Държавната администрация е магия - колкото повече я съкращаваме, толкова повече нараства. Реформата е истинско чудо - всички, които идват на власт, полагат клетва, че ще я извършат, но малцина могат да си я представят, камо ли да я направят. Всички смятат, че това е съкращаване на чантаджиите и автоматизация на процеси, но всъщност се изисква орязване на обслужващ персонал, без който политиците са безпомощни. Безпомощни във всякакъв смисъл. Дори да крадат не могат без администрация.

Нашето администриране е, както си е било някога – вертикално. От феодални времена до днес промяна няма. И как да има, след като

политиците под управление разбират не обслужване, а властване

Модерните страни отдавна вървят към мрежова структура, а тук това е абсурд, защото администрацията следва политическите, икономическите и социалните реалности. При нас и те са пирамидални и никой няма никакво желание да са други. Това е национална пътека за реализация и гарантирано величие спрямо мястото, което си заел. Дали си охрана, директор на дирекция или експерт, от теб зависи нещо! Значи си важен! Без теб не може! И на теб се крепи националната вселена! Всички знаят, че в такива висши структури секретарката е малко под министъра, ама много малко. Това е КПП, през което минаваш или не, там могат и да те обмитят, там минава често и информационният поток. Има секретарки, сменили по няколко министри, но не и министри, сменили няколко секретарки. Началникът на кабинет и пиарът също вършат важни и близки до материалноотговорното лице функции. Те са в тесния кръг на запознатите с носенето на гръб на националната отговорност.

Администрацията е тромаво нещо, но има и хубави страни, защото всеки познава някого, независимо от кое ведомство, агенция или съседно министерство. Защото всеки е правил услуги някому. Така се получава борса на националния бартер на услуги в публичния сектор. Това е легендарна схема за обслужване, за която няма невъзможни неща. А за всичко друго има... хайде няма да рекламирам банкови карти.

У нас патриархалната администрация не страда от липса на компютри и друга модерна техника, а страда от прекалено много хора, които знаят всичко и без електронна администрация. И на тях модернизацията им пречи. Тя пречи на тази огромна хранилка за доверени партийни лица, на които властта е обещала да намери работа. Така че българската администрация функционира и като бюро по труда за нереализирани хора. А най-добрите администратори минават през много партии. Искате пример – ами вижте Кирил Ананиев, той е сред шампионите. Мина през сума ти управления и накрая се превърна в министър. Е, не точно на това, от което разбира, но все пак доказа, че ако слушаш много, може да пораснеш.

Други откриха „синята кръв“ на своите родове и също като феодални благородници ги изпоназначиха в администрацията, за да съставят

уникален „дрийм тийм“, представляващ елита на Хасково например

Но да не бъдем голословни. През 2016 г. щатните бройки на чиновниците бяха орязани с 5000, но след това рязко са скочили със 7017 души. Така са стигнали заветната бройка от 139 665 души (по данни на МС за 2017 г.). Ето за това „чудо“ в реформата говорех в началото. Гърция стана прословута в рамките на целия Европейски съюз с това, че поддържа огромна администрация, която на ротационен принцип се захранваше от семейните кланове ту на ПАСОК, ту на „Нова демокрация“. Тази администрация чинно гласуваше за партиите, които са ги наградили с работа, и безпочвено използваше огромни привилегии и надбавки. С широка ръка се раздаваха пари и на пенсионери, и на социално слаби, и на много групи, които не произвеждаха блага. Разбира се, има и други причини, но страната стигна до фалит. Ние правим абсолютно същото, като по учебник. Но отново по други причини, не сме стигнали до фалита все още.

Вижте какво е положението днес, ако сравняваме пенсиите и разходите за държавна администрация. За първите 9 месеца на 2018 г. изплатените пенсии в южната ни съседка са около 22 млрд. евро, а за заплати и осигуровки на администрацията – около 12.500 млрд. евро. Т.е. пенсиите са 1.76 пъти повече от разходите за държавна администрация. Сега да погледнем България: изплатените пенсии за същите 9 месеца са малко под 7.1 млрд. лв., а разходите на консолидирания държавен бюджет за изхранване на зависимите от бюджета бяха 6.311 млрд. лв. Т.е. изплатените пенсии на около 2 млн. пенсионери са едва над 1.1 пъти повече от парите за заплати и осигуровки на работещите в държавния сектор. Схващате ли разликата между прословутата Гърция и прекрасната ни страна?! Сравнението не е в наша полза. Оттук нататък си представете накъде вървим.

Съвсем друг е въпросът какъв знак дава България с очевидния факт, че у нас

държавата и общините са най-големият работодател

Има селища, в които, ако не си пощаджия, кантонер, горски или кметски наместник, нямаш никакъв шанс за работа. Никакъв! Освен знак за пазара, за липсата на реформа и за тромавото обслужване ситуацията е удар и върху гражданските права и свободи на тези хора. При многобройните протести през миналата година работещите на държавна служба се опасяваха да излязат и да подкрепят каузите, които смятаха за справедливи, защото ще бъдат уволнени не заради липсата на качества, а заради политическото им становище. Това ги превърна в хора без свободи, или поне в хора, които търпят последствия, ако изкажат свободно волята си.

В администрацията работят и чудесни специалисти. От тяхната работа наистина зависи много. Но конструкцията, в която са поставени да функционират, обслужва властта (т.е. върха на пирамидата), а не гражданите (т.е. данъкоплатците), чийто живот трябва да улесняват.

Днешната власт на ГЕРБ, както и вчерашната власт на БСП не работи за откриване на нови работни места в страната, а работи за откриване на нови работни места в администрацията. Така се увеличават задължените й и намаляват тези, които са склонни да рискуват, за да станат работодатели. В това отношение България води лява политика от 30 години насам.

Модерната администрация не е просто обслужване на едно гише или получаване на услуги по електронен път. Тя е гъвкава система, ориентирана в перспектива напред спрямо социалните и икономическите промени и спрямо политическите реалности. А те непрекъснато се променят. Преди 8 години хибридните атаки предизвикваха присмех у нас, а днес са реалност. Незаконната интернет търговия приличаше на екзотика, а днес е всекидневие. Държавата още не знае какво да каже за биткойните, а социалното ни министерство със сигурност няма становище дали са нарушени правата ти, ако на твое място назначат робот. Днес изглежда налудничаво, но някой трябва да мисли в перспектива.

Ние им плащаме, а политиците ги назначават. После не си харесваме политиците, както не си харесваме и администрацията. А някой иска ли да е различно? Или ще си стоим, вперили поглед вертикално нагоре към нозете на падишаха, при който се влиза с рахат локум, но си щастлив, ако излезеш с глава на раменете си.