Националната Карта на висшето образование в България бе замислена преди години като инструмент за профилна и структурна оптимизация на висшите училища. Оценките за ефективността й са разнообразни - от това, че не е регулирала особено приема и не е довела до значителни подобрения в системата и по-плътното й обвързване с пазара на труда, до това, че все пак е озаптила ректорските апетити за разкриване на нови и нови специалности. Проектът на нова Карта вече е факт и регистрира познати дефекти, включително задълбочаващи се проблеми, без да е налице видима воля и мерки за решаването им. Все пак тя очертава бъдещи тенденции, от правилното адресиране на които зависи бъдещето на университети ни.
Внимание - задава се значителен спад в броя на студентите
През 2023/24 ч. студентите у нас се увеличават с малко над 2000 - от 179 000 на 182 000 души. През последните 5 г. обаче намалението на студентите е от 184 хил. на 167 хил. души, като най-голям спад от около 50% е отчетен при учащите растителна защита, туризъм, проучване на полезни изкопаеми, горско стопанство и др., а значително увеличение - при теория и управление на образованието, материали и материалознание, педагогика на обучението, металургия, химични технологии.
По-високият прием последната година неизбежно ще се сблъска с демографските реалности, което прави нереалистични очакванията за устойчив растеж на броя на студентитe, смятат експертите. Според тях демографската ситуация ще започне скоро да оказва влияние в негативна посока. "За момента ситуацията е все още сравнително благоприятна, тъй като броят на ражданията се увеличи в периода 2002-2009 г., съответно през следващите 3-4 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства. В по-дългосрочен план обаче демографията ще влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява. Кумулативно годишният брой раждания в България бележи спад с близо 30% от 2009 до 2023 г. Съответно в дългосрочен план значително ще намалее и броят на кандидат-студентите", предупреждават експертите.
Капацитетът е голям, но местата стоят незапълнени
На фона на увеличаващите се студенти през 2023/24 г., капацитетът, определен от Агенцията по акредитация за всички професионални направления във всички висши училища, намалява от 419 хил. на 418 хил. души. Спадът е едва с 0.3%, но според авторите на картата той бележи пречупване на дългогодишната тенденция на бързо разрастване на капацитета, съответно през 2024 г. се пречупва и тенденцията на спад в запълняемостта му.
Все пак, капацитетът остава над 2 пъти по-голям от броя на действащите студенти - те представляват 43.7% от определения от НАОА общ капацитет при 42.9% през предходната година. Свободният капацитет освен това остава твърде неравномерно разпределен. В математиката заетите места са само 19.5% (при 18.8% м.г.), т.е. 80.5% от местата за математици стоят празни. Същото е положението и при животновъдство - само 19.8% заети места, при теория на изкуствата - 21.6%, туризъм - 22.9%, химически науки - 23.1%, проучване и обработка на полезни изкопаеми - 24.7% и социология - 25.4%. В 14 професионални направления и 10 специалности от регулираните професии се използват под 30% от наличния капацитет, като почти всички са приоритетни, а 3 от тях са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, показва Картата.
Всяка година кабинетът утвърждава план-прием, който по правило не изпълва наличния капацитет. Дори и този прием обаче не успява да се запълни в много приоритетни професионални направления. За 2023/24 г. държавата планира 42 хил. студенти, а бяха приети 37 хил., т.е. запълняемостта на местата в държавната поръчка е 88% (спрямо 93% преди 2 г.). Почти пълна запълняемост (над 90%) се отчита в 24 професионални направления и 17 специалности от регулираните професии. В 7 направления приемът е запълнен над 100%, вкл. в икономика, теория на изкуствата, спорт, право, обществени комуникации и информационни науки, животновъдство и музикално и танцово изкуство. От тях само три са приоритетни. За сравнение - в 28 професионални направления и в 14 специалности от регулираните професии са запълнени под 90% от местата държавна поръчка, като от тях цели 26 са приоритетни.
Особено нисък интерес има към военно дело (40% заети места), математика (47%), химически науки (49%) и биотехнологии (56%), при които се запълват под 60% от утвърдените бройки. "Въпреки ниската запълняемост и спада в бройката на приетите студенти при две от тези направления се наблюдава увеличение на план-приема през 2023/24 г., което допълнително увеличава незаетите бройки", се казва в документа.
50% от студентите са концентрирани в 8 направления
И тазгодишната Карта констатира извода от м.г., че броят на висшите училища по професионални направления невинаги е съобразен с броя на студентите. В 8-те най-масови направления у нас (икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и здравни грижи) се обучават над 50% от действащите студенти у нас.
Като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища, но има и съществени различия. В медицина и администрация и управления се обучават сходен брой студенти, но докато медицина се предлага в 7 висши училища, то администрация и управления - в цели 25. И още - 16 направления с под 1000 студенти се предлагат в между 1 и 8 университета; а 13 направления с между 1000 и 2000 студенти се предлагат в между 2 и 11 висши училища.
78 000 студенти около София и само 4000 - на Северозапад
Година след година Картата регистрира и големи регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища - 27 - извършват дейност в Югозападния район, вкл. София, където учат най-много студенти - 78 000 или 46% от всички, а най- малко - в Северозападния район, където има само 2 университета, а други 4 действат чрез филиали, съответно там има и най-малко студенти - под 4000 души, или 2.7%. Т.е. разликата между двата района е около 20 пъти.
Разбивката по направления също е показателна - 3 направления са достъпни само в един район - металургия, горско стопанство и спорт, 5 направления - в два района на страната, 7 направления - в три района. Редица професионални направления въобще не се предлагат във висши училища в Северна България, вкл. спорт, театрално и филмово изкуство и ветеринарна медицина (макар последните две са приоритетни направления). Това значи, че огромното мнозинство от студентите от Северозападния район са принудени да следват висше образование в други райони на страната (и го правят). В Югоизточния район положението е подобно, макар и не толкова крайно като в Северозападния. Студентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат икономика и администрация и управления, които обаче не се преподават в района, т.е. те са принудени да следват в друг район. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование като Северозападния район, пише в Картата.
Залудо учи, залудо не стой
Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. През 2024 г. на национално ниво в най-силната група 1 според степента на търсене на висше образование и на реализация на завършилите попадат 11 професионални направления (м.г. бяха 10), в които се обучават 31% от действащите студенти в страната (28% за м.г.). Най-много професионални направления попадат обаче в най-слабата група 4 с най-ниско търсене на висше образование и най-ниска реализация на пазара на труда - 20 направления на брой (срещу 17 за м.г.), в които се обучават 22% от студентите (21%). Тези направления могат да се определят до голяма степен като безперспективни или безсмислени - те не са такива сами по себе си, а заради това, че се предлагат във висши училища, които са специализирани в съвсем други направления. Става дума най-вече за новоразкрити в последните 3 десетилетия направления в областта на социалните, правните и стопанските науки и в националната сигурност, където бе и най-избуяло предлагането.
В група 2 попадат 9 направления, в които се обучават 12% от действащите студенти в страната, а в група 3 - 11 направления, в които се обучават 35% от действащите студенти. "56% от действащите студенти в страната се обучават в направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите; 29 от общо 52 направления в страната попадат в групи, при които се наблюдава ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите", звучи като дежавю Картата.
Медицината - единствената с повече чуждестранни студенти
Картата определено показва и голям потенциал, неизползван засега, от гледна точка на чуждестранните студенти. Средно в ЕС повече от 1/2 от чуждестранните студенти идват от Азия, Африка и Южна Америка, докато у нас 90 на сто са от Европа. Въпреки ръста на чуждестранните студенти у нас - 8.61% или 15 737 души, те са концентрирани на определени места - 59.1% са само в две професионални направления - медицина (49.2%) и стоматология (9.9%). Медицина е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават - 58.4% (спрямо 41.6% български). В стоматология чуждестранните студенти са 46.8%, във ветеринарна медицина - 31.1% и др.
България е първенец по концентрация на чуждестранни студенти с 57% дял на студентите в областта на здравеопазването и социалните услуги спрямо всички чуждестранни студенти в българските висши училища (средно за ЕС този дял е 15%). За разлика от доминацията на медицината сред чуждестранните студенти в България средно в ЕС най-популярните области са бизнес администрация и право, инженерни науки, хуманитарни науки и изкуства.
Пречупи ли се тенденцията на фрагментация на висшето образование?
Авторите на Картата твърдят, че тенденцията на фрагментация на висшето образование се е пречупила. През м.г., акредитираните висши училища намаляха от 52 на 51 заради закриването на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт - Пловдив. "Процесът на консолидация тече плавно през последното десетилетие. Така например през 2014/15 г. в най-големите пет университета се обучават 32.9% от всички студенти, като този процент расте всяка година и достига около 38% в последните две учебни години. Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите 10 висши училища, макар и с по-бавен темп (увеличение от 53.2% през 2014/15 г. до 56.4% през 2023/24 г.). Очакваното намаление на броя на студентите и демографските тенденции през следващото десетилетие вероятно ще подкрепят плавна тенденция към консолидация на висшето образование", са прогнозите на експертите.
На автопилот
"В Картата няма нищо по-различно от м.г. Ако има някакви промени, те са в резултат на естествени процеси, а не на целенасочени мерки. План-приемът пак е по-голям от броя на завършващите студенти. Последните 3-4 г. тенденцията за интерес към дадени специалности и неинтерес към други се запазва. Няма кампания от държавата за повишаване на привлекателността на висшето образование към определени търсени от бизнеса специалности", коментира Росица Стелианова от Асоциацията на индустриалния капитал в България, откъдето скоро ще излязат със становище по документа. По думите й все още специалностите са капсулирани, а интердисциплинарните такива са малко. Не е работеща и мярката за задържане на студентите по медицина у нас в лицето на възможността те да сключват договори с различни учебни заведения срещу премахване на таксите - главно заради непопуляризирането й, смята Стелианова. Според нея е крайно наложително Общественият съвет за висше образование към МОН да се събере и да обмисли стратегия за повишаване на привлекателността на висшето образование.
