На Даниел Крейг му предстои отложена вече с година и половина премиера, преди да се пенсионира като Агент 007 след "Смъртта може да почака"; Пиърс Броснан пък свърши това още през 2002 г., след "Не умирай днес". Филмовата кариера на 68-годишния бивш Бонд още не е напълно умряла въпреки прошарените му коси - "емпирично погледнато, вие сте много привлекателен мъж", му казва една (поне) двойно по-млада героиня в "Обир по джентълменски".
С филми като този обаче Броснан няма причина да се гордее: The Misfits - оригиналното заглавие повтаря това на уестърн от 1961 г. с Кларк Гейбъл, Мерилин Монро и Монтгомъри Клифт - разказва за успешен обир, но е напълно несполучлив и провален като кино. Режисира Рени Харлин, влязъл в историята като най-успешния финландски режисьор след "Умирай трудно 2" и "Катерачът", впоследствие реализирал редица по-слаби филми. Но просто е невероятно за колко ленива режисура, несъществуваща драматургия и бутафорен диалог говорим тук.
"Обир по джентълменски" започва като значително по-добър филм, отколкото е - като лек екшън за крадци ала "Бандата на Оушън" или "Италианска афера", лятно развлечение без претенции и дълбоки послания. Динамичната експозиция бързо приключва и след 20-ата минута разказът почва да влачи като повредена плоча, за да предизвика (буквално) позиви за повръщане в кулминацията. Язък за добрите актьори (Тим Рот и Ник Кенън измежду тях) и красивите локации, по които е изхарчен бюджетът от 15 милиона долара. Филмът би могъл да мине за старомоден, ако не беше образцовото расово многообразие. Дълъг е само час и половина, но с мъка бих го препоръчала дори за пиратско гледане, толкова е безнадежден.