Всеки жител на София или приходящ, а напоследък и все повече туристи, имат мнение за столицата, тъй като тя рядко оставя някого безразличен. Едни казват, че градът изглежда добре само от самолет и че те никога не биха живели в него, ако от това не зависеше работата им. Критикуват чистотата на въздуха, дупките по улиците и разбитите тротоари с пръскащи плочки, задръстванията, редовността на градския транспорт и безопасността на движението, тъмните квартали, а също и факта, че заради неспиращото застрояване разстоянието от техните балкони до тези на съседните сгради все повече намалява.
Почитателите на София пък изтъкват, че Витоша е безценно богатство, с каквото малцина градове разполагат, че в техния град има много кътчета, които ги зареждат и че по улиците все още не е толкова пренаселено, колкото е в други европейски полиси.
Въпросът в този спор е от коя страна на барикадата са политиците и общинската администрация? Всички те страстно повтарят, че обичат София и че денонощно работят за нейното благо и за интересите на софиянци.
Дали обаче думите им не са по-гръмки, отколкото са делата?
През последните седмици от Столична община, в това число кметът Васил Терзиев, няколко пъти се самопохвалиха, че Столичният инспекторат е започнал да работи много по-добре и е засилил контрола над сметосъбиращите фирми, откакто негов шеф станал Николай Неделков. Доказателство били завишените санкции, които се налагат на компаниите на братятата Кирил и Георги Домусчиеви, на Румен Гайтански-Вълка и на собствениците на "Титан" Иво Иванов и Димитър Борисов. Още от времената на Йорданка Фандъкова тези бизнесмени получават милиони да чистят София. Откакто Неделков оглавил инспектората, за 7 месеца през 2024 г. глобите към тях нараснали до 1,3 млн. лв, а за същия период на м.г. били под 126 000 лв. От общината убедено твърдят и че улиците вече са по-чисти, тъй като били измити с над 24 000 дка повече, а
механизираното метене се увеличило с над 2000 дка.
За всеки управляващ е присъщо да изтъква (дори да преувеличава) ефектът от престоя си в началническия стол. В случая със сметосъбирането обаче е наложително розовите очила на кмета и на администрацията да бъдат свалени, тъй като има опасност те да започнат да вярват в това, в което се опитват да убедят съгражданите си.
София не се чисти по-добре през 2024 г. и многобройните доказателства за това ежедневно се търкалят по улиците. Ако Терзиев наистина иска да донесе положителна промяна в сметосъбирането, както обещаваше в предизборната кампания, той не трябва да се сравнява с Фандъкова, чиято работа и сам, и заедно със "Спаси София" наричаше "неамбициозна". А трябва да търси и да чете сигналите и исканията на жителите на града. С тях може да се запознае 24/7 както в контактния център на общината - call.sofia.bg, така и в многобройните социални общности, създадени да алармират за проблемите - "Безумията в София", "Забелязано в София", кварталните групи, каквито има в почти всяка част на столицата. Там Терзиев ще се натъкне на достатъчно мнения, придружени със снимки, че градът не се чисти добре, че кофи не се извозват с дни и че, освен грозота, това позволява
боклукът да се разпилява и мултиплицира
Всичко това важи с особена сила за центъра на столицата, за който с пълно основание се казва, че е лицето на София. Ако на Терзиев и на отговорниците по чистотата не им се четат форуми, но все пак искат да са в час с проблемите, те могат да се разходят из него и да видят истината извън отчетите. Направят ли го, ще се уверят с очите си, че вече почти седмица например на ул. "Славянска" и "Шести септември", на метри от икономическото министерство, лежи "арт инсталация" от сериозно количество едрогабаритни отпадъци, сред които и изхвърлена мивка (виж снимката в галерията). След като се натъкнат на нея и в понеделник, и във вторник, и в сряда, отговорните фактори на "Московска" 33 ще осъзнаят, че в район "Средец" Столичен инспекторат всъщност няма и че бодряшките доклади, които кметът получава, са просто прах в очите.
Ако инспекцията продължи към ул. "Граф Игнатиев", Терзиев ще си даде сметка, че фирма "Титан", която отговаря за "Средец", през уикенда оставя хартиите от пици и дюнери и бутилките от многобройните заведения да лежат на улицата почти до обед. Когато чистачите най-после дойдат да ги съберат, част от отпадъка вече е попаднал в дворове и входове, пред които хората с метлите вдигат рамене, че нямат право да влизат.
Стигне ли Васил Терзиев до площад "Света Неделя", няма начин да не забележи, че зад скелето на ремонтиращата се от години
Духовна академия се е образувало такова бунище,
което впечатлява дори виделите всичко жители на "Факултета". Да не говорим за чуждестранните туристи, на които тази част от центъра се представя като една от най-лъскавите и представителни в София.
Всъщност, именно пространството около "Света Неделя" е ярко доказателство, че освен царство на преливащите кофи, центърът на София е и Мека на заметените проблеми. Които не се решават, а се крият от погледа на минувачите зад грозни ламаринени огради. Вероятно за да не предизвикват в хората размисли по въпроса какви хора ги управляват.
Както е добре известно, от повече от десетилетие Столична община обещава тотално обновление на площада пред църквата и хотела. Намеренията й обаче се обжалват в съда, което кметството използва като алиби да не прави нищо и районът да се превръща все повече в язва в сърцето на града. През 2014 г. общинският съвет реши да финансира археологически проучвания пред хотела на "Света Неделя" и в градинката пред хотел "Рила". В крайна сметка някакви дейности се извършиха само на първото място, като към ден днешен софиянци със сигурност съжаляват, че "разкопки" на "Света Неделя" изобщо са правени. След като изкопните работи приключиха, по стара общинска традиция
мястото бе оградено с огради и бе заразяно
Така за около 10 г. то се превърна в джунгла с блато и археология на дъното (такива има и на бул. "Дондуков", под който лежи един от най-големите амфитеатри в Римската империя).
През 2018 г. бившият главен архитект Здравко Здравков обяви конкурс за социализирането на зоната около "Света Неделя", спечелен от световното архитектурно студио "Фуксас". Първоначално обещанията бяха, че спасяването на площада ще започне през 2021 г. Впоследствие обаче разрешението за ремонт бе обжалвано от собственици и наематели на имоти в района и Столична община вдигна ръце от казуса. Дълго време дори ГЕРБ блокираха всички искания да се ограничи автомобилният достъп пред църквата с аргумент, че това ще затрудни бизнеса на заведението срещу нея. Преди миналите местни избори Фандъкова все пак реагира на критиките, в резултат на което натрошените от колите настилки бяха сменени с до болка познатите на софиянци "кокалчета". След като Терзиев влезе на "Московска" 33, една от първите му заповеди бе гостите на хотела да не стигат с такси до входа му, а да вървят 20-30 метра. С това се изчерпват всички усилия на общината да върне на софиянци мястото, за което старите хора разказват, че някога е било центърът на града.
Близо до "Света Неделя" се намира друг
"паметник" на общинското безхаберие
и на безсмислените политически борби, от които единствените потърпевши са жителите на града - Централната минерална баня. Столичани добре знаят, че от години в нея се намира музеят на града. Мнозина обаче не са забелязали, че той заема част от сградата и че северното й крило откъм ул. "Искър" все още пустее. По тази причина немалка площ от емблематичното и красиво здание продължава да е опасано със същите ужасни ламарини и с избелели пана, зад които също се е появило сметище. Граждани подават периодично сигнали на call.sofia.bg и в социалните мрежи за ужасното състояние на района на север от банята, след които обаче не се случва нищо.
През юни т.г. общински съветници от групата на кмета Терзиев внесоха искане за рестарт на плана за пълното обновление на ЦБМ, изготвен преди 4 г. от общинското предприятие "Софияплан". Докладът обаче бе блокиран от ГЕРБ с абсурдния аргумент, че темата била "чувствителна" и че вносителите трябвало да отидат предварително при съпартийците на Фандъкова и да ги попитат дали са съгласни. Така
проектът за превръщането на банята в СПА център,
изготвен още по времето на Фандъкова, за пореден път бе отложен за неопределено време именно от нейните хора. Което обаче не отменя задължението на Столична община да почисти терена и най-после да започне да го поддържа в приличен вид.
Ако към изброените язви на София се прибавят други - разбитите настилки по "Витоша" и "Графа", ремонтирани само преди няколко години, трайно неработещите табла на спирките на градския транспорт (на пл. "Гарибалди" например са изключени от юли), разръфаните и унищожени разделители на велоалеите по ул. "Раковски" и бул. "Дондуков", повсеместно обезобразените стоянки за колела и тротинетки и т.н., ще се получи сравнително пълна картина защо столицата на България изглежда като запуснат ориенталски град със слаба местна власт, вместо като европейска столица, получаваща милиони от еврофондове за ремонт и развитие на инфраструктурата си. Каквато всъщност София е.
