Ако някой напуска Евросъюза, не са британците, а българите. Евроизборите показаха неочаквана тенденция. Еврофенката България се класира на първо място по спадащ интерес към ЕС. Само тя отбеляза намаление на гласоподавателите си с 5% в сравнение с миналите евроизбори през 2014 г., като слезе от 35.84% на 30.83%. В същото време в целия ЕС се наблюдава увеличение с над 8% (от 42.61% на 50.82%) - небивало много от 20 години. А в напускащата Великобритания активността се увеличи от 35.6% на 37%.

Традиционно и в други държави има невисок интерес към европейските избори. Даже в някои страни гласуват по-малко избиратели от България. Но навсякъде се забелязва тенденция към засилване на загрижеността на гражданите за бъдещето на ЕС. Така например абсолютната рекордьорка по отсъствие от евроизбори Словакия е дръпнала нагоре с почти 10% в сравнение с изборите преди пет години (от 13.05% на 22.74%). Същият скок се наблюдава и в Чехия (от 18.20% на 28.72%). Доколкото някъде има спад, той не надвишава 1.5%-2.5% (Португалия, Малта, Люксембург, Италия,  Ирландия, Гърция). Без Португалия активността на всички в тази група е по-висока или сравнима със средната в ЕС. А що се отнася до държавите, където гласуването е задължително като в България, никъде няма такъв масов бойкот както на изборите, така и на закона.

Над две трети от българите казаха на политиците -

този път без нас,

докато мотото на изборите, издигнато от Европарламента, бе "Този път ще гласувам". Президентът Румен Радев  забеляза, че рекордно ниската избирателна активност е "шамар за политическата класа от огромното мнозинство от българите" и  "че ние продължаваме да се отдалечаваме от Европа“. Според него победителите на изборите у нас не бива да тържествуват, защото успехът им не може да бъде „вид индулгенция за корупционните скандали“.

Защо българите се гнусят тъй масово и демонстративно да пипат бюлетини даже когато властите им вменяват, че са длъжни? Бившият президент Георги Първанов, който чувстваше преди изборите накъде отиват нагласите, авансово оправда неуспеха на своята "Коалиция за България", като обяви, че тази изборна кампания е била "най-мръсната, най-подлата и най-скандалната в целия български преход". Той не обясни какво му е направило впечатление, но вероятно имаше предвид корупционните скандали, с които се обстрелваха двете главни политически сили - ГЕРБ и БСП. И двете партии са допринесли да окичат България в ЕС с етикета "най-корумпирана държава". Самият Първанов е неделим от политическия пейзаж на прехода и възмущението му от кампанията за изборите само показва страха на политическата класа от нейното осветяване. Впрочем той бе атакуван от бившите си другари вляво, че им е откраднал запазената марка "Коалиция за България". Нищо лично - просто вроден рефлекс на клептокрацията. Тя разбира максимата на капитализма  "Всичко за продан" като

"Всичко за крадене"

Докато в други държави се водеше спор за бъдещето на единна Европа, в България европейският дебат се сведе до злоупотребата с еврофондове. Гражданите за европейско бъдеще на България (ГЕРБ) се хвалеха с привлечените еврофондове, като лидерът им Бойко Борисов лично водеше с камера последователите си във Фейсбук и телевизионните си фенове да видят как ги е вложил в инфраструктура, а опонентите му от БСП вадеха примери как евросубсидиите се ползват за лично облагодетелстване на същите "граждани" от властта. Европа-евро-власт-корупция се забиха като устойчиви словосъчетания в съзнанието на българите, които не виждаха защо трябва да се лъжат, че техният глас може да промени нещо. Целият преход мина в крадливи практики и илюзорни избори.

Защо скандалите не донесоха победа на БСП, въпреки че разобличенията отговарят на желанието на хората да видят възмездие? Защото никой не вярва, че ще последва наказание. Държавният глава, който има привилегията да наблюдава процесите от най-високо място, коментира: „Изборите са политически акт, те не могат да заместят прокуратурата и съда, не могат да опростят грабителства и престъпления“. Ако опозицията иска да убеди хората, че се е преродила и е скъсала със срамното си участие в отхранването на клептокрацията, трябва не само да атакува управляващите (което е банално), но и да разобличава своите крадльовци, които й пречат да придобие нов образ. Вътрешните битки на лобита нямат очистителна сила, защото оставят впечатление само за борба за кокала, в която няма нищо пречистващо. Никой не повдигна въпроса за благоденствието на бившия премиер Сергей Станишев и неговата половинка, докато се обсъждаше "къщата в Барселона", приписвана на близки до премиера лица.

Борисов показа повече гъвкавост,

защото, вместо да се окопае за твърд отпор, започна да изхвърля грешници от антуража си, без да създава опасност за тяхното благополучие. Всички си тръгнаха с придобитото и се оттеглиха за спокойна консумация. Вечерта след вота той продължи същата линия на покаяние и заричане да се поправи: "Съзнавам, че нашите грешки, макар и осъзнати, може да ги поправим само с много работа", написа в профила си във Фейсбук. Така си спечели, ако не прошка, поне отсрочка.

България минава от избори на избори посърнала, защото няма какво да я обнадежди. За разлика от нея Румъния внезапно бе обхваната от изборен ентусиазъм, защото видя смисъл да се съпротивлява срещу своята управляваща върхушка. Там европейският дебат се водеше не за оставки, а за присъди. Евроизборите бяха съчетани с референдум по инициатива на президента Клаус Йоханис, който запита дали обществото е съгласно да спре борбата с корупцията и да позволи на властите да управляват чрез декрети. Активността на избирателите скочи с фантастичните близо 20% в сравнение с предишните евроизбори през 2014 г. (от 32,44% на 51,07%), защото избирателите усетиха, че наистина  им се дава

инструмент да променят живота си

Наградата им дойде още на другия ден след поражението на управляващата Социалдемократическа партия, когато Върховният съд потвърди присъдата от 3.5 години затвор на нейния лидер Ливиу Драгня, без да се стъписа, че той в момента бе председател на парламента.

Ето добра възможност на Брюксел да отчете успешно европредседателство на Румъния, което наистина дава резултат в отговор на неговия натиск за борба с корупцията на високо равнище за разлика от прехваленото българско европредседателство. Еврокомисията трябва да изпитва дълбок срам, че продължава да сравнява двете държави с различен аршин. Чрез снизхождението си към правителството на Борисов тя носи голяма отговорност за убиването на вярата на българските граждани в европейските принципи за върховенство на закона. Отговорна е също за апатията на българските избиратели, които просто не виждат  близост между националния и европейския дневен ред.

Евроизборите показаха, че България още е много далеч от оздравителен процес, чрез който да заприлича на нормална европейска държава. Но и от тях има полза, защото чрез чуждия пример дават отговор на проклетия въпрос "С какво да се започне?" - с прилагане на закона дори срещу онези, които го пишат.