- Проф. Матанов, защо само нашата църква от всички православни църкви не затвори врати за Великденските празници в условията на безпрецедентна световна криза заради коронавируса?
- И аз си задавам този въпрос. По принцип Българската православна църква никога не е била чак толкова влиятелна, нито пък българският народ е или е бил толкова вярващ, за да се стигне до такова решение. Аз също съм озадачен, да не кажа друго. Предстои да видим какво ще стане на Великден, който е съвсем скоро. Силно се надявам това отваряне на храмовете и провеждането на литургии да не доведе до взрив на епидемията. Защото иначе би било жалко – толкова лишения и най-накрая всичко да отиде по дяволите.
Да си призная, трудно е да се изрази с думи всичко, което се случва в момента. Като че ли е някаква компесаторна реакция на нашата църква и нейните представители. Всички я обвиняват, че общо взето не прави кой знае какво по принцип и че е пасивна, сега проявява свръх активност.
Наблюдавах внимателно и случилото се след срещата на Светия синод с премиера Борисов миналата седмица, както и брифинга с участието на Ловешкия митрополит Гавриил. Чух думите на владиката, че в Сърбия имало един умрял владика, но не бил заразен по време на литургия. След това пък се появиха информации, че 8 свещенослужители в Русия са били заразени от коронавируса. Затова със свито сърце очаквам предстоящите дни.
- Ами сега за Цветница се видяха кадри, че свещеници дават свето причастие от една лъжица, от една чаша. Така не може ли да се пренесе заразата?
- Причастие се дава с лъжица или купа, които са посребрени или сребърни. В купата има червено вино, което символизира Христовата кръв и тялото му, свещениците дават от него, а това, което остане, се изпива от тях. Със сигурност среброто убива микроорганизми, но не мога да кажа дали убива вируси. Не съм микробиолог, нито лекар. Затова, ако среброто не убива вируса, причастието от общ съд или лъжица би било предпоставка за разпространението на заразата.
Наистина ме учудва позицията и поведението на представителите на нашата църква. Показват свръх активност – повече от Гърция, повече от Русия, повече от Сърбия. Излиза, че ние сме най-православният народ на света.
- От всичко това, което казвате излиза, че Светият синод и владиците в него, като че ли не са останали в Средновековието? Целият свят е притихнал, смирен и уплашен, а само ние сме толкова либерални откъм богослужението?
- Ако всичко, което се опитва да покаже Синодът, се отнася до степента или силата на вярата, бих го приел. Има хора, които наистина не могат без Великденската литургия, както и без да си вземат причастие. Но в случая Българската православна църква действа така все едно зад гърба си има милиони последователи. А тя няма такива. За съжаление. Затова не може да сме единствената църква, която да не е затворила храмовете. Просто е удивително!
Относно сравнението със Средновековието – всички подобни сравнения са рисковани. Защото основната разлика е, че тогавашните хора не са знаели, нито подозирали, за начина, по който се разпространява заразата. Впрочем тогава вирусни инфекции е нямало. Поне не знам за такива. Имало е бактериални инфекции – като Черната смърт или Юстинияновата чума. Днес подобно заболяване не може да бъде толкова опасно, защото антибиотикът веднага ще го унищожи.
Но вирусната инфекция е нещо друго и тя е в резултат от глобализацията. За да има подобен тип епидемия, е нужно да се наруши изолацията на отделните общества, както става по времето на Първата световна война. Целият свят тогава е във война и може би тогава избухва първата в историята вирусна пандемия, която взема повече жертви, отколкото самите военни действия. Сведенията са, че испанският грип взима два пъти повече жертви, отколкото сраженията.
Слава Богу, сегашната вирусна инфекция не е чак толкова смъртоносна, но въпреки това човечеството се е втрещило от непознатостта и мутацията на този вирус.
- Според вас защо нито премиерът Борисов, нито владиците са убедителни в думите си, а и в позициите си по отношение на службите и пр.? Чуваме само нелепи оправдания – едва ли не в храма нищо не може да те стигне, а в същото време управляващите въвеждат все по-строги мерки – включително носене на маски и по улиците, в парковете и т. н.
- Наистина се надявам, че малцина ще пристъпят праговете на храмовете и ще вземат причастие. Тоест малцина ще са тези, които ще бъдат потенциални носители на този вирус. Вероятно премиерът Борисов има своите съображения, но не мисля, че е чак толкова дълбоко вярващ, колкото се представя. Всъщност като цяло българите не са толкова вярващи. Ако трябва да сме по-конкретни, малко над 70 000 българи, вземат причастие. Което е незначителен брой в сравнение с тези, които при обикновени условия посещават храмовете по Великден. Единствената ми надежда, че това число сега ще спадне, няма да има такова стълпотворение, тоест няма и да има разпространение на вируса.
Сигурен съм, че проф. Венцислав Мутафчийски, който ръководи щаба за борба с коронавируса, не е съгласен с решението и поведението на БПЦ. Личи му, но се подчинява на нареждането свише.
- Казахте компесаторен механизъм на БПЦ. Ако излезем от контекста на настоящата извънредна ситуация, защо БПЦ липсва така осезаемо от живота ни. Като че ли за нея се говори само, когато има някакъв скандал, разправия…
- Обяснението за мен е, че повечето от представители на БПЦ са расли, когато е бил атеистичния режим, и не са свикнали да вършат това, за което ме питате. Да не говорим, че действащите сега владици, са хора на бившия комитет по проблемите на православната църква. Те са хора, които са вкарани в църквата. В началото на Библията има един много хубав пасаж, където евреите вървят през пустинята, Моисей съвсем съзнателно ги върти, за да минат 40 г. и да умрат онези, които са родени в робство. Да мине второто, третото поколение и чак след него може да се очаква нещо ново. Може би и сега е така – трябва да си отидат тези, които са родени в робство, като не изключвам и себе си в това число.
- Като познавач на историята, какви поуки можем да си извадим от настоящата ситуация и как ги виждате събитията занапред?
- Изводите от случващото се в момента са поне в три посоки. Първият – тази сравнително продължителна социална изолация, ще доведе до засилване на виртуалното общуване между хората. И дълго очакваното електронно правителство у нас ще дойде от самосебе си. Вторият извод за мен е, че българите общо взето засега сме спокойни, че кризата изглежда овладяна и че е плавно вървенето нагоре по отношение на заболеваемостта. Но не трябва да забравяме, че вицът за българина, който трябвало да пие вода, да яде сол и да яде бой, а най-накрая и получил и трите заедно, е български. Свикнали сме да изживяваме нещата по трудния начин. Страхувам се, че и сега може да се случи така. Дано съм лош пророк!
Третият извод е, че се случва изпитание за обществената дисциплина на българина. Виждаме, че в обществата и в държавите, където далеч по-големи са бройките на заболелите и на починалите, дисциплината е много по-силна и мерките са много по-строги. И въпреки това чувам хора, които поставят под съмнение взетите у нас мерки. Поставят и под съмнение опасността на положението. Дори има хора, които смятат, че екстремната ситуация е някаква мистификация. А то не е! Целият свят не може да бъде разболян от някаква мистификация.
Вирусът винаги е с една крачка пред науката. Засега не е ясно какви са причините едни да умират от него, а други да го карат с леки симптоми.
Човешкият живот е най-висшата ценност. След него идва всичко друго, включително и вярата. И тези приказки, които се чуваха много силно и в гръцката църква, че в храма по време на светото причастие не можеш да се заразиш, а можеш само да се избавиш, сега се поеха от нашите духовници.
