Е, доживяхме го! Банкянският лъв Бойко Методиев Борисов, който с голи ръце ни пазеше от коронавируса цяла пролет за ужас на неверниците и възхита на Европа и света, най-после намери виновник, задето заразата се увеличава драстично сега. Пък и измисли как да се реши затяга ли се в крайна сметка положението или не - чрез мазни борби между спорещите лекари. Всичко това се случи в една страстна Борисова седмица, пълна с множество политически скандали и в която блесна неговият здравеопазващ гений. И огромното му чувство за отговорност избуя, разбира се. 

Причина за стремглавото плъзване на заразата се оказа българският народ, който не спазвал мерките. Добрият либерален премиер давал възможност на всеки да живее както поиска, но хората не проявявали съвест. „Всеки има правото сам да си се прибере вкъщи. Защо трябва да го задължа?  Всеки може да се заключи и да си стои там. Това не е забранено. Всеки може днес да отиде, да се прибере. Защо искате със заповед да го забраним? Ми, пазете се! Не се скупчвайте, пазете дистанция, дезинфекцирайте!”, рече той на 5 юли. Ако някой още не е разбрал, ние вече сме най-либералната държава на света, в която на хората се дават изключителни права и свободи. За да не се стига до анархия, водеща става личната отговорност, но я няма, поради което търпим поражения.

Има новина след това изказване, същевременно и няма. Знае се, че противодействието срещу коронавируса от месец е оставено на самотек. Известно е също, че

гьонсуратлъкът никак не е чужд на премиера –

в нрава му е да се изсули, след като лично разреши кръчмите и мачовете. Но новото все пак е, че има пряко посочен отговорник в битката срещу COVID-19 занапред  – народът. Ако не вървят нещата, не търсете Борисов, ами помислете за собствената си съвест и поведение! Бай ви Ганя тия дни е мениджър от либералните учебници – не замахва с пръчка, разчита на самодисциплина, иска хората сами да я култивират.

Разбира се, това е поведение на човек, за когото езикът е измислил няколко думи. Някои ще го нарекат демагог, политолози може да припознаят „ситуационен политик”, а народът – фурнаджийска лопата. Тъй де, лопата, която дори за решенията, които вземаше в качеството на политик, се криеше зад някой друг. Нека си припомним какво бе личното му поведение от март насам:

В началото бе нуждата от категорично затваряне на всичко. Изискваше го не само опазването на човешкото здраве,

но и политическата целесъобразност –

новините от държавите без карантина бяха лоши, започнаха да се налагат масови ограничения в ЕС. След като всички страни го правят, няма как незначителната България да е изключение, не сме Швеция (за щастие!). Ами ако не дай боже станем като Италия!? И на една четвърт да станем, всички щяха да скочат срещу управлението, че не е взело мерки. Затова България предприе рестрикции, следвайки политическия мейнстрийм, в който акцент бе здравната грижа. Но гласовита част от българското общество бе против, а Борисов нямаше смелост да застане срещу нея. Криеше се зад хората от Националния оперативен щаб. Докато НОЩ се опитваше да направи чудеса със здравната ни система, да я подготви, а и отбиваше атаки на звездата на инакомислието Мангъров, премиерът се срещаше се него; формира също паралелен щаб, слагайки за шеф друга конюнктурна звезда (проф. Коста Костов). Повечето българи подкрепяха НОЩ, но противниците му бяха тъй шумни, че от лъвското банкянско тяло изскочи мише сърце – не посмя да заеме позиция в лично качество. „Война е, каквото каже НОЩ, това ще е, всички държави ни сочат за пример, поздравяват ни...”, редеше той,

приклекнал зад гърба над щаба

и измисляйки триумфи. А един достоен политик (и човек) просто щеше тихо, но твърдо да се изправи срещу безумството – „Решението е мое, съобразявайте се!”. Още повече че България въобще не прие крутите ограничения, характерни за други държави. Но най-лошото е, че двоякото поведение на премиера насърчаваше недисциплинираността на хората, срещу която реве сега.

Ясно бе, че постоянно не можеше да се живее в извънредно положение, то бе отменено в средата на май. Безспорно бе трудно да се вземе каквото и да е решение в тази ситуация. От една страна, нямаше гаранции срещу вируса, от друга – икономиката следваше да се отвори в навечерието на лятото. Но Борисов пак не пое лична отговорност, а гърбът стана международен – „Не правим нищо по-различно от другите държави”. Само че след няколко дни го направи – разреши публика на мачове, абитуриентски балове, барове и дискотеки. НОЩ бе против, всеки нормален човек настръхна, до днес не се разбра защо бе предприето действието.

Но е факт, че Борисов лично допусна сборищата

После заразените започнаха стремглаво да растат, болниците да се пълнят, да се правят нови съвещания... И за пореден път премиерът не пое лична отговорност. Виновни излязоха „специалистите, които твърдяха, че с топлото вирусът ще изчезне – да си хвърлят дипломите!”. Всъщност специалистите никога не са твърдели подобно нещо със сигурност. Подобно на световни корифеи го предполагаше членът на НОЩ Ангел Кунчев. Той обаче нищо не хвърли, а в тандем с колегата си Тодор Кантарджиев услужливо почнаха да обличат Борисовата отговорност. Процесът протичаше с дистанцирането от цирка на шефа на щаба Венцислав Мутафчийски.

Така стигнахме до днес, когато новозаразените са пет пъти повече дневно в сравнение с март, болниците са четири пъти по-пълни, а по-смелите лекари (проф. Балтов например) проявяват дързостта да кажат, че се разболяват млади хора, причината за което са мачовете и дискотеките. Но кой е виновен? Ясно е – народът. Защо няма да се вземат нови осезаеми мерки? „Защото 40% от българите не вярват, че има вирус”, отсече премиерът. Щабът искал да се затваря всичко пак, ама Борисов не го питал, тъй като цари народовластие. А всъщност причината да не се вземат нови мерки не е демокрацията, а просто защото другите държави от ЕС не го правят. Тече туристически сезон, икономиката става приоритетна пред здравето, за добро или зло – политическият мейнстрийм е друг. Борисов пак се пуска по него, отново бягайки от отговорност.

Ето това е фурнаджийската лопата! –

хвали се гръмко, че всички го сочат за пример, но не се кахъри, когато никой не го сочи за пример; намира виновници и никога не е замесен лично. А истината е, че в целия този процес голямата грешка не бе отварянето само по себе си, а разрешаването конкретно на дискотеките, мачовете и баловете – лично негова грешка! Велико Търново и Пловдив пламнаха след балове, пренесли се в дискотеки. Половината отбори от Първа лига вече са с болни от корона. Заразените в София рязко се увеличиха след безумно организирани мачове.

Но и с това не свърши демагогията. На 9 юли дискотеките и нощните заведения на закрито все пак бяха затворени отново, публиката бе спряна от мачовете. Здравният министър Кирил Ананиев в тон с директивите на Борисов се изми ръцете с хората: "Гласувахме доверие на българските граждани, но...". Още на другия ден обаче пълната с политическа жега глава на премиера роди нова чутовна идея, почти притовоположна  - щабът да направел пуличен диспут с лекарите опоненти, за да ги убеди в правилността на затвярането. "Още днес трябва да е публичният дебат, иначе отваряме", повели Борисов. Дебатът не се проведе, три дни по-късно ограниченията паднаха. А в какофонията Ананиев вече не просто бягаше от отговорност, ами направо

спринтираше и от себе си -

на срещата с журналистите при оповестяване на най-новото решение се яви зам.-министър Жени Начева. Любопитно е също така, че при идеята за диспут Борисов иноринизира скептиците - "Институтът "Роберт Кох" казва едно, те - друго, явно нашите са по-големи специалисти...". Така премиеът осмя собствения си приятел Мангъров, който редовно го консултира и бе поканил в паралелния щаб. Нормален човек трудно може да схване тази логика. Не е ясно и защо Радев се оказа виновен за демонстрациите срещу ГЕРБ (разпрострянавали заразата), а

самият Борисов е невинен за контрамитинга на ГЕРБ?  

Целият този цирк в свой стил премиерът сътвори не само, за да обърква българите и политически си опоненти, но и за пореден път да избяга от лична отговорност. Пък и - от властта също бяга май.

През седмицата стана ясно още, че на областните щабове се дават по-широки права за нови мерки. Сега вече байчовци и лели по места ще са поименно виновни при провал, а успехът, разбира се, ще има един бащица. Такъв ще е животът в условия на самотек.