Управлението на ГЕРБ за десети път прави проектобюджет. За министър Горанов това е шестият път. Дали натрупаният опит си казва думата, или по други причини, бюджет 2020 продължава положителната тенденция от 2019 г. за увеличаване на разходите за заплати, особено в образованието. Това е от голямо значение, защото с вдигането на доходите се насърчава потреблението като фактор за растеж. С това плюсовете се изчерпват.
И този проект повтаря познати отклонения,
които на пръв поглед изглеждат маловажни, а не е така. Отново са включени например текстове, които нямат място в бюджетния закон, защото касаят промени в други закони (дори е предложено изменение на Закона за бюджета за 2019 г.).
Отклонение от правилата е утвърдилата се практика правителството да не представя доклад, с който да разяснява записаното в най-важния закон на държавата - за годишния бюджет. Вместо това МФ предлага тригодишна бюджетна прогноза. Липсата на доклада затруднява разбирането на бюджетните политики и подходи.
Продължава и дългогодишната практика да се представят отделни проекти за закони за държавен бюджет, за НЗОК, за ДОО, а в същото време всички анализи на МФ да са свързани с данни по Консолидираната фискална програма (КФП), която включва и общинските бюджети, а също и европейските средства. Това затруднява и прави невъзможно прилагането на принципа за прозрачност и законност при съставянето на държавния бюджет, на бюджетите на общините и на другите две важни системи. Така например сега народните представители ще гласуват Закон за държавния бюджет с приходи и разходи от 28 млрд. лв., а в дебатите ще обсъждат приходи и разходи в размер от 46.8 млрд. лв. (по консолидираната програма).
Проектобюджетът за 2020 г. предвижда приходи в размер на 28 млрд. лв., от които 25 млрд. лв. от данъци. Данъчните приходи са определени в съответствие с програмата на правителството, която предвижда да не се променят данъчните ставки (което е добре, защото гарантира на бизнеса сигурност и предвидимост). Предложеният размер на данъчните приходи отговаря на номиналния ръст на икономиката, прогнозиран за 2020 г. По-трудно е да се оценят мерките за повишаване на събираемостта и за предотвратяване на данъчните измами и отклоняването на данъчни плащания. Практиката доказа ефикасността на въведения през 2014 г. принцип за обратно начисляване на ДДС, чийто срок на прилагане е удължен с разрешение на ЕК. Другата мярка, която трябва да подобри събирането на ДДС и акцизи, се съдържа в Закона за регулиране на търговията с горива. За съжаление този закон не се прилага втора година и вероятно няма да се приложи и през 2020 г., защото се бави приемането на наредбата към него - заради съпротивата на определени икономически групи.
Данъчната организация съдържа и друг проблем. Ние сме от малкото страни в ЕС, в които заради ниската ставка на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица и високия ДДС (почти без намалени ставки), делът на приходите от косвени данъци е много висок - 70% за тази и за следваща година. През последните години повечето експерти в западните страни, както и в ОИСР и МВФ, приемат това като риск за увеличаване на неравенството, особено в страни с висок процент на заплашени от бедност хора. По данни на НСИ, ако не се вземат предвид помощите, плащани от държавата,
делът на хората, заплашени от бедност, е 43%
Този проблем не се коментира от управляващите. През юни имаше обещания, че бюджетната комисия на НС ще обсъди предложенията за въвеждане на по-ниски ставки за ДДС за някои стоки. Това не се осъществи. По същия начин беше пренебрегната и идеята за въвеждане на необлагаем минимум за доходи до размера на минималната работна заплата. Ако това беше направено, можеше да има подобрение на показателите за неравенството и бедността - проблем, поставян многократно през последните години от Световната банка.
Основните разходи в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г. са за: персонал - 5822 млн. лв.; субсидии - 1079; капиталови разходи - 2913 млн. лева; трансфери - 12 238 (тук са недостигащите средства за разходите на общини, на ДОО, на НЗОК, за сметките за европейски средства и за ДФ "Земеделие").
Средствата за персонал превишават предвидените по предходния бюджет с 676 млн.лв., вероятно заради обещаното увеличение с 10% на заплатите. Тъй като към проекта за бюджет няма доклад, не е ясно за каква численост и за каква средна заплата се отнася предложението. Не съществува официална информация за отчетените и фактически изплатени заплати на всичките 46 на брой "първостепенни разпоредители с бюджет и многобройните второстепенни разпоредители". И в този проектобюджет изискването за прозрачност на разходите се пренебрегва.
Същият извод може да се направи и за субсидиите за предприятия. Посочени са само част от получателите на стотици милиони левове. Основната сума е за държавните предприятия НКЖИ и "Пристанищна инфраструктура”. Отсъствието на пояснения очаквано породи твърдения, че сумата за пристанищна инфраструктура - 200 млн. лв., е подарък за почетния председател на ДПС (за неговото варненско предприятие).
За никаква яснота и прозрачност не може да става дума и при капиталовите разходи, както и за разходите в размер 1283 млн. лв. с название „Помощи за домакинства”. Може да се предполага, че това са средствата, разпределяни за различни помощи чрез бюджета на социалното министерство. Не можем да сме сигурни за какво е предвидена субсидия от 4312 млн. лв. за ДОО. Вероятно това е ежегодният недостиг на приходите от осигурителни вноски. Сумата нараства в сравнение с предходния бюджет с около 100 млн. лв. В предходните две години тази сума намаляваше. Сега е възможно причината за ръста да е планираното увеличение на пенсиите с 6.7% от средата на 2020 г.
Отсъства яснота и за трансфера на 1617 млн. лв. за НЗОК. Възможно е това да са сумите, които се плащат от бюджета за т.нар. обществено здраве. В повечето държави общественото здравеопазване се финансира пряко от държавните бюджети, а не от здравни каси, осигурители и застрахователи. Това е така, защото средствата за тази дейност трябва да ги има - независимо какво се случва с приходите. Затова обхватът на разходите за обществено здраве се определя много внимателно и в законова норма. У нас финансирането е твърде объркано, особено след промените от 2010 г.,който прехвърлиха към здравната каса част от тези разходи. И по този проблем вносителите на проектобюджета дължат пояснения.
Общо разходите на държавния бюджет догодина са 28 069 млн. лв. Отнесени към БВП от 127 млрд. лв., те са едва 21.8% - смущаващо нисък процент, сравнен с практиката на повечето страни от ЕС. През 2018 г. в доклад на ЕК се отбелязва, че при такива размери е
необходима много висока ефективност на разходите,
за да се постигне необходимото качество на обществените услуги.
За съжаление точно този елемент от бюджетния процес у нас се губи. Непрекъснатите самопохвали и общи приказки от страна на управляващите с нищо не допринасят да имаме увереност, че бюджетната политика се обмисля и организира от правителството така, както повеляват нормите на познанието за тази сфера и както изискват директивите и регламентите на ЕС. Това е една от основните причини да не се реализират очакванията на обществото, че чрез бюджетните разходи ще се направят реформи в здравеопазването, демографията и другите сфери, от които зависи общественото добруване.
