Среща на световния връх няма да има. За пръв път Групата на Седемте големи няма да се събере за цяла година след миналия август в Биариц, Франция. След много спорове за формáта – Г-7 или Г-8 (за или против Русия на масата), или Г-10, през Г-1+6 (хегемонът и неговите подгласници), дойде неизбежният финал Г- 0 – никой от големите никого няма да среща. Г-0 се превежда „глобализмът е на нулево ниво“: началниците на света не могат да съгласуват управлението дотам, че изобщо няма да се опитат да стигнат компромис, дори няма да изиграят спектакъла с лицемерна „семейна среща“ на съюзниците. Нашата задача като зрители е да надникнем умозрително зад завесите и да помислим защо сцената остана празна. Какво означава това за световната икономика? Пресата вече ни уведоми
кой дръпна шалтера:
фрау Ангела Меркел първа се реши и отказа да присъства на 46-тия форум на върха Г-7, която трябваше да събере на 25 и 26 юни в президентската резиденция Кемп Дейвид до Вашингтон (100 км на северозапад в щата Мериленд). Това станало в петък, в „бурен“ телефонен разговор с президента Тръмп предната нощ. Часове след като Канцлерамтът обяви отказа с мотив – „поради „здравен риск“, домакинът отмени изцяло срещата. Ама не съвсем. Засега форумът е „отложен“. Веднъж беше отлаган за 2 седмици, трябваше да е на 10-12 юни. Сега не е ясно за кога. Може би през септември, по-скоро след президентските избори, но току-виж и преди тях. А може би
Г-7 ще изчезне завинаги.
Това по американски дипломатично изрази г-н Тръмп: нарече Г-7 „изживяла времето си група страни“ (“very outdated group of countries”) и потъна в обяснения как на отложената среща щял да покани и други важни играчи. Спомена Русия, Южна Корея, Австралия и Индия. Истинският проблем е, че Г-7 загуби силата да управлява. Когато беше създаден (1975 г.), този кръг на великите държеше 70% от брутния световен продукт, сега контролира едва 46% по текущи цени, под 32% от световното производство по паритет на покупателната способност (МВФ). И върви надолу. Но все още държи 58% от нетното световно богатство (Креди Суис). При всички провалът на срещата е
истински трус на самия връх
на глобалната икономика. Съветът на света фактически подаде оставка, по-лошо: отказва да се събере. Ние сме в кораб насред бурно море, върлува епидемия, двигателят не работи, запасите са на изчерпване, дажбите на трапезата намаляват. Капитанът е свикал офицерите си, те отказват да се качат на мостика, защото подозират, че освен (пак) да се хванат за гушите, друго заедно (вече) не могат да вършат. И корабът пътува … помните ли Фелини? Не е краят на света,
ще има ново световно правителство,
но не се знае в какъв състав, затова не може да се изчисли по какъв курс ще води света. Устойчив кръг („решаваща коалиция“ по Кенет Ероу) със сила, ресурс и икономически потенциал да налага волята си на останалия свят като едновремешните Велики сили преди и между световните войни, са САЩ, Китай, Русия и Германия. Но това е връх за друг вид свят. САЩ едва ли ще обърнат кръгом от стремежа да си върнат величието (“transitioning back to greatness”). Така че по-вероятно – който и да е 46-ят президент на САЩ, особено ако остане 45-ят, - при следващата 46-а среща на световния управителен съвет хегемонът ще е принуден да крепи контрола и влиянието си. Това значи да разшири управляващата коалиция, като добави нови участници. Дали ще е споменатата Г-11 или по-скоро Г-12, дали ще са (напосоки) назованите за нови членове, ще бъдат ли низвергнати някои от сегашните „големи“? Кои?
Но без Китай,
защото тъкмо втората по размер икономика трябваше да бъде порицана и подложена на остракизъм на провалената юнска среща на Г-7. Във Вашингтон трябваше да се обяви пакт или поне „коалиция на желаещите“ да градят нова китайска стена – обаче от насрещната страна на Великата Чанг Чънг. Така че най-важното ще разберем по-късно, но сигурно до края на годината: кои ще са групата „големи“ и ще поканят ли Китай на масата. По етикета на канибалите: не си ли канен на вечеря, ще те сервират на трапезата.
Отговорите на тези въпроси струват милиарди днес. Но каквото и решение да вземе стопанинът на Белия дом (по-скоро новият), то нищо няма да струва и дълго няма да трае. През следващите поне 4, но може би 14 години баланс на силите в света трудно ще се наложи и удържи, а стопанската история ни учи, че щом
няма баланс, започват войни.
Студени войни, търговски войни, остри икономически борби, съвсем истински, но периферни и ограничени войни с пушки, бомби и снаряди. Тотален хаос, но без глобален сблъсък, защото никой не ще да загива. Мнозинството се плаши с корона вирус да не се зарази. В свят на хаос и войни ние, българите, се представяме добре. Всички по-сериозни имущества от първото, та чак до петото българско царство, са натрупани от войни. Ама и голяма мизерия са ни отреждали Великите.
- - - (отделно каре) - - -
Световният управителен съвет Г-7
Групата на големите само на пръв поглед се занимава с „чиста“ политика, сиреч с демагогия и празнословие. Смисълът на този форум е да управлява световното стопанство.
Макар че първата среща на върха (САЩ, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Япония, Канада се присъединява влиза по-късно) в двореца Рамбуйе през 1975 г. е свикана от президента Жискар Д’Естен, идеята е на тогавашния секретар на трезора („финансов министър“) на САЩ Джордж Шулц, а истинската причина е валутната нестабилност след Смитсонианското споразумение (1970) и петролната криза от началото на 70-те години: за пет години (1970-75) цената на петрола скача тройно от 20 до 60 долара за барел. Г-7 взема соломоновски решения и по двата въпроса: златно-доларовият стандарт е премахнат, но МВФ е възкресен, закриването му е отменено. Решено е цените на петрола да се стабилизират „на устойчиво ниво“, обаче доходите от добива да се преразпределят – и за следващите 5 години (1975-80) петролът поскъпва още 3 пъти – от 60 до 170 долара за барел. После се срива с 2/3 (1981-86) до 24 долара – и това се счита за основната причини за стопанския крах на СССР и неговия блок.
Най-обсъжданото представление на Г-7 е срещата „на върха“ с участие на „главите“ (на изпълнителната власт) веднъж до два пъти годишно, но двигателят, работният орган на групата е срещата на финансовите министри, често заедно с шефовете на централните банки. Те се събират поне четири пъти в годината.
Сред най-важните решения на Г-7 е Споразумението „Плаза“ (подписано в хотел „Плаза“, Ню Йорк на 22.09.1985, за обезценяване на долара, който е достигнал тогава най-високото си ниво. Това е първото световно „подстригване“ на спестителите, които губят между 3 и 5 трилиона долара (1985). Същия смисъл има и Лувърското споразумение (Париж, 1987), доларът се девалвира, спестителите са подстригани с по-малък процент, но с по-голяма сума. Но върховното постижение на Г-7 ще остане Вашингтонският консенсус, постигнат на XVI среща в Хюстън преди точно 30 години (9-11 юли 1990).
Решение („инициатива“) на Г-7 (1996) е опрощаването на дълга на 42-те „тежко задлъжняли бедни страни“ (HIPC), първо с 90%, после „до 100%“. По тази инициатива България отписа вземания почти колкото беше външния ни дълг, който вкара страната в мораториума от 30.03.1990 г.
През 1996 г. Г-7 създаде Форума за финансова стабилност, който трябваше „да управлява международната финансова система“. Така Г-7 създаде Г-20. И още много приноси в световната икономика имат Седемте.
