Няма как две афери да си приличат повече от скандалите, станали известни като "Ало, Ваньо" и "Ало, Банов съм". И при двете имаме записани разговори, които разкриват порочните схеми в управлението. И при двете тези разкрития са направени от политически противници на Бойко Борисов, които се възползват от сериозната корупционна податливост на управлението на ГЕРБ. И при двете става дума за игра в защита и е спорно дали при други обстоятелства схемите щяха да бъдат разкрити. И при двете прокуратурата се намесва с предвидим резултат. И при двете има съдебно дело, с което управляващите твърдят, че са направили всичко по силите си срещу "лошите", но съдът не е на тяхна страна.
През 2010 г. бившият офицер от службите Алексей Петров беше заподозрян като инициатор в сянка на изтичането на записите на разговорите между шефа на митниците Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов, станали известни като скандала "Ало, Ваньо" или "Мишо Бирата". Цялото общество чу как министър-председателят нарежда на своя подчинен Танов да извади митническите служители от бирената фабрика "Леденика" в Мездра, където са пратени на проверка за производство на безакцизен алкохол.
През 2014 г.,
предизборно, прокуратурата прекрати делото по скандала
и дори публикува постановлението си за това (то по-късно беше свалено от сайта на държавното обвинение). От него се разбра, че изобщо не е проверявано дали Борисов е пречил на митническата проверка срещу пивоварната "Леденика" и дали има данни за търговия с влияние. Макар че преди това зам. главният прокурор Борислав Сарафов обясняваше, че "ще проведем разследване на съдържанието на разговора. Ще проверяваме и действията на участниците, например дали е препятствана митническа проверка". Оказа се обаче, че делото е водено срещу неизвестен извършител и е търсено само как са изнесени четирите записани разговора между Борисов, финансовия му министър Симеон Дянков, Танов и заместника му Антони Странджев. От постановлението става ясно още, че четирите записа всъщност са били презаписани данни от специални разузнавателни средства от законно разрешено подслушване на Танов. Те не са влезли като доказателство по делото, за което са били поръчани, и затова са били унищожени.
В разпита си служителят от ДАНС, който е прослушвал записите, потвърждава, че чутото от него съвпада с изтеклото по медиите. Дянков и Странджев също потвърждават съдържанието на разговорите си. Но Танов и Борисов твърдят, че записите са манипулирани. Борисов е обяснил, че е говорил с Танов заради "нуждата от информация в качеството му на министър-председател защо се извършва поредна проверка в склада на дружеството при наличие на решение от съда".
Съдебното решение, за което говори Борисов, е по дело, доброволно загубено от митниците заради пасивността им и противоречията в протоколите, които представят в съда. От митниците не обжалват. "При такъв адвокат как да обжалваме", чистосърдечно възкликна Танов тогава. Адвокатът е Сашо Пенов, който по същото време е и шеф на правния съвет на президента Георги Първанов. Пенов бе махнат от поста, след като гръмна скандалът с подслушването.
По същия абсурден начин
държавата сама е минирала и делото за неустойката на Ларгото
Защото обектът е бил приет без нито една забележка, въпреки че впоследствие Министерството на регионалното развитие открива драстичните недостатъци, чието отстраняване отнема време. Затова и съдът на две инстанции отхвърля искането на Министерството на културата за неустойки.
След този бутафорен опит в съда остава само скандалът да се изпере в прокуратурата. Прокурорът по "Ало, Ваньо" Пламен Георгиев се оправдава, че изобщо не му е даден записът, въпреки че работи по делото за корупция в свиленградската митница, по което разговорите са протекли. Кариерата на Георгиев потръгна след това. Беше шеф на комисията за конфискация, а после ГЕРБ си го направи и председател на новата антикорупционна комисия. Името му дори се спряга и за следващ главен прокурор, макар че там шансовете му не са особено големи, тъй като в момента за вярност се тестват и други хора.
Сега политическият опонент, който вади записите, е БСП. Като ответен удар срещу опита на прокуратурата с обвинение да отстрани от играта водещото лице на партията за предстоящите евроизбори Елена Йончева. Прокуратурата светкавично се самосезира. Сигурно ще държи производството на трупчета до изборите или поне докато стане пределно ясно накъде ще духа вятърът след тях. И дали пък няма да има и предсрочен вот. После, ако Борисов и хората му вече не са на дневен ред,
може и да вкара някакво нефелно обвинение
срещу министъра в съда. Ако ли пък не - ще се намери някой добър прокурор, който ще донесе от 9 кладенеца аргументи как престъпления няма, че всичко е случайно. Видяхме как това се случи с разследването на инцидента, при който загина детето на транспортния министър Ивайло Московски, качено на карания от него едноместен снегомобил без каска. Тъй че едва ли някой ще повярва, че Банов ще бъде разследван адекватно. Нито пък че ще се бръкне дълбоко в обръчите от приятелски фирми и лобирането за европроекти. Все публично известни истини.
Това, което доказват и двата случая, е, че подобни скандали ще се повтарят до безкрай, докато прокуратурата остава нереформирана и е основен играч в политиката. Това носи на управляващите, без значение кои са те, успокоението, че са безнаказани, и всеки път ще им се разминава, защото в прокуратурата са техни хора или най-малкото зависят от тях.
