След седмица 95-ите награди "Оскар" ще бъдат вече раздадени. И най-престижните от тези най-престижни статуетки няма да отидат у майсторски филми като "Баншите от Инишерин" на Макдона или "Семейство Фейбълман" на Спилбърг, нито при зрителските фаворити "Аватар: Природата на водата" или "Топ Гън: Маверик", камо ли при европейски предложения като "На Западния фронт нищо ново" и "Идиотският триъгълник". Съдейки по траекторията на "Всичко навсякъде наведнъж" през сезона на наградите - особено в последните му седмици преди "Оскаровата" кулминация, и по сметките на букмейкърите, всички най-важни награди вкупом ще отидат за мултижанровия разказ за мултивселената "Всичко навсякъде наведнъж" (с 11 номинации). Дали ще е заслужено? По този въпрос може да се поспори.
"Всичко навсякъде наведнъж" (Еverything Everywhere All At Once) е сравнително нискобюджетна продукция на независимото студио А24, чийто най-голям успех на "Оскарите" досега бе "Лунна светлина" през 2017-а - най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий, поддържаща мъжка роля. (Впрочем също спорна победа на фона на доминацията на "Ла ла ленд"). През 2021 г. друг техен филм - "Минари", донесе награда за поддържаща женска роля, за пръв път в историята за корейска актриса (макар че година по-рано с важните отличия триумфира корейският "Паразит"). Студиото е достатъчно независимо, та неговите филми по правило да не се показват на наш екран или най-много с фестивална прожекция-две. Такава е ситуацията и с "Всичко навсякъде наведнъж".
Зад него стои дуото Даниелс - Даниел Куан и Даниел Шайнърт, които имат в CV-то си само един пълнометражен филм досега, нестандартния Swiss Army Man, видеоклипове и експериментални късометражки. Пътят на техния опус магнум (хехе) започва от сравнително скромния фестивал SXSW в Тексас. Но внезапно той се превръща в критически фаворит (с 95% положителни отзиви в платформата Rotten Tomatoes) и в най-касовия филм в портфолиото на А24, възвърнал над 5 пъти бюджета си.
"Всичко навсякъде наведнъж" експлоатира нашумелия напоследък в киното принцип на квантовата механика за множествените светове. Паралелните вселени си пробиха път през филмите на Нолан до блокбастърите на Marvel, където в "Спайдърмен в Спайдивселената", "Спайдърмен: Няма път към дома" и "Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта" анимационни или живи герои сменяха световете така, все едно си сменят чорапите, само че доста по-бързо. В този смисъл идеята не е нова (тя не е нова и във физичния, където е постулирана от Хю Еверет през 1957-а и популяризирана от Брайс деВит през 60-те и 70-те години), но като независими творци без студийни ограничения двамата Даниел я довеждат до екстремум. Така първият час и половина на филма им се превръща в нещо средно между халюциногенен трип и бълнуване на хиперактивен ум, в който 60-годишна азиатка опатква с хватки от кунгфу, дилдота и пръсти-кренвирши бюлюк врагове, струпали се в засада в данъчната служба, като междувременно прелита 20-30 пъти дотам и обратно, за да черпи от другите вселени непознати умения, дарби и сили. Мъжът ѝ пък превръща в смъртоносно оръжие чантичка диагоналка.
Ако от това описание сте преценили, че филмът не е за вас, не го гледайте - той наистина не е за вас. Нивото на ентропия, въображение, вулгарност и откровена нелепост е високо. Риск да ви прилошее от скоростта, с която иначе чудесната Мишел Йео се прехвърля от кадър в кадър, има. В крайна сметка екшън маратонът се оказва само покривало за семейна драма, в която отрудената героиня има да се спогоди с добродушния си, слабохарактерен съпруг, да се помири с властния си баща, да приеме лесбийската връзка на дъщеря си и да подаде навреме отчетите на обществената си пералня в данъчното. Популярността на "Всичко навсякъде наведнъж" предизвиква критиците и зрителите да разсъждават "какво е искал да каже авторът" и да приписват на този абсурден фантастичен екшън метафори за отношенията между родители и деца и между партньори, за пропуснатите и реализирани възможности, за пералнята като ускорител на елементарни частици, за това какво е да бъдеш добър човек и човек изобщо. Някои от тях вероятно авторите наистина са искали да разберем, а други и през ум дори не са им минали, докато са изработвали нискобюджетните си специални ефекти със скромния екип от пет! души (на фона на стотиците, които се трудят върху всеки кадър за Marvel или "Аватар") или са хвърляли в казана препратки към "Матрицата", "2001: Космическа одисея", "В настроение за любов" и "Рататуй". Не съм сигурна, че подобен подход вещае бляскаво бъдеще на киното - това е просто киноверсия на интернетния ни мозък, бомбардиран всяка секунда с квантово множащи се послания, а милениалите Куан и Шайнърт са по-скоро продукт на своето време, на неговото когнитивно нетърпение и на филмите, които са гледали, отколкото някакви откриватели на топлата вода. Да, има Zeitgeist във "Всичко навсякъде наведнъж", но има и адско количество глупости.
Сега да кажем за достойнствата. Йео ("Тигър и дракон", "Винаги ще има утре", "Луди богаташи") е разкошна, с грацията на акробат тя балансира хаоса на филмовия разказ и позволява той да не се разпадне. Ако има заслужен "Оскар" за "Всичко навсякъде наведнъж", той би бил за нея - въпреки тежкокалибрената конкуренция на Кейт Бланшет в "Тар". Ке Хи Куан, момченцето от "Индиана Джоунс и храмът на обречените" и "Дяволчетата", се завръща в киното с подкупваща усмивка, 94-годишният ветеран Джеймс Хонг (играл още с Кларк Гейбъл и Лорън Бакол в зората на своята филмография от 450 заглавия) е в ролята на бащата, а Джейми Лий Къртис е забавна като демонична данъчна инспекторка. Най-незаслужената номинация от всички е за поддържаща роля на дъщерята, Стефани Хсу.
Монтажът на този филм е опълченски подвиг (Пол Роджърс), интересна е и музиката на Сон Лукс, но няма съмнение, че успехът на "Всичко навсякъде наведнъж" е интегрална част от програмата за расово и културно многообразие на Академията. Въпреки "Оскарите" на "Паразит", истинската реабилитация на Далечния Изток ще дойде сега, през фантазията на двама 35-годишни американци от Бостън и Алабама (единият все пак е с азиатски корени). Този мотив е акцент в цялата "Оскарова" кампания на продукцията и в стотиците публикации, които валят в англоезичните медии. Няма съмнение, че във "Всичко навсякъде наведнъж" има и хумор, и хуманизъм, има ексцентрични идеи и актьорски попадения, има изобретателност и креативна смелост. Но той съвсем не е Всичко, което се иска от един лауреат за най-добър филм на годината (е, печелили са и по-слаби), не заслужава да е Навсякъде по наградните церемонии; и съвсем не е панацеята, която ще реши проблемите на киното Наведнъж.
YouTubeПослепис: Часове след връчването на "Оскарите" и българската публика ще има възможност да изгледа фаворита. "Всичко навсякъде наведнъж" ще бъде излъчен в понеделник вечерта по BTV Cinema.
