- Г-н Бабикян, вървим към съставяне на ново, различно управление. Най-положителното е "изчегъртването" на ГЕРБ и че Бойко Борисов не е на власт.
- Не се е случило изчегъртването. Просто Борисов не е премиер. Що се отнася до политическия ресурс на ГЕРБ, те все още са една силна българска партия. Със 180 кметове, със сериозна парламентарна група, с огромен финансов ресурс, с огромно медийно влияние и т. н. Така че никой не трябва да смята, че въпросът е приключил.
- Как виждате "Продължаваме промяната" и коалиционните им партньори да се задържат поне година, за да започне отслабването на този ресурс, за който говорите?
- Дай Боже, да се задържат и цял мандат от 4 г. Пожелавам им го. Но е въпрос на баланси и на воля. Извършването на реформи не е безопасна дейност и ще срещнат доста трудности, което е логично. Винаги при едни реформи има хора, които са загубили и пострадали.
- В каква посока виждате първоначално реформите и в какво може да не успеят?
- Надявам се да успеят, защото имат 180 страници обещания. Обикновено не се получава точно по този начин, по който си смятал. Да успеят поне с правосъдната реформа. Искам да видя какво ще се случи с главния прокурор Иван Гешев, с нов закон за адвокатурата, искам да имаме реална пазарна икономика, а не феодална. Да стартират иновациите, да имаме икономиката на знанието, да се случи преизчисляване на пенсиите. Много неща трябва да се направят и да не си правим илюзиите, че са прости работите. Не бива да издевателстваме върху ситуацията и да смятаме, че едва ли не за 5 минути може да се случи всичко.
- Говорите за сериозни реформи, и то в ключови управленски сектори, но в същото време от ПП лансират млади лица, които нямат опит.
- Може би това е една от рецептите. В края на краищата бяхме и по тази причина на площадите по време на протестите, за да дадем път на млади и неопетнени хора. Да, ще им е нужен и опит. Така че силно се надявам да се получи добра комбинация. Защото по делата ще ги познаем, което важи за всички. Не само за представителите на ПП. Възрастта не е порок. Има хора на млада възраст, които вършат прекрасни работи. Има и възрастни, които се справят чудесно. Затова да не се хващаме единствено за този критерий.
- Като говорите за действията си по време на протестите, направихте ли си равносметка в "Ние идваме!", защо не сте част от новия парламент?
- Да, разбира се. Не е много сложно - ние сме неправителствена организация на около месец и половина. Движението ни няма структури по страната. Имахме много последователи, но без организация. Още повече, че виждате тази доста взривна, вълнообразна любов и желание за промяна първо премина през висок ръст на резултатите при "Демократична България", после през "Има такъв народ" и сега при "Продължаваме промяната". Хората търсят бърз изход от ситуацията, в която сме попаднали, и бърза промяна. Лошата новина е, че няма да е бърза. Никой не иска да съобщи лошата новина. Такива, които са склонни да казват много усмихнато нещата, винаги се намират. Но реализмът ни кара да мислим и да казваме на хората истината. А тя е, че ще са нужни упорити усилия и няма да приключат в рамките на месец, два или три. Всеки ден ще се налага да се борим за ценностите, които се надявам, че сме извоювали обратно.
- Кирил Петков и Асен Василев като основни лица на тези усилия няма ли много бързо да се сблъскат с политическата ни действителност и да се окажат нейни заложници.
- Със сигурност ще се сблъскат, надявам се обаче да не се окажат нейни заложници. Мнозина изтълкуваха погрешно една моя реплика преди няколко месеца, когато казах, че са нужни хора с опит, биткаджии, които наистина са водили борби в блатото и трябва да го пресушат, за да могат да минат "лъскавите харвардски обувки". Дадох сравнението съвсем образно. Познаваме много добре хората, срещу които сме се изправили. Прекрасно и болезнено ги познаваме. Имам предвид цялата "огърлица" на статуквото, мафиотизираните кръгове, съдебната система, хората на Борисов и пр. Онези, които могат да градят модерна България, са "лъскавите харвардски обувки". Нямах нищо лошо предвид. Този микс може би трябваше да даде решението за страната. Но така или иначе ще помагаме, с каквото можем.
- Как я виждате тази помощ?
- С всичко, което можем. Всяка добра политика си струва да бъде подкрепена. Разбира се, може да се очаква обратното. Никой не може да чака от мен, от Мария Капон, от Николай Хаджигенов и др. да замълчим, ако видим някой, който е решил да повтаря принципите на управлението на Борисов.
- Ще следите "под лупа" новите управляващи?
- За всяка една власт е нормален този подход. Принципите на Борисов - със или без него, трябва да бъдат премахнати. Мафията при него открадна през последните 11 г. над 100 млрд. лв. Тези средства могат да възпроизведат много Борисовци. Както и много Гешевци. Въпрос на принципи е как да се борим за свободата, демокрацията и справедливостта, за свободния пазар и социална България. Не сме фиксирани в едно лице. Искаме свободна България. Затова - да, ще гледаме под лупа всеки. Действията ще направят България наистина модерна държава.
- От страна на ДПС в новия парламент на първия ред в пленарна зала застана доста познато лице - Делян Пеевски.
- Така е. Знак, който новите управляващи трябва да умеят да го разчетат. Този знак ясно им казва - "ние няма да си отидем току-така". Ясна демонстрация е за подобен тип политика и никой не бива да се заблуждава от факта, че г-н Карадайъ любезничи и твърди, че ще бъде конструктивна опозиция.
- Същото декларираха и от ГЕРБ...
- Чудесно. Да подкрепят тогава и конституционна промяна за мястото на прокуратурата, щом са толкова конструктивни. Преди имахме тройна коалиция, а сега имаме тройна опозиция - ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Въпреки че е много удобно, не можем да дамгосваме един милион души за това, че някога са подкрепяли ГЕРБ или пък са били членове на партията. Моделът беше експлоатиран от 2000 души примерно. Всички останали бяха нещастно влюбени или нещастно глупави, но не можем да обвиняваме 1/7 от населението, че са харесвали някого. Отричане на модела означава отричане на практиките. Не можем да кажем, че в тази партия няма кадърни, смислени, вменяеми, нормални хора. Сигурно има. Очевидно не са надделели в тази партия. Напротив. Надделяла е борисовщината.
И ако се върнем към "изчегъртването" - думата има смисъл, когато става дума за модел и за начин на управление. Не бива да се схваща като преследване на цяла партия и на огромна група хора. Стигнем ли до тази крайност, се превръщаме в болшевики.
- Дано сме поставили началото на рухването на този модел...
- От всеки един от нас зависи. Всеки ден. Никога нищо не свършва за ден, за два, за седмица. Като хляба е - всеки ден се меси и се пече. Отпуснем ли се за миг, тези хора ще се върнат, защото ресурсът им е огромен.