- Г-н Екимджиев, единственият кандидат за нов главен прокурор - Иван Гешев, обобщи своята концепция с две думи - надграждане и промяна. Вие как бихте я описали?
- В концепцията има неща, които звучат смущаващо. За непредубедения читател идеята за укрепване на хармоничните отношения между съда и прокуратурата в името на общата битка с престъпността звучи много привлекателно. Едва ли не, събрана в железен юмрук, мощта на държавата се стоварва върху лошите. Това отново показва или фундаментална конституционна дезориентация на автора на концепцията, или намерението му да подчини съда, за което прокуратурата има ресурс и възможности. Според конституцията съдът не води битки. Той е арбитър и в рамките на процеса трябва да е еднакво отдалечен както от държавното обвинение, така и от подсъдимите. Ако съдът постанови осъдителна присъда, той показва, че прокуратурата се е справила с конкретното престъпление и конкретния извършител. Но съдът не участва в битки, защото той трябва да ни защитава и от държавата, включително и от прокуратурата. Ако тя не докаже повдигнатото обвинение, от него се очаква обективно и безпристрастно да я осъди и да присъди обезщетение на неоснователно обвинените лица. Затова концепцията е сбъркана и показва конституционната и принципно-правна дезориентация на Иван Гешев.
- Посочихте, че може да бъде направен опит за подчиняване на съда чрез прокуратурата. Как ще се случи това?
- Налице е системен правозащитен проблем. Всеки прокурор, дори такъв от най-низшата районна прокуратура, може да обвини всеки съдия, включително председателите на ВКС и на ВАС, за всякакво престъпление. А наказателното производство трае толкова, колкото прокуратурата реши, защото няма императивни срокове за приключване на досъдебната фаза наказателния процес. Затова желанието на Иван Гешев за хармония със съда може да се интерпретира или като неразбиране на Конституцията или като предупреждение към съда да внимава какво прави. Настояването за "хармонични отношения със съда", изречено от главния прокурор, който безпрепятствено и безнаказано може да съсипе професионалния и личен живот на всеки съдя, звучи заплашително. Иначе тези отношения изчерпателно са регламентирани от НПК и от ЗСВ. Т.е. нужно е да се спазва законът, а не да се търси паралегална хармония.
- Как ще коментирате законодателните му предложения. Например премахването на провокацията към подкуп от Наказателния кодекс?
- Има известен разум в това, въпросът е как ще се прилага. Съдът в Страсбург има много ясни стандарти затова докъде е допустимо държавата да провокира извършването на престъпление, за да изобличи и накаже неговия извършител. Тя може да предприеме по-скоро логистични действия, за да улесни доказването на едно престъпление, което извършителят така или иначе би извършил, а не да го подтиква към извършване на деянието и след това да се хвали пред хората, че е разкрила престъпление, което не би било извършено без нейната провокация. Това е много тънък лед. Като имаме предвид поведението на Гешев, който мачка правото като слон в стъкларски магазин, трудно е да си представя, че тези стандарти ще бъдат по силите на явно неподготвената българска прокуратура. Визирам и начина, по който тя провидя заплаха за националната сигурност в пръскачките пред Народното събрание, защото човек със здрав разум не би могъл да съчини това.
- Зам.-главният прокурор Иван Гешев обещава повече публичност в работата на прокуратурата през следващите 7 г. Как ще се отрази това на държавното обвинение?
- Преведено, обещанието за публичност означава, че прокуратурата ще ни съобщава избирателно това, което смята за подходящо и необходимо. Едва ли тя ще съобщи резултатите от разследванията за Делян Пеевски и за Владислав Горанов. Много е интересно какво ще се случи с проверката на Българската агенция по безопасност на храните и приближените до властта фирми, отговорни за унищожаването на труповете на болните животни. Докато нямаше нужда от тях, те охотно усвояваха нашите пари за поддръжка на готовността им срещу зарази. Когато такава зараза реално възникна, те не свършиха нищо, а просто бяха скрити от покровителите им. Никой не може да контролира дали прокуратурата ще дава публичност обективно, безпристрастно и с равна мярка за всеки. Гешев де факто ни обещава, че за този, който му е неприятен или поръчан, ще бъдат публикувани компрометиращи факти в нарушение на презумпцията за невиновност. А за тези, които са под чадъра на прокуратурата, за фаворитите на властта, както и досега, нищо няма да бъде съобщавано.
- Да очакваме ли, че прокуратурата ще плаща нови обезщетения за нанесени вреди, ако прекали с публичността?
- Категорично. Дори сега има жалби в съда в Страсбург за изявления на Иван Гешев, нарушаващи презумпцията за невиновност. Но на кого му пука, след като в България няма никакви последици за прокурорите, които са допуснали тези нарушения, водещи до осъждане на държавата. Точно обвинителите, чиито брутални действия стават причина за осъждането на държавата, правят най-шеметна кариера. Пример за това е самият Гешев.
- Защо според вас бившият шеф на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев поиска да бъде възстановен на работа в спецпрокуратурата, а само 4 дена по-късно беше изпратен консул във Валенсия? Сега прокурорската колегия на ВСС трябва отново да се събере, за да го отстрани.
- Трудно ми е да коментирам, защото задкулисните пластове са твърде много. Може би в последния момент на някого е хрумнало, че като прати Пламен Георгиев на заточение в прекрасната Валенсия, властта ще си спести критики за неговите фамозни апартаменти и тераси. Имаше смехотворно твърдение, че олигарсите го свалили от шефското място на КПКОНПИ. Вероятно тези олигарси насила са му изградили незаконните постройки на терасата.
- В крайна сметка какво общо има прокурорската работа с консулската?
- Абсолютно нищо. Очевидно е, че Георгиев няма дипломатически опит. Стана ясно и че испанският му е на примитивно ниво. Той отива там на заслужен, добре платен отдих, изпратен с благодарности от тези, които преди това го бяха монтирали за шеф на КПКОНПИ. Във Валенсия Георгиев ще бъде по-далеч от критиките на обществото и медиите, защото се видя, че той не носи на стрес и напрежение. Помните онова негово изявление: "Точка. Няма да се обяснявам повече". Георгиев тук щеше да е уязвим и да трупа негативи на ментори си. Затова, както по времето на социализма, прегрешилите номенклатурчици биваха изпращани в чужбина. Така хем ги обричаха на благоденствие, хем ги държаха далеч от хорските очи и от журналистически въпроси.
