Медия без
политическа реклама

Сапунка с Блейк Лайвли се превръща в кошмар

"Никога повече" по бестселъра на Колийн Хувър предупреждава за капана на домашното насилие

 Романтика се сипе на парцали.
форум филм
Романтика се сипе на парцали.

Добрата кауза все още не прави един филм добър. Не го прави и бестселърът, по който е създаден - It Ends with Us на Колийн Хувър. Вдъхновена от личната история на родителите й, книгата е продадена в милиони копия благодарение на общността #BookTok в младежката социална мрежа ТикТок. Преведена е на над 20 езика, сред които и български – под заглавието "Никога повече". С него на екран пристига и филмът, повдигащ иззад омаята на романтиката заплашителната тема за домашното насилие над жени. 

Темата не е непозната – в новините често попадат уродливите й проявления от живия живот. Преди година и половина гледахме "Игра на доверие" на Яна Маринова и Мартин Макариев, също с корени в биографията на авторката. През есента на същата 2023 г. фестивалът "Синелибри" представи "Само ние двамата" – френска драма на режисьорката Валери Донзели, създадена в сътрудничество с носителката на "Златен лъв" Одри Диуан, която без лозунгите и крясъците на бг киното изследваше бездните на една токсична връзка.

В "Никога повече" със сюжета се захваща мейнстрийм Холивуд. В главната роля виждаме Блейк Лайвли, далеч по-известна от светските хроники и брака си с Райън "Дедпул" Рейнолдс, отколкото с ролите си във филми като "Плитчините", Cafe Society и "Градът". Тя се справя криво-ляво с ролята, веейки повече руси къдрици, отколкото актьорски талант. В мъжкото амплоа й партнира Джъстин Балдони, който е и режисьор. Може да се предположи, че смесицата му от италиански и еврейски гени ще предизвика вълнение у някоя и друга мома с пуканки, също както се случва в първата половина на филма с героинята цветарка Лили Блум (да бяха я превели Роза Цветкова). 

Без да съм разлиствала книгата на Хувър, мога да предположа, че нейна заслуга са смехотворните сюжетни хрумвания, издържани в най-добрите традиция на розовия роман за домакини. На екрана се лее безконечна боза от клишета: като почнеш от свободния, секси неврохирург и стигнеш до луксозните интериори и ресторанти. Но все пак говорим за пазар, издържал три тома и три екранизации по "Петдесет нюанса сиво". Колко по-зле може да стане?

Филмът започва като сапунка, продължава с мрачни нотки и завършва с отрезвяване и спасение, като смяната на тоналностите е отиграна сравнително добре. Няма смисъл да разкривам детайли от сюжета и кога точно ревнивият мъж-мечта започва да шамаросва хубавата си съпруга, защото 130-те минути продължителност и неособено сръчният монтаж са се погрижили всяко нещо в него да е раздуто, неефективно, щедро захаросано, а понякога (като в случая с убитото дете) – просто нелепо. Ще кажа само, че да се откопчиш от отровната прегръдка на насилника и да заживееш на чисто, при все поколенческата травма, на кино изглежда по-лесно, отколкото в действителност е. А, и зад ъгъла непременно чака друг розов облак, защото феминизмът не вирее много добре в този жанр.

Разбирам, че романът е набрал основната си популярност сред тийнейджърки и може би за тях посланието ще е полезно. "Никога повече" обаче е доста нескопосана романтична драма, чието предупреждение ще стигне само до най-непретенциозна публика.

Сблъскваме се с болезнени истини с #НикогаПовече от 9 август само в кината.

 

Последвайте ни и в google news бутон