Свикнали сме, че ако има международна класация, в която заемаме водещи позиции, тя трябва да е за нещо много лошо - болести, катастрофи, корупция. Когато става дума за свобода на словото, стандарт на живот и пр., то страната ни обикновено е на дъното. В първите дни на годината обаче имахме повод за гордост - сред първите 2% на учените в света, според рейтинг на Станфордския университет, са и 48 българи, трудещи се незабелязано в български университети и институти.
Най-силна сред тях е групата на учените от БАН - 25. 12 от най-изявените ни изследователи са от Софийския университет, петима са от Химикотехнологичния и металургичен университет, по двама работят в Медицинския университет в София и Минногеоложкия университет, а по един представител имат Тракийският университет, Техническият университет в Габрово, Университет "Асен Златаров" в Бургас и др. Сред сферите, с които блестим, са химия и физика, медицина, енергетика. Кои са учените на България, на какво са посветени търсенията им и къде може да открием резултати от тяхната работа?
Класацията
Класацията групира всички изследователи в 22 научни области и 176 под-области. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за научни публикации и цитирания, трудно разгадаеми за широката публика - вземат се предвид брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и др. Рейтингът не е състезание - включването в него на наши учени е забележително постижение на фона на оскъдното финансиране на науката у нас.
Като щипка сол
Проф. дхн Николай Денков от СУ от години работи в областта на физикохимията (заема 752-ро място от 73 903 учени в тази област). Една група от изследванията му са посветени на приложението на повърхностно активните вещества. "Например, ако трябва да разтворим хидрофобни лекарствени вещества във вода, използваме такива повърхностно активни вещества (ПАВ). Като щипка сол са - без тях няма да се получат нещата", обяснява проф. Денков за изследванията си, чиито резултати се използват във фармацията, козметиката, хранителната и химическата промишлност. "Работим с чужди фирми като BASF и Unilеver, разработваме прототипи на продукти, които те доразработват и пускат на пазара", коментира той. С други думи, вероятността да си купите чужд козметичен продукт или миещ препарат, в разработката на който е участвал той и екипът му е голяма.
И малко прополис
Чл.-кор. Вася Банкова от БАН е отдала 40 г. от живота си в изследвания на прополиса. Тя се занимава с химия на природните вещества и по-конкретно с лечебните растения, какъвто е пчелният клей. Освен българския тя проучва прополиса по цял свят - от Южна и Северна Америка до Азия, а той е със съвсем различен състав в зависимост от региона. "Това се оказа голяма пречка, тъй като за да се използва в медицината, трябва стандартизиране. Нашият принос е, че създадохме нова концепция за стандартизиране на прополиса, освен това открихме нови молекули в този чудесен антибактериален продукт", казва тя. С Института по полимери са разработили водоразтворима форма на прополиса, която може да се прилага дори в очите - тя е лицензирана от българска фирма, която вече го произвежда.
Еко
Зам.-председателят на БАН чл.-кор. проф. дхн Константин Хаджииванов (53-о място във Физикохимия) още от ученическа възраст се влюбва в химията. Научните му интереси са в областта на химията на повърхността - по-специално той работи с молекули-сонди. Изследванията в тази област са важни за създаване на нови адсорбенти с повишен капацитет. В последните години Хаджииванов работи върху улавяне и сепариране на въглероден диоксид - тематика, свързана с климатичните промени.
В областта на екологията, и по-точно на минералогията и геохимията на твърди горива и отпадъчни продукти от тяхната термохимична преработка, работи и проф. дгн Станислав Василев от БАН (573-о място в Енергия). Той използва собствен оригинален подход, чрез който установява състава и свойствата на въглища, биомаса, твърди битови отпадъци, петролен кокс и отпадъчните им продукти от изгаряне, газификация и пиролиза от десетки находища, ТЕЦ и промишлени инсталации у нас и в чужбина. Изследванията му поставят научна основа за безотпадъчно и екологосъобразно оползотворяване на изследваните горива.
В сходна сфера са и изследванията на проф. дхн Весела Цакова-Станчева от БАН (1263-а позиция в Енергия) - свързани със синтеза и характеризирането на електроактивни материали, в частност на електронно проводящи полимери и техни композити, с оглед на приложения в алтернативни източници на енергия, сензори за биоактивни вещества в човешкия организъм или за мониторинг на замърсители на околната среда.
Изкуствен интелект
Чл.-кор. проф. дмн дтн Красимир Атанасов от БАН заема 150-о място в област Изкуствен интелект и обработка на изображения. За да разберем работата му, трябва да знаем какво значат понятия като размити множества (през 1983 г. той въвежда понятието "интуиционистки размити множества" (ИРМ) като средство за оценяване на неопределеността, присъща на реалните обекти и процеси). Съдейки по различни наукометрични показатели, теорията на ИРМ е сред най-сериозните приноси на българската към световната наука. Чл.-кор. Атанасов е създател и на теориите на обобщените мрежи (разширения на мрежите на Петри) и на индексираните матрици, автор на статии върху нови видове редици на Фибоначи и нови аритметични функции.
От електроника до козметика
Чл.-кор. проф. Димчо Кашчиев от БАН (740-о място в Химическа физика) е международно известен учен в областта на теорията на образуването и растежа на кристали, капки и мехурчета. Научните резултати в тази област са изключително важни при изработването на прибори и интегрални схеми за микроелектрониката, при контролирането на твърдостта или еластичността на стоманата и други метални материали, при регулирането на стабилността на емулсиите в хранителни и козметични продукти, при получаването на лекарствени вещества и селскостопански торове, при терапията на различни невродегенеративни разстройства като болестите на Алцхаймер и Паркинсън. Проф. Кашчиев е автор на един от най-използваните в света учебници по теорията на зародишообразуване и нейните приложения.
Оловни акумулатори
Акад. Дечко Павлов (1930-2017) от БАН също е световнопризнат учен електрохимик. Научните му трудове се ползват от инженерните среди на компаниите производители на оловни акумулатори и на материали за тях. Цитиранията на публикациите му понастоящем надхвърлят 6000. Паралелно с научно-изследователската дейност Павлов и екипът му са реализирали богата внедрителска, технологична, консултантска и експертна дейност в помощ на българските акумулаторни заводи и на водещи фирми по света.
Работите на проф. дхн Андрей Милчев от БАН (527-о място във Флуиди и плазми) имат за основа успехите и традициите на международно признатата българска школа на кристалния растеж, заложена от световно известни учени като Иван Странски и Ростислав Каишев, обуславяща и високия дял учени от Института по Физикиохимия при БАН сред онези 2% в списъка на Станфордския Университет. Той въвежда и развива компютърното моделиране на явления, процеси и структури като нов метод за научни изследвания наравно с класическите теоретични методи и лабораторни опити. Широко международно признание намират работите му по застъкляване, структура и фазови преходи при полимерите, както и на явлението омокряне при свръхмалки ("нано") размери. Едни от най-известните му работи третират отделянето на ДНК молекули от вируси и проникване им в живи клетки.
Медицина
МУ-София може да се похвали с двама учени в класацията на Станфордския университет. Проф. дхн Ирини Дойчинова (794-о място от 80 622 в Медицинска и биомолекулярна химия) е разработила със своя екип 6 web-базирани приложения за идентифициране на имуногенни и алергенни протеини. Те са свободно достъпни в мрежата и широко използвани от учени от целия свят. Изследователските интереси на проф. дн Ирена Костова (130-о място от 80 622 в Медицинска и биомолекулярна химия) включват разработки в областта на теоретичната и координационна химия, вибрационната спектроскопия, фармакологията на биологично активни съединения и пр.
Технологии и металургия
ХТМУ се слави с петима особено изявени учени. Проф. дхн Мартин Божинов, зам.-ректор по научната дейност на вуза, има над 30 г. опит в експерименталното характеризиране на корозията и анодното окисляване на метали и сплави в различни индустриални среди, включително ядрена енергетика, и в разработването на експериментални и моделни техники в електрохимията и корозията. Доц. д-р Ангелина Попова, ръководител на катедра „Физикохимия“ във Факултета по химични технологии (ФХТ), работи в областта на защитата на металите от корозия.
Научните изследвания на проф. дхн инж. Владимир Божинов, декан на ФХТ, са в областта на флуоресцентните съединения и приложението им във високите технологии. Под ръководството му са реализирани редица разработки, свързани с получаване на органични флуоресцентни материали с оптично-сензорни характеристики, молекулни компютри и др. Синтезирани са нови биосъвместими сензорни наноархитектури, изпълняващи различни логически и аритметични операции, като средства за бърза и неинвазивна диагностика в медицината.
Проф. дн Йордан Христов работи в областта на химичното инженерство и по-специално: преносни процеси, флуидизация, приложение на магнитни полета в технологични процеси, моделиране на технологични инциденти и индустриална сигурност. Проф. дхн инж. Веселин Димитров бе дългогодишен преподавател в ХТМУ в катедра "Технология на силикатите" - научните му трудове бяха насочени към изучаване структурата на нетрадиционни оксидни стъкла. В сътрудничество с японските учени Сумио Сакка и Такаюки Коматсу развиват т.нар. поляризационен подход в науката за стъклото, получил широко международно признание, и създават класификация на простите оксиди и бинарни оксидни стъкла.
Металургия
Двама са и топ учените от МГУ. Проф. Стоян Грудев е бивш ректор на университета и работи в областта на биохидрометалургията. Проф. Грудев е откривател на нов метод за извличане на благородни метали чрез микроорганизми.
Проф. Маринела Панайотова от МГУ заема 422-о място от над 27 хиляди в област минно дело и металургия. Както сама казва, работи "на границата на няколко области", изследва факторите, влияещи върху извличането на метали от руди и техногенни суровини, качеството на естествените и отпадъчни води, както и възможностите за подобряването му чрез химични и физикохимични методи и др. Резултатите от работата й намират различни приложения: в подобряване на извличането на метали от руди и техногенни суровини (отпадъци), в опазването на околната среда - пречистване на замърсени води, оценка на въздействието върху околната среда и при защитата на машини и съоръжения от разрушаване и инциденти. Науката за нея е "възможност за развитие на човечеството и задоволяване на физическите и духовни потребности на всички хора, без нанасяне на вреда на другите и на околната среда".
УНИВЕРСИТЕТЪТ
Сред университетите водещото място в научната област безспорно е на СУ. Сред именитите учени там са чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов, който e на 224-о място от 62 527 в област обща физика, автор на 215 публикации в реферирани списания. Проф. Иван Христов работи в областта на модерната физика и е ръководител на проекта за изграждане на първата и единствена у нас лаборатория по фемтосекундна фотоника. Научните изследвания на проф. инж. Иво Грабчев от Медицинския факултет са насочени към проектиране на флуоресцентни съединения на базата на фотоиндуциран електронен трансфер и тяхното приложение като молекулни сензори. На тяхна основа за първи път са създадени интелигентни текстилни материали със сензорни свойства и висока антибактериална и противогъбична активност.
Проф. дфз Валентин Попов от СУ има постижения в областта на теоретичното изследване и компютърното моделиране на физични свойства на въглеродни нанотръбички. Основният принос на проф. Красимир Данов (факултет по химия в СУ) е в областта на математическото моделиране и създаването на оригинални математически модели. Трудовете на проф. Иван Иванов (1935 -2018 г.) са в областта на физикохимията и колоидната химия - той развива направленията физикохимична хидродинамика и термодинамика на дисперсни системи. Проф. дфзн Стойчо Язаджиев фокусира изследователската си дейност върху Общата теория на относителността и уравненията на Айнщайн, а интересите на проф. дхн Георги Вайсилов пък са в областта на квантово-химичното моделиране на каталитични системи.
Сред най-изтъкнатите наши учени е и акад. Петър Кралчевски (1956 -2020 г.), който има впечатляваща научна и учебна активност. Трудовете му са цитирани повече от 10 000 пъти в научната литература. Основните му изследвания са в областта на физикохимията на флуидните повърхности, повърхностно-активните вещества и дисперсните системи. Има съществени приноси за разработването и прилагането на редица теоретични подходи в термодинамиката и хидростатиката на флуидните повърхности и мембрани, теорията на мицеларните разтвори и др.
