"Страх" на режисьора Ивайло Христов нашумя напоследък покрай избора му да представя страната ни в предстоящите номинации "Оскар", вероятно и това е окуражило разпространителя да го пусне по кината най-сетне, 14 месеца след премиерата на "Златна роза" във Варна. Въпреки че производствените мъки, по правило съпътстващи българските филми, водят до остаряване на темите и сюжетите им - бежанците, каналджиите, Динко със свинските опашки на границата - киното не е вестник и неговите истории би следвало да имат по-дълъг срок на годност. А процентът гласове за "Възраждане" на изборите говори, че нито ксенофобията, нито нискочелието, нито провинциализмът са си отишли.
Все пак не мога да се отърва от усещането, че "Страх" е рецептурен филм. Чуйте само: безработна учителка вдовица (защото в пограничното й село училището е затворено поради липса на деца) приютява в дома си чернокож с вратовръзка, който се оказва африкански лекар, случайно преминал границата заедно с група афганистанци. Последните властите неохотно подмятат - длъжни са пред ЕС, все пак, но на него е отказана всякаква милост. Учителката не говори английски, но след сближаването си с нея, пришълецът проговаря български. Останалите селяни (предимно натуршчици от с. Варвара) са диви, озверели, примитивни, жестоки; също като неугледното, кално, брулено от зимния вятър, изпълнено с недостроени бетонни мастодонти крайморско село.
В "Страх" има черен хумор, има пародийност, има и нежност (събрана главно в черно-бялата камера на ветерана Емил Христов), но по същество това е един българомразки филм, който не е милостив към своите герои - по същия начин, по който те грубо и безцеремонно отхвърлят чуждия. Светлана Янчева прави впечатляваща роля на силна, но отчаяна жена, наподобяваща превъплъщението на Франсис Макдорманд в "Три билборда извън града". Но нито любовната афера между нея и героя на Майкъл Флеминг е защитена драматургично, нито пък авторът наистина разбира какво е расизмът и какво - противодействието му - портретуването на чернокожия е на етап 60-те и "Познай кой ще дойде на вечеря", не 2020 и Black Lives Matter.
Е, накрая има една камила в снега, сякаш авторът иска да ни намигне: "Не вярвайте на всичко, което виждате". Все пак, "Възраждане" имат 5%, не 50 (и слава богу).
YouTube
