Разочарование от размера на наказанието, твърдо намерение да го обжалват пред Софийския апелативен съд и готовност да продължат битката си, заедно с други родители на деца и младежи, загинали на пътя, за по-строги наказания за причинилите смърт на пътя. Така само преди дни в едно изречение беше обобщена реакцията на родителите на 24-годишната Анна-Мария Малчева и на 23-годишния Явор Стоянов, които бяха смъртоносно прегазени на пешеходна пътека на бул "Сливница" в София. 

Реакциите дойдоха след като Адриан Антонов получи 6-годишна присъда за смъртоносната катастрофата, станала на 8 май 2023 г.  В хода на разследването стана ясно, че той е управлявал автомобил със 106 км/ч при позволени 50. 19-годишният шофьор призна фактите от обвинителния акт, затова и делото му се гледа по съкратената процедура, което му донесе намаляване с 1/3 на определената от съда присъда. Така 9-годишното наказание беше редуцирано на 6 г. затвор. Прокуратурата пледира за 10 години затвор, а защитата - за условна присъда. 

Преди да обяви размера на наказанието, съдът се обърна към всички с думите, че

съдебният състав е наясно с чудовищната мъка на близките на загиналите,

както и с чудовищната вина, която изпитва подсъдимият и мотивира средният размер на наказанието с баланса между отежняващи факти и обстоятелствата в полза на Антонов.

Никакви обяснения и никакви формални законови правила обаче не спряха протестите на родителите и близките на загиналите в този случай, както и на близките от още стотици и дори хиляди такива случаи. И винаги исканията са едни - по-сериозни мерки срещу джигитите на пътя, справедливи разследвания, адекватни присъди и наказания за виновните за кървавите трагедии. 

И как иначе след като

законът и съдилищата са някак като благотворителни организиции за извършителите

на смъртоносни престъпления и на кървави трагедии по пътищата. Ето например в конкретния случай с Ани и Явор, законът не само задължава да се намали наказанието с една трета, не само се дава по-малко, но и извършителят сигурно ще излезе от затвора след не повече от две-три години. Първо, защото се зачита и прекараното в ареста и под домашен арест, а и защото на половината от изтърпяното ще може да се иска условно предсрочно освобождаване, което е почти в кърпа вързано.

Затова и нямаше никаква изненада в думите на бащата на Ани Петър Малчев, че са очаквали максимална присъда. „При неговите пълни самопризнания, той би трябвало да лежи десет години, но при присъда от шест години, които ще бъдат намалени още, това за нас не е справедливо. При всички случаи ще обжалваме”, посочи той и добави: „Човешкият живот в България по съдебната система, не е толкова ценен, отколкото, ако откраднеш нещо или приемеш подкуп. Борбата с това кръстовище е от 15 години”. 

Нещо повече. Дори прокуратурата не се съгласи с присъдата

на Адриан Антонов. Нищо, че самата тя поиска 10 години, а пък присъдата е 9 години. Така или иначе държавното обвинение публично обяви, че протестира присъдата и иска по-тежка присъда. Според прокуратурата не са отчетени с нужните изчерпателност и пълнота наличните редица отегчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно е прието, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Поради това с протеста се иска увеличаване както на наказанието лишаване от свобода, така и на наказанието лишаване от право да бъде управлявано моторно превозно средство.

Пак искане на прокуратурата срещу друга присъда показа,

че наистина има нещо странно и в законите, и в правораздаването в такива случаи. 

Това дойде след няколкодневен протест в Шумен срещу условната присъда, която постанови Варненският апелативен съд на Жечко Кюркчиев, причинил смъртта на 22-годишната Светомира Станчева от Шумен. Тогава десетки шуменци хванати за ръце обиколиха кръговото кръстовище и блокираха движението, за да изразят възмущението си, че войната по пътищата продължава да взема невинни жертви.

Протестът бе предизвикан след като Варненският апелативен съд измени присъдата на Жечко Кюркчиев от 3 години ефективна в 3 години условна с 5-годишен изпитателен срок с мотива, че той е млад и е осъзнал е вината си. Съдът се позоваваше и на доклад на Държавата агенция по безопасност на движението, който доказва, че кръговото кръстовище не отговаря на нормативните изисквания.

Като първа инстанция Окръжният съд в Шумен през юни даде 3,4 г. затвор при първоначален общ режим на 19-годишния Кюркчиев. Делото се гледа по съкратената процедура - подсъдимият призна фактите и обстоятелствата за пътния инцидент и така по закон получи намаляване на присъдата. В съдебната зала тогава Кюркчиев каза единствено: "Желая честна и условна присъда, за да бъда до семейството си", а адвокатът му Ивайло Йорданов поиска условно наказание под минимума, с отложено изтърпяване. 

След като апелативните съдии промениха присъдата на условна, Апелативна прокуратура – Варна обяви, че ще протестира пред Върховния касационен съд с искане за по-тежко наказание. Тежкото пътно произшествие, при което бе доказано, че Жечко Кюркчиев

е управлявал своето "Волво" с над 103 км/ч, при позволени 50 в градски условия,

стана на 28 септември 2022 г . Джипът блъсна "Ситроен", управляван от Светомира, като й отне предимство на кръстовището на бул. "Симеон Велики" в Шумен. Младата жена загина на място, а нейна спътничка пострада.  Прокурорът по делото от Апелативна прокуратура – Варна е категоричен, че именно заради високата скорост, с която е предизвикано пътното произшествие, наказанието на виновния трябва да бъде ефективно. 

Смятаме произнесената условна присъда за несправедлива, обяви изпълняващият функциите административен ръководител на Апелативна прокуратура – Варна Станислав Андонов и настоя за ефективно наказание. Магистратът каза още, че основата за това се корени в обстоятелството, че прокуратурата не може да приеме за нормално някой да шофира с над 100 километра в час в града, при разрешени 50, и в резултат на това да бъде отнет човешки живот. Това е принципната ни позиция, а не само по този случай, обяви прокурорът.

Само преди дни

Върховният касационен съд върна делото, но изрично даде да се разбере, че

също смята условната присъда за погрешна.

Данни за личността на дееца произтичат и от спецификите на конкретно извършеното деяние – значително превишената скорост в градски условия и отнемането на предимство са едни от най-тежките нарушения на правилата за движение, пише в мотивите на ВКС за връщане на делото, според който не следва да бъдат пренебрегвани и установените на досъдебното производство чрез показанията на свидетел данни за поведението на подсъдимия по време на инцидента - едновременно с управлението на лекия автомобил той е боравил с мобилния си телефон, сменяйки музиката, както и че при предходни случаи Кюркчиев е превишавал разрешената скорост за движение в дадения пътен участък. 

Разбира се, както многократно сме отбелязвали, то определено е пълно безумие този формален наказателен процес, с който сега ВКС връща на апелативния съд, та той да се поправял и какви ле не още безумия. Ами като е установено нещо на такова ниво, то просто се решава и толкава. 

А не да се протака наказателният процес и да се дава възможност за какви ли не 

влияния и забрави през годините.

Протести предизвикаха и процедурите в такива разследвания и съдебни процеси още преди присъдите. Така възмущение предизвика обстоятелството, че в един момент Петър Тодоров, който прегази 14-годишният Филип на пешеходна пътека на столичната улица "Гурко" в началото на септември миналата година, изведнъж се оказа пуснат от ареста. Мярката му за неотклонение бе сменена на "домашен арест". Това реши Софийският градски съд. Кръвната проба на 37-годишния шофьор Петър Тодоров показа над 2 промила алкохол, а превишаването на разрешената скорост с 50 километра.

Покрай неговото пускане 

се появиха предложения за основни промени в законодателството

Във връзка с множеството случаи на тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП), предизвикани от водачи на моторни превозни средства (МПС), употребили алкохол и/или наркотични вещества и довели до телесни повреди или смърт, Софийска градска прокуратура (СГП) направи предложение за промени в приложимото законодателство, обявиха от държавното обвинение.

Предложенията са изготвени на база анализ на делата за пътнотранспортни произшествия с причинена смърт или телесни повреди и са насочени към ускоряване и подобряване ефективността на разследванията на този вид престъпления.

Предложенията на СГП се отнасят до изменения в Наказателния кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 18 от 2023 г. (Наредбата). Обобщено те се състоят в следното:

- въвеждането на критерии за срочност за изготвяне на експертиза;

- въвеждането на мерки, които да подпомогнат ефективната работа на вещите лица, на които са възложени експертизи чрез избягване пренатоварването им и увеличаване на броя им;

- увеличаване на срока на максималната продължителност на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест от два месеца на осем месеца при обвинение за непредпазливо престъпление, при които е причинена смърт и които са с изключително висока степен на обществена опасност;

- въвеждането на задължителна мярка за процесуална принуда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите на причинена смърт;

- установяването на възможност за незабавно изземване на образци за сравнително изследване с цел установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства с последващ съдебен контрол;

- въвеждането на възможност за събиране на трафични данни от мобилните оператори при разследване на престъпления – включително извършени по непредпазливост, с които е причинена смърт.

Беше направена и кръгла маса с участието на магистрати и МВР. Но познайте кога ще бъдат приети някакви промени в тази посока в тази политическа конюнктура. 

А изобщо не беше отдавна времето, когато

берлински съд даде доживотни присъди на двама младежи - 

на 25 и 28 години, които в автогонка в центъра на германската столица причиниха смъртта на един човек. По време на процеса се обсъждаше огромното его на шофьорите, склонността им да се надценяват и фактът, че двамата и друг път са наказвани за нарушаване на правилата за движение, но не са си извадили поука от това. 

Последните години в България обаче са белязани от странна съдебна благотворителност при определяне на наказанията за тежки деяния. С условни присъди се отърваха десетки хулигани на пътя, включително и пътни биячи. Всички минават по бързото производство, признават се за виновни и получават условни присъди. После прокуратурата и съдът се хвалят, че работели бързо и ефективно. 

А всъщност за почти всичко се получават условни или несъразмерни присъди 

В крайна сметка тази наказателна филантропия е причина за масовостта на безобразията. Номерът се отбива с бърз арест, бързо обвинение, бързо правосъдие, но наужким - условно. Тази фактическа, но необявена наказателна амнистия става все по-опасна. Обясненията са, че законодателят, а и съдилищата се водят от икономически и благородни мотиви - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, да се социализират престъпниците. 

Само че така правосъдието не може да изпълнява една от най-важните си функции - превенцията. На практика започва да изглежда нормално да има леки присъди за една, две, три жертви, за водачи, които карат пили, дрогирани или много бързо, блъскат хора по пешеходни пътеки 

И всичко започва да изглежда силно несправедливо, което ражда съвсем основателен обществен гняв.