне“ направо като „видео при поискване” - е експериментът, който „подлуди собствениците на киносалони“.
Бурният дебат в шоубизнеса е дали преминаването към стрийминг съдържание у дома на по-ниска цена ще промени съществено модела на ексклузивния прозорец, на който се радват кината, и борбата той да бъде запазен. Студиата искат да постигнат по-голяма гъвкавост в тази област, докато платформи като Netflix, HBO Go, Apple TV+, Hulu, Amazon Prime Video и др. демонстрират как филми, правени като за кино и печелили "Оскари", могат да носят приходи и без да се минават през кината. От своя страна Националната асоциация на собствениците на киносалони в САЩ излезе с трезва, но като цяло оптимистична дългосрочна оценка - с надеждата, че огромното мнозинство отложени премиери все пак ще стигнат до кината, когато животът се върне към нормалното.
В настоящата ситуация има много неизвестни. При един сценарий хората, които вече са свикнали да използват различни стрийминг услуги в уюта на дома си, може повече да не поискат да излязат от него. Удобството да разполагаш с разнообразие и изобилие от сериали, документални филми и възможности за задоволяване на всякакви вкусове, без да ходиш никъде, е по вкуса на мнозина. Друг възможен поглед е, че когато карантината свърши, те компенсаторно няма да искат да се прибират по домовете си, каквито и забавления да им предлага телевизорът. И кината отново ще започнат да се пълнят с хора, които обичат да са навън.
Възможни са и всякакви междинни варианти между тези две крайности. Има филми, които е по-удобно да си гледаме от дивана; има и жанрове, създадени за големия екран и тръпката от споделените емоции в тъмното.
Обаче оттам, откъдето преди около 3 месеца тръгнаха лошите новини, сега идват обнадеждаващи. Тъй като в Китай броят на новозаразените с коронавирус намалява, правителството позволи на няколко (в Китай това означава 500) киносалона, предимно в Синдзян и други отдалечени провинции на страната, да отворят за първи път, откакто всички обществени пространства бяха затворени с указ през януари. Те засега показват стари филми, доказали, че могат да привличат публика.
