- Г-н Янков, как ще коментирате изкупуването от държавата на 70% от новоемитираните акции на Първа инвестиционна банка за 200 млн. лв.? Многократно бе посочвано, че увеличаването на капитала на банката премахва последната пречка пред влизането на България в чакалнята за еврозоната. Оправдава ли тази цел средствата, които се използват - изваждането на 140 млн. лв. от държавната ББР за вдигане на капитала на ПИБ?
- Тази цел следва да оправдае много по-страшни действия на държавата, защото членството в еврозоната е изключително важно за България. Това е моето мнение - без членст во в еврозоната, а преди това в ERM2 механизма, ние не може да се интегрираме в политическото и икономическото сърце на Европа. Така че държавата трябва да направи всичко възможно, за да постигне тази цел - ако трябва да затвори или да купи банка.
Разбира се, дяволът е в детайлите. Начинът, по който беше изпълнена тази операция, традиционно не беше добър. Нямаше информация, нито публична дискусия, нито преценка на различните варианти, по които можеше да се случи увеличението на капитала на банката. А проблемът с ПИБ не е от вчера. След фалита на КТБ БНБ направи преглед на активите на банките в България и още тогава - 2015 г., стана ясно, че ПИБ трябва да бъде подсилена. Оттогава до сега БНБ не можа да намери смелост и начин да накара ПИБ да си вдигне капитала. А по закон БНБ е организацията, която надзирава банките в България и има всички инструменти за влияние върху тях, включително да се намеси пряко в ръководството и да задължи дадена банка да увеличи под условие капитала си като посочи нов акционер, дори той да е държавата.
Т.е. аз приветствам факта, че при липсата на частен интерес държавата реши да помогне с капитализацията на ПИБ с цел България да се интегрира интегрира политически и икономически в Европа.
- Липсата на частен интерес обаче не беше ли предопределена от високата цена за акция, която поиска ПИБ – два пъти над пазарната? Това не издава ли предварително замислен сценарий държавата единствено да спаси банката с парите на всички данъкоплатци?
- Първо, трябва да уточним, че държавата всъщност направи инвестиция, а не разход с тази сделка. За да се прецени дали цената е висока или ниска, трябва да се влезе малко в детайлите. Като публична компания акциите на ПИБ се търгуват на Българска фондова борса за около 2.50 лв. на акция през последните месеци и действително пазарната цена е близо два пъти по-ниска от тази, на която се случва увеличението на капитала в момента - 5 лв. На пръв поглед това не изглежда много добре – държавата плаща два пъти по-висока цена за нещо, което струва наполовина по-малко. Ако погледнете обаче оборотите на БФБ, ще видите, че там не може да се купят акции на ПИБ за 200 млн. лв. – няма кой да ги продаде, няма такова предлагане. А ако тръгнете да купувате акции на ПИБ, за да натрупате голяма позиция, примерно 10-15% от капитала, най-вероятно ще спрете още на първия процент, защото цената ще изхвърчи в пъти нагоре. Няма как текущата цена от 2.50-2.70 лв., определена от няколко дребни сделки, да остане такава при изкупуване на по-големи блокове акции.
На второ място, трябва да се погледнат аналогични сделки в България през последните 2-3 години. Има две банкови придобивания за този период – на Пиреос банк от Пощенска банка и на ОББ от КВС. Пиреос е продадена при съотношение на нетни активи към цената 1.1, а ОББ – 1.3. Това означава, че платената цена е почти равна или малко по-голяма от нетните активи на банките. В случая с ПИБ 5 лв. за акция се съотнасят към малко над 8 лв. цена на нетните активи за една акция, така че реално съотношението е около 0.6-0.7 – т.е. доста по-ниско от аналогичните сделки на банковия пазар през последните две години. Така че 5 лв. не изглеждат толкова висока цена.
Но не това е най-важното. Дори държавата да беше хвърлила 200 млн. лв. в канала с цел да постигне интеграцията на България в еврозоната, това нямаше да са най-зле изхарчените пари в тази държава. А тук се харчат милиарди традиционно всяка година без никаква прозрачност. Така бяха похарчени миналата година 3 млрд. от бюджетния излишък и никой не знае какво се случи с тези пари.
- Все пак казвате, че начинът, по който беше изпълнена операцията по вдигане на капитала на банката, не беше добър. Защо?
- През всички тези 5 години, откакто стои на дневен ред проблемът с ПИБ, БНБ можеше да направи така, че капиталът на банката да бъде увеличен. Няма нужда Европейската централна банка да ни казва, че трябва да капитализираме ПИБ – БНБ го знае. Т.е. можеше да задължи банката да го направи под условие, като частни инвеститори заявят желание пред БНБ да участват в увеличаване на капитала при условия, които те предложат. Тогава държавата можеше да се включи в такава инициатива, организирана от БНБ, и да определя тя рамката, а не мажоритарните акционери в ПИБ. Т.е. държавата щеше да бъде в силната позиция, а не в слабата и да се съобразява с условията на самата банка.
Добре беше БНБ да не стои срамежливо в ъгъла и да мълчи, а да влезе в ролята на банков регулатор и да помогне на правителството да реши този проблем. За съжаление, БНБ не можа да се еманципира през последните 30 години, винаги се е съобразявала със силните на деня, никога не е предприемала смели действия да защити обществения интерес, когато се е налагало и когато защитата на обществения интерес е била в противоречие на някой частен интерес на хора, близки до силните на деня. Това доведе и до фалитите на банките в края на 90-те години, и до КТБ, а сега отново виждаме пасивна позиция на БНБ по отношение на ПИБ. Това е институцията в България, която надзирава тези неща, и тя трябваше да определи рамката и цената, на която се увеличава капиталът на ПИБ, участниците в това увеличение. И ако държавата беше решила да участва, с помощта на БНБ можеше да го направи при по-изгодни условия преди време, пък и сега. Но БНБ избра да не реагира.
- А как ще коментирате включването на ББР в цялата тази схема? Държавната банка търпи много критики по отношение на дейността си.
- ББР действа като държавна агенция и изпълнява изцяло решенията на правителството. Според мен държавна банка въобще не трябва да съществува. Ние имаме сериозен банков сектор с висока конкуренция, предоставят се достатъчно добри услуги на населението и бизнеса. А и както виждаме, ББР не изпълнява ролята, с която беше създадена за подпомагане на малките и средните фирми, а прави съвсем други неща. Но все пак, естествено е такъв тип сделки – участие в капитала на една банка, да стане чрез друга банка. Така е по-лесно и БНБ много бързо е одобрила участието на ББР. Доколкото разбираме, това се е случило отново, без да разбере публиката. Било е направено едва ли не на коляно, за 24 часа. Никой не е разбрал кога ББР е поискала предварително разрешение от централната банка да го направи. По закон за придобиване на повече от 3% от капитала на една банка се иска разрешение от ББР. И централната банка се е произнесла положително светкавично и много услужливо на исканията на правителството.
И тук ще посоча още една причина да съм доволен, че се доближаваме до членство ERM2 - банковият надзор в България ще премине към Европейската централна банка, защото ние ставаме част от Европейския банков съюз. Това ще повиши качеството на банковия надзор в България и ще го направи независим от политическите фактори и от силните на деня.
- В крайна сметка очаква ли се разрешение от ЕК държавната ББР за придобие дял в ПИБ? Или тук няма държавна помощ?
- Отново казвам, че това е инвестиция, а не субсидия. Ако тази инвестиция е направена на пазарен принцип, на цена, която е пазарна... А това е така, след като в сделката са се включили и частни инвеститори. Все още няма достатъчно информация, но бе съобщено, че около 30% от новоиздадените акции ще се запишат от частни инвеститори, за които явно условията за приемливи. Това е добре – 140 млн. лв. ще даде държавата и 60 млн. – частни инвеститори. При това положение ЕК няма причина да твърди, че сделката е някакъв вид държавна помощ.
- По-голяма яснота ще има в края на юни?
- Да, има срок да се платят акциите, след което новите акционери ще се впишат в Централния депозитар и тази информация ще стане публична. До една седмица ще стане ясно. Но това не е толкова важно – които и да са тези хора, дори и да са досегашните акционери, няма голямо значение за целия процес. Той ще приключи най-вероятно успешно и по този начин ние ще изпълним изискването на ЕЦБ. Всъщност това беше неформално изискване, никъде няма официален писмен документ, в който да се посочва, че ако ПИБ не се капитализира, България няма да се интегрира с Европа. Но това условие се изведе на преден план като послание от премиера. Абсурдно е да се обвързва капитализацията на една фирма, пък било и тя банка, с бъдещото политическо и икономическо развитие на една държава в ЕС. Така или иначе това бе използвано като претекст държавата да се включи в този процес. Сега да видим дали наистина е така. И ако наистина това е била едниствената пречка, то правителството веднага трябва да подаде официални апликации за членство в Единния банков надзор и в ERM2-механизма. Не виждам защо трябва да чакаме юли месец или "когато сме готови".
