Лиъм Нийсън е живото доказателство, че никога не е късно да се преквалифицираш. Сякаш номинацията "Оскар" за ролята на Оскар Шиндлер - спасителя на евреи, ирландската политическа драма в "Майкъл Колинс" и джедайските хватки в "Епизод 1" не бяха достатъчни, в третата възраст той внезапно се събуди като екшън герой. В "бесонката" "Твърде лично" (2008) 55-годишният актьор се хвърли в неистов екшън за спасяване на дъщеря си. Самият Нийсън очаквал филмът на Пиер Морел да е просто нискобюджетен проект за джобни, излизащ директно на DVD (днешния аналог на стрийминг платформите), но успехът го изненадал.
И ето: да е герой по неволя в редица генерични екшъни, включително две продължения на "Твърде лично" през 2012-а и 2014-а, се превърна в негово основно амплоа за петнайсет години напред. Северноирландецът не се спря и през ковид пандемията, дори дойде да снима у нас ("Спомен", с участието и на Гай Пиърс и Моника Белучи, кой знае защо непоказван тук). От конвейера за филмова посредственост с участието на Нийсън сега излиза "Заложникът" (Retribution) - филм, чието заглавие би могло спокойно да бъде прикачено към всеки един филм на актьора през последните три петилетки.
Вторичността не е смъртен грях в жанра - свикнали сме екшъните да вървят по добре утъпкани пътеки, но "Заложникът" отива отвъд това. Той е римейк на испанския El Desconocido от 2015 г., който вече е претърпял нови прочити в Германия (2018) и Южна Корея (2021). Като се има предвид липсата на оригиналност дори в първоначалната идея, къде са тръгнали тия хора?
Точно там, където се очаква да отидат в края на август, когато потенциалът на летния филмов сезон е изчерпан (тази година той се манифестира с всичко на всичко два филма, но какви!). "Заложникът" е кратък, динамичен, шаблонен, опериран от всякаква фантазия и по някакъв евтино-перверзен начин - дори напрегнат през голяма част от времето. Формулата остава една и съща от "Скорост" насам: пасажерите в бързо движещо се МПС са взети за заложници от злодей, а един смелчага трябва да ги извади невредими.
Героят Мат Търнър е високопоставен бизнесмен, който живее луксозно с жена си и двете им деца. Отношенията им не са гладки, но сценарият няма време да разсъждава върху това, защото когато Нийсън с неохота тръгва да откара екранните си син и дъщеря на училище, тримата се оказват седнали върху бомба. В момента, в който спрат колата и излязат, тя ще се взриви заедно с тях. Комуникацията с атентатора се осъществява по мобилен телефон, подхвърлен под седалката. Действието се развива в Берлин, но режисьорът Нимрод Антал не обръща ни най-малко внимание на физиономията на града-декор, нито пък се грижи някой в него да говори на немски. Правдоподобността не е търсен ефект във второразрядните екшъни. В началото все пак има загадка: не се знае кой е лошият, нито какъв е мотивът му. От един момент нататък обаче сценаристът Кристофър Салманпур си подритва трудовата книжка: и изкуствен интелект щеше да напише по-интересна развръзка. Такива като него хич да не стачкуват!
Ембет Дейвиц (съпругата) и Матю Модайн (шефът) имат кратки изяви във втория план, но камерата остава фокусирана основно върху Лиъм Нийсън, колата и двете хлапета на задната седалка. Квотата за етническо мнообразие е изпълнена благодарение на Нома Думезвени - в абсурдно съчинена роля на директор на "Европол", който лично поема случая.
Основен недостатък на "Заложникът" спрямо епизодите от "Твърде лично" е, че той даже не изисква от звездата си да покаже завидна за годините му физическа форма. Нийсън прекарва приблизително 85 от 90-те филмови минути седнал, а актьорското му превъплъщение се изразява основно в реплики (то се знае, клиширани) и мимика. Персонажът се лашка между типичната за екшън образите му корава мъжественост и новооткритата уязвимост, когато в негови ръце е животът на близките.
Може би е време Лиъм Нийсън отново да си потърси нова работа.
YouTube
