Не всичко е „Борат“, приятели, и сладката Мария Бакалова – чийто скок към славата разквака сериозно блатото, – не е единствената претендентка за „Оскар“ със себеотрицателна роля пред камерата и пълно сливане с образа.
„Жена на парчета“ е филм от друг тип – камерен, сериозен, драматичен, продуциран от „Нетфликс“ и направил премиерата си на фестивала във Венеция през септември 2020 (единственият от началото на пандемията преди една година, който имаше що-годе прилично физическо издание). Филмът е англоезичен дебют за унгарския режисьор Корнел Мундруцо – познат на почитателите на авторското кино у нас с предишните си опуси „Белият бог“ и „Луната на Юпитер“. В него той работи в тандем със съпругата си Ката Вебер, автор на сценария, очевидно основан на лично преживяване.
В ролите виждаме първокласен актьорски състав – ветеранката Елън Бърстин, Шая Лабъф и Ванеса Кърби. Претендентката за статуетки е най-вече Кърби, в ролята на скърбяща след непоносима загуба жена, чиито живот и самоличност се разпадат на съставните си части. На нейното стъписващо изпълнение дължим голяма част от въздействието на филма, но конюнктурата не пощади решенията на продуценти и журита и тук: след три обвинения във физическо и емоционално насилие върху жени, Лабъф се превърна в поредната персона нон грата за Холивуд. Неговата почти толкова великолепна игра бе лишена от възможността да се състезава за награди. Слава богу, филмът е заснет преди разкритията и отгласът от подобни скандали у нас е твърде слаб, за да попречи на киноманите да се насладят на актьорското изпълнение.
Проблемът в „Жена на парчета“ може да изглежда маргинален, но всъщност само в България неонаталната смъртност е около 500 деца годишно, та трагедията от сценария не е чак толкова далечна и немислима. След кратка интродукция Мундруцо хвърля зрителя в 24-минутен непрекъснат кадър, който изобразява домашно раждане – с трима само участници, родители и акушерка, в пределите на един апартамент; а се чувства като хорър. Ясно е, че щом предстои драматичен развой, нещата се объркват и детето е загубено. Остатъкът от филма, заменил задъханото напрежение с ледена тишина и безнадеждност, проследява пълния физически и душевен срив на героинята Марта, на семейството ѝ и на връзките ѝ с външния свят. Лабъф дави загубата според своя мъжки аршин - с алкохол, наркотици и сексуални забежки, а безкомпромисната тъща, преживяла Холокоста, не успява да приласкае дъщеря си с необходимите жестове на съпричастие.
„Жена на парчета“ е задълбочена психологическа драма, в никакъв случай феминистично изявление (както толкова филми с фокус върху жената днес), с мелодраматичен уклон и слабости в темпото, но и с незабравима актьорска игра. Наградите са напълно обосновани. По продукция и финансиране това е американски филм, в който се говори на английски, но натрапчивата символност (ябълките!) го свързва с неговите източноевропейски корени.
YouTube
