“39. Никой свободен човек не може да бъде залавян и затварян, или да му бъдат отнемани правата или собствеността, или да бъде поставян извън закона или заточаван, или да му бъде отнемано общественото положение. Нито пък Ние или някой, изпратен от Нас, ще употребява сила срещу него, освен ако не е отсъдено законно от неговите равностоящи или според закона на страната.”
Magna Carta Libertatum, 15.06.1215 [1]
Учудващо сред всеобщата еуфория от санкциите, наложени в САЩ на български граждани и фирми, не чуваме тревожни гласове (освен виковете на засегнатите). А основанията за тревога са доста – не е само дамгата, с която наказателните мерки жигосват образа на страната. Не разбирам радостта на онези, които се хвалят, че са инициатори, заявители или съпричинители на репресията, нито злорадството за ударени конкуренти и опоненти, нито пък трепетното очакване и злокобене кои са следващите. Не е трудно да видим, че под санкциите ще попадат освен лицата, към които са насочени, още неясен кръг засегнати: техните кредитори, контрагенти, работници, миноритарни акционери и съдружници. Повечето от тях никому нищо лошо не са сторили. Красива е идеята „глобална отговорност за човешките права“, която преследва законът на САЩ под името на покойния Сергей Магнитски [2]. Този закон, пише в него, е срещу „виновните за убийства без присъда, мъчения или други груби нарушения на международно признатите човешки права“, после се добавят виновните за „съществена корупция“. Честен човек не би възразил да се накажат виновните за тези тежки престъпления, дори ако са извън юрисдикцията на наказващата държава – и то „там, където най-много ги боли: като се отнемат техните активи и възможността им да пътуват“ в сигурните и уредени страни на развития Запад. Затова след закона на САЩ аналогични закони приемат Канада, Обединеното кралство, Австралия. И Европейската комисия обяви за свой приоритет подобно законодателство. Но има сериозни проблеми в глобалното законодателство по модела "Магнитски" (все по-често наричано с акронима „ГлоМаг“). Най-тежкият,
принципен проблем е липсата на защита
на обвинените в най-тежки престъпления. Това е едно от най-важните, първични човешки права, залегнало още в Магна Харта, а всъщност установено от римско време. ГлоМаг отменя habeas corpus [3]. Прочетете пак чл.39 от Магна Харта, това право далеч не се ограничава само до физическото задържане. Може ли изобщо държавата да нарушава основно човешко право, за да накаже нарушители на човешки права, корумпираните, корумпиращите и техните помагачи? Законен ли е закон, отменящ конституцията? И от мисъл на мисъл, стигаме фундаменталната дилема: целта оправдава ли средствата? Отговорът разграничава демокрацията от доктрината на св. Игнаций от Лойола. Другите въпроси към ГлоМаг са също важни като правата на трети добросъвестни лица, засегнати от мерките. Дала банка А милион долара заем на фирма БВ ООД да купи самолет от САЩ. Парите платени, а самолетът се сглобява. Изведнъж собственикът на фирмата, ГД – до вчера индустриалец, меценат и човек за пример и приказ, е обвинен за (помощник-)корупционер. Департаментът на трезора на САЩ чрез своята Служба за контрол на чуждестранни активи, позната с емблематичното съкращение OFAC, слага ръка върху дадения милион или върху бъдещия самолет (което докопа). Или пък свинеферма Е платила на търговеца Ж да купи на Чикагската борса кораб американска царевица с доставка август месец. Но през юли Ж е OFACан, и доларите, и царевицата са прибрани. За какво е глобално виновна ферма Е и кой ще храни прасетата й през зимата? А
докъде ще стигне лавината ГлоМаг
никой не знае. Тя може да помете фирми и хора, чиято връзка с обвиненото лице е съвсем легална – просто са си изкарвали прехраната, без да имат нищо общо с дейността, за която обвиненият се наказва. Че може дори идея да нямат чии права е нарушил, кого е подкупил, кому е помагал. Може и очите да не са му виждали, дори да са управители на някоя дребна, кротка фирма, на която обвиненият е краен собственик. Като вземем предвид, че ГлоМаг по замисъл наказва лица със сериозен бизнес („олигарси“, каквото и да значи това), зависимите и „свързани“ с тях, бройки в черния списък, могат да са хиляди. Още откогато Висоцки пееше „… ушли года, как люди в черном списке ...“, всички черни списъци ме ужасяват, защото са безизходни – веднъж попаднал в тях, човек няма начин да излезе. Като списъка с „кредитни милионери“. Поне половината в него си погасиха заемите. Но до днес са си там, понеже от чиста тъпота законът не предвиди как и кога да се отписват включените в списъка. За разлика от онзи недоносен закон, американският ГлоМаг има процедура и за снемане на санкциите (молба до OFAC, доказателства). Има случаи (към 2%), когато санкциите са вдигани. Логично е да знаем какво ще прави държавата, за да ограничи и подкрепи невинните, засегнати от ГлоМаг. Дотук добре: поне бе публикуван черен списък, та е ясно кои са под карантина, виновни или не. Сега вече очакваме активните мерки – и от нашата държава, и от Брюксел, - чакаме habeas corpus: гаранции за правото обвиненият да се изправи пред съд, за да чуе в какво престъпление (ще) го обвиняват и да обжалва по закона наложеното му ограничение или наказание.
- - -
[1] Великата харта на свободите, превод: Атанас Лолов.
[2] Пълното наименование на приетия през 2016 г. закон е Global Magnitsky Human Rights Accountability Act.
[3] Буквално „да се представи тялото“ – правото на всеки задържан (или поставен под други тежки ограничения) законосъобразността на наложените му мерки да бъде преценена от компетентен съд.
