Обикновено най-опасна е дезинформацията, стъпваща върху всеизвестни исторически факти, които обаче са умишлено изопачени, за да обслужат определена цел. Точно това се случва с разгорялата си отново дискусия за ползите и "вредите" от референдумите у нас. В нея се преплитат умишлени манипулации и откровени лъжи, за да се "докаже", че народът не трябва да се произнася пряко по нито един съществен въпрос. И че вземането на важни за нацията решения трябва да се остави на политиците. Все едно демокрацията у нас не е докарана до това безизходно състояние точно заради политиците, които менят партиите и лозунгите си, но не и нрава си.

Всъщност „референдум“ и „допитване до народа“ са две различни понятия. И „референдумите“ на Хитлер не са никакви референдуми, а едни нерешаващи нищо, инициирани от властта допитвания до народа,

служещи предимно за псевдолегитимация на вече взети решения,

при това в условия на потиснат и фалшифициран вот. В най-добрия случай те са бягство на властта от отговорност, като беше и при решението за "Брекзит".

На английски изследователите често използват термина „плебисцит“, за да разграничат тези допитвания от истинските референдуми, които са изобретени в Швейцария преди около 150 години и биват три основни вида:

• Вето референдум – изисква се с подписка и е за препотвърждаване на наскоро прието решение на властта, най-често закон.
• Задължителен референдум – провежда се задължително по силата на законова или конституционна норма при някои видове решения: конституционни поправки, поемане на дълг над определен размер и т.н. 
• Иницииран от граждани референдум – изисква се с подписка по предложение на граждани, най-често по законопроект или – на местно ниво – проекторешение.

Неслучайно в нито една швейцарска кантонална конституция няма възможност за инициирани от властта референдуми. Това е така, защото швейцарците имат предвид Наполеоновите плебисцити и осъзнават покварения им характер. Те неслучайно разписват и подробни правила за произвеждането на референдуми, които да гарантират техния интегритет. Например - няма изискване за минимален брой участници, както в нашия закон, което да позволява на противниците на всяко едно предложение, дори да са малцинство, да го отхвърлят, като просто „дезертират от урните“ (по думи на Венецианската комисия). Изискване, което прави вземането на решения чрез референдум на практика невъзможно и унищожава легитимността на гласуванията.

Истинските референдуми

са правно обвързващи и обикновено не са по общи въпроси,

а по конкретни законопроекти или проекторешения, за да може обществото да осъзнае за какво точно взема решение. Както се казва, дяволът е в детайлите. След референдума у нас през 2016 г. например, на който един от въпросите беше: „Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване на избори и референдуми?“, парламентът въведе задължително гласуване, но със санкция за негласуване, изразяваща се в изключване от избирателните списъци! Санкция, която, за щастие, впоследствие Конституционният съд обяви за противоконституционно нарушение на изборното право.

Трите референдума на Хитлер не го изстрелват до властта, както твърдят противниците на прякото допитване до народа. Когато се провежда референдумът за сливането на длъжностите „премиер“ и „президент“ и заемането им от Хитлер, това вече е факт по силата на закон, приет от контролирания от него Райхстаг, ден преди смъртта на предходния президент. Дори армията вече се е заклела пред фюрера.

Същото е и с референдумите на руския президент Владимир Путин. Дори този през 2020 г. за одобрение на няколко конституционни поправки, които разширяват и удължават властта му, не беше формално необходим. Приемането им е изцяло в правомощията на контролирания от него руски парламент.

Не е вярно и че след т.нар. референдуми на Хитлер германците повече не си и помислят да организират референдуми. Точно обратното – след Втората световна война те премахват възможността за инициирани от властта допитвания и вместо това въвеждат задължителен референдум на национално ниво за конституционни поправки. На местно ниво пък се въвеждат вето и инициирани от гражданите референдуми. И провеждат стотици, ако не и хиляди такива през следващите десетилетия. Само за 5 години - от 1995 до 2001 г. например

в Бавария се провеждат над 500 референдума.

Последният по-известен германски референдум е от 2021 г. в Берлин, на който берлинчани одобряват експроприация на собствеността на частни компании за недвижими имоти с 3000 или повече единици в града чрез публични покупки от правителството на Берлин. Казусът е специфичен и води началото си от сливането на Западна и Източна Германия, когато жилищният фонд на Източна Германия се разпродава на частни компании.

Дълбоко погрешно е твърдението, че референдумите в демократичния свят разделят обществата, и то по една проста причина, която всеки редовно гласуващ на референдуми американец или швейцарец би потвърдил – дори когато се окажеш в губещото малцинство по даден въпрос, уважаваш мнението на мнозинството, защото то е съставено от хора, с които ще си в мнозинство по друг въпрос. Това е ефект, който човек трябва да изпита, за да разбере силата му.

Демократичните механизми, когато са конструирани правилно, действат обединяващо. Това е замисълът им. Различни изследвания например показват, че считаната за най-оптимална избирателната система - „Единичен прехвърляем вот“, прилагана в Ирландия, Австралия, Шотландия, Малта и др., има сплотяващ ефект. Причината е, че при нея, за да спечели достатъчно гласове даден кандидат, той обикновено не може да разчита само на преференциите от твърдия си електорат, а трябва да привлече и втори, трети и т.н. преференции на избиратели, поставили на първо място кандидати на други партии. Това подтиква политиците да защитават по-умерени и сходни позиции и автоматично отсява екстремистите.

Така че

проблем не са демократичните институции по принцип, а тяхното опорочаване

и изопачаване, и съответно решението не е премахването им, а оправянето и укрепването им. Например след  Втората световна война, освен че въвеждат коригират и разширяват институцията референдум, германците променят избирателната си система от такава с кандидатски/партийни листи, подобна на нашата, на смесена (която, макар да не е най-добрият вариант, все пак е подобрение). Освен това приемат Закон за политическите партии с изключително подробни изисквания към уставите на партиите, които да затруднят максимално развитието на авторитарни политически машини. Може да изглежда невероятно, но повечето партии в нашия парламент щяха да са незаконни в Германия, Великобритания, Нова Зеландия и много други държави, защото по устав ръководството им контролира избирането си. Факт, върху който си заслужава да се замислят всички избиратели.