"Оскарите" може да са най-гледаното по телевизията и обсъждано филмово събитие в света, но най-големият празник на киното в последните (почти) осем десетилетия си остава Кан. Той е фестивалът, който привлича най-много звезди със светския си блясък, той е и законодателят в голямото авторско кино въпреки метаморфозите на седмото изкуство за този некратък период.
Кан е един от малкото, които си позволиха да кажат "не" на задаващата се виртуална реалност в разгара на коронавирусната пандемия. За разлика от много други, които проведоха онлайн или хибридни издания, най-престижният кинофестивал в Европа категорично отхвърли подобна възможност. "Този филмов фестивал
няма да поеме по виртуален път”,
обяви тогава пред "Варайъти" артистичният директор Тиери Фремо. "За Кан, неговата душа, история, ефективност, това е модел, който няма да работи. Какво ще представлява едно дигитално издание? Дигитален конкурс? Като начало нека попитаме притежателите на правата дали са съгласни."
Това доведе до безпрецедентна 26-месечна пауза в живота на Кан - от май 2019-а, когато Пон Джун-Хо вдигна "Златната палма" за "Паразит" (по-късно пожънал нечуван успех и на американските "Оскари"), до 6 юли 2021 г., когато червеният килим отново ще посрещне гостите на Фестивалния дворец.
В своята 80-годишна история фестивалът на два пъти е бил прекъсван - при първото си издание през 1939 г., когато ден след откриването Германия окупира Полша (първоначално отложен за 10 дни, оказало се до края на войната) и през 1968 г. покрай студентските вълнения във Франция. Във всички останали години от 1946-а до днес той се е провеждал.
"Нулевото" издание от 2020 г. бе заменено от
изчитане на списък с 56 заглавия,
които евентуално можеха да бъдат гледани другаде по света с добавена стойност от етикета "Официална селекция Кан 2020". Добрата новина е, че сред тях имаше и български филм - "Февруари" на Камен Калев, лошата - че той още не е стигнал до българската публика (извън премиерата на "София филм фест").
Едва след като ситуацията с коронавируса започна да се нормализира, а на 19 май и кината във Франция отвориха, Кан отново може да се проведе - макар и в необичаен сезон и със санитарни мерки. Влизането в залите е с ваксина или PCR тест от последните 48 часа, но пък ще могат да се заемат всички места в тях.
Желанието на президента Пиер Лескюр и селекционера Тиери Фремо да съхранят физическото великолепие на фестивала е неразделна част от неговия консерватизъм. Кан настоява филмите да бъдат гледани на кино и в това е и основата на отказа от сътрудничество със стрийминг платформата "Нетфликс" - голямото явление на съвременния филмов показ, вече прегърнато от редица други големи фестивали, а и режисьори. В негова подкрепа е и законодателството на Франция, което е необичайно твърдо по този въпрос. "Те не приемат правилата ни и аз уважавам това – каза Фремо пред „Варайъти“. - Но никой не може да каже, че Кан не иска "Нетфликс". "Нетфликс" ще бъдат посрещнати като герои на "Кроазет", ако дойдат с филм извън състезанието. Ще им устроим пищна гала на червения килим в 19 часа. Ще бъде страхотно!" Засега изглежда този план не устройва нито една от двете страни.
Кандидати за слава от Кан обаче не липсват - дори заради отложените поради коронавируса филми са повече от всякога. Селекционерите е трябвало
да пресеят рекордните 2300 заглавия,
за да изберат 63-те в селекцията, която включва и една нова секция "Кан-премиери".
От тях претендентите за най-престижната награда - "Златна палма", са 24. Сред тях са дългоочакваният "Френският диспечер" на Уес Андерсън (отложен с цяла година само и единствено заради Кан), провокативният "Бенедета" на Пол Верховен, както и новите филми на двама предишни носители на "Златна палма" - "Олимпиадите" на Жак Одиар и "Мемориа" на Апитчапонг Вирасетакул. В Кан ще бъдат още режисьорите Нани Морети ("Три етажа"), Шон Пен ("Денят на знамето"), Асгар Фархади ("Герой"), Франсоа Озон ("Всичко мина добре"), Илдико Енеди ("Историята на жена ми"), Рюсуке Хамагучи ("Карай колата ми"), Кирил Серебренников, комуто руските власти пак забраниха да пътува ("Грипът на Петров") и др.
Откриването ще е с мюзикъла "Анет" на Лео Каракс, в който главните роли изпълняват Адам Драйвър и Марион Котияр. В селекцията има рекорден брой филми, режисирани от жени, а кой е най-достоен за "палмата" ще реши жури с председател Спайк Лий. Той е първият чернокож, удостоен с тази чест, и бе избран за тази роля още през януари 2020-а. След провала на миналогодишния конкурс журирането се отложи за тази, като Лий с неизменната си шапка краси дори официалния плакат на Кан 2021. Компания в комисията му правят певицата Милен Фармер, актрисата Маги Джиленхол, режисьорката Мати Диоп и актьорът от последния лауреат "Паразит" Сон Кан-Хо.
Не може да се каже, че Кан остава встрани от съвременната обществена и кино конюнктура. Ето как коментира тези процеси проф. Вера Найденова, един от доайените на българското кинознание и дългогодишен кореспондент на "Сега" от "Кроазет":
"Що се отнася до избора на личности и заглавия, то тук
духат отвъдокеанските неолиберални ветрове
със задължителното присъствие на антирасизма, повишения феминизъм, джендър идеологията. Председателят на журито е афроамериканицът Спайк Лий, петима от членовете са жени, а трима мъже, повече от друг път са състезаващите се режисьорки. Осезаемо е присъствието на сюжети с драмите на хомосексуални герои, пребиваващи в консервативно обкръжение. Тук е и нашият „Жените наистина плачат” на Мина Минева и Весела Казакова.
Когато в изкуството започнат да се прилагат „квоти” и „паритети”, изниква опасността от компромис с художественото качество. Да се надяваме, че Кан въпреки новопоявилата се тенденциозност ще прояви традиционната си висока взискателност. Стабилността е заложена в програмата с присъствието на утвърдените киноавторитети."
Дама ще получи и почетната "Златна палма" тази година - Джони Фостър. Престижното отличие, чиито досегашни носители са Жана Моро, Бернардо Бертолучи, Джейн Фонда, Жан-Пол Белмондо, Маноел де Оливейра, Жан-Пиер Лео, Аньес Варда и Ален Делон, ще й бъде връчено на церемонията по откриването.
По-голямо от обикновено е присъствието на френските продукции - дали от патриотични подбуди или поради страх, че ако чуждестранните делегации не дойдат, ритуалната червена стълба ще опустее…
Радостта и гордостта от българската следа в Кан обаче остава.
Режисьорският тандем Мина Милева и Весела Казакова
ще се състезава в "Особен поглед" - втората по важност конкурсна програма, която поставя акцент върху произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика. Техният филм привлича внимание и с участието на Мария Бакалова - вече пълноправна международна звезда след номинациите "Оскар" и "Златен глобус" за ролята си в "Борат 2".
"Демоничното дуо", както ги нарече един български политик след премиерата на документалния "Звярът е още жив", проби на международната сцена със своя игрален дебют "Котка в стената", забелязан на фестивала в Локарно. И ако той се занимаваше по духовит начин с въздействието на Брекзит върху емигрантския живот в Лондон, то новият им филм разказва за няколко жени от една фамилия, обединени от обща травма. Според световния разпространител на "Жените наистина плачат" продукцията с участието на Йосиф Сърчаджиев, Ралица Стоянова, Диана Спасова, Биляна Казакова и др. "изследва сложните взаимоотношения на България с
проблемите на джендър идентификацията
и насилието, основано на пола"
Със сигурност филмът е впечатлил селекционерите в Кан със своите художествени качества, не само с модната тематика. Това е рядък успех за българското кино, което е попадало в Кан спорадично и главно преди 1989 г. Последното участие на България в основния конкурс за "Златна палма" е през 1974 г., когато Голямата награда е връчена на Копола за "Разговорът". Тогава в състезанието е и "Последната дума" на Бинка Желязкова. Оттогава насам ние в тази програма не сме участвали. Най-големият ни - и последен - успех постига анимационният "Женитба" на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985 г. печели "палмата" за късометражно кино.
През 2014 г. Камен Калев засне фрагмент от филма омнибус "Мостовете на Сараево", дело на 13 автори - сред тях именити режисьори като Жан-Люк Годар и Сергей Лозница. Филмът, посветен на 100-годишнината от Първата световна война, беше селекциониран извън конкурса. Калев е познайник на Кан още от дебюта си "Източни пиеси", но тогава стигна само до паралелната програма "Петнайсетдневка на режисьорите".
В "Особен поглед" сме участвали с "Голямото нощно къпане" (1981 г., реж. Бинка Желязкова), "Закъде пътувате" (1986 г., Рангел Вълчанов), "Време разделно" (1988, под заглавие "Време на насилие"). В ново време в тази селекция е попадал само "Посоки" на Стефан Командарев през 2017 г. и сега - "Жените наистина плачат".
