"Ако човек няма достъп до сферите, в които да създава, той ще се обърне към сферите, в които разрушава“. Този принцип на Яков Хехт, пионер на демократичното образование, прегръщат архитектите от студио „Think Froward” при първата им поставена задача от училището в Св. Влас – намиране на пространствени решения за намаляване на агресията в училището. От тази първа задача през 2015 г. досега основното училище "Св. Св. Кирил и Методий" възлага на екипа още 7 проекта по реорганизация на външни и вътрешни пространства. Резултатът е безспорен – от 136 деца през 2016 г., записаните в училището през 2018 г. вече са 226, през 2021 – 353, през 2022 – 500. Да пътуват до училището вече предпочитат родителите на деца от Несебър, Равда, Оризаре, Кошарица. Защото реорганизираното пространство не са просто ремонтирани стаи и коридори, а нов дом и за ученици, и за учители.
Силата на средата да преобразява самия учебен процес бе демонстрирана на организирана по инициатива на Съюза на архитектите в България конференция „Образованието – придвижване от мрак към светлина“. Конференцията е продължение на темата на българския павилион на Венецианското биенале по архитектура, като представеният опит бе не просто интересен, а вдъхновяващ. Той може да даде ценни идеи при реализирането на бъдещите проекти за изграждане на нови STEM кабинети и други проекти за модернизиране на материалната база. Какво показаха и разказаха архитектите?
Нека бъде светлина
Доминиращият модел на стандартизирано проектиране на класните стаи и училища отдавна се критикува като остарял. „В миналото класната стая е проектирана с идеята да насърчава стандартизирания план на етажа, който поддържа реда и контролира поведението на учениците и на децата. При този модел мълчанието е насърчавано, за да могат учениците да бъдат възможно по-дълго време концентрирани. Отличителна черта е липсата на връзка с открити пространства и проектирането на пространства, които не насърчават взаимодействието между всички присъстващи в клас“, коментира проф. арх. Ашраф Салама, съдиректор на комисия "Образование" към Международния съюз на архитектите. "Да променяш тези нагласи обаче не е лесно и е необходимо да балансираш между резонни притеснения, навици, многопластови аргументи", разказват архитектите от екипа на Lusio.bg. Te са успели да направят истински чудеса в СУ „Христо Ботев“ в Карнобат и в 90-то СУ „Хосе де Сан Мартин“ в София, но след много разговори с учителите и десетки разработени варианти за организация на пространството.
„При разговорите ни получихме много ценна обратна връзка. Всички искаха училището да се чувства повече като дом и децата да не искат да си тръгнат. Да "откъртим" децата от чиновете беше друга обща цел. И да сложим край на вездесъщия модел на училище – кутийки с коридори“, разказаха арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова. Екипът е работил по много проекти с училища и специалистите са убедени, че типовите решения не работят и във всяко едно училище трябва да се търсят индивидуален подход и максимално взаимодействие с учителите.
„Най-трудно в Карнобат беше да убедим учителите да отворим пространствата. Те се страхуваха, че връзката между отделните пространства с избиване на прозорци, с прозрачни врати ще разсейват учениците, ще има много шум и лоша дисциплина. Много сме щастливи, че успяхме да ги убедим – децата се самоорганизират и се съобразяват с новите правила“, обясняват архитектите. С прозрачни врати и прозорци и с пъстрите цветове коридорите и общите пространства са направо неузнаваеми.
Запазени пространства за творчеството на учениците
И в проекта в Карнобат, и в този в София екипът е търсил решения на важна задача – да обособи пространства, които да се ползват свободно от учениците за техни изяви. "Винаги търсим функционалност при проектите. Беше ни предизвикателство да приемем идеята за чисто бяла стая. Училището настоя така – всичко вътре е бяло и има възможност учениците да оставят свои следи по нея, да пишат по нея. Това е тяхно място“, разказва екипът за проекта в Карнобат. В Карнобат пространството е реорганизирано в рамките на проект за изграждане на STEAM кабинети – тук е домът на „Да Винчи STEAM Хъб“. В 90-то СУ в София проектът също е по линия на STEM - "Център раСТЕМ". И в Карнобат, и в 90 СУ в София са обособени изрични пространства за творчество на децата – има специални места за записване на подкаст от учениците, има обособени пространства за успокоение на учениците със специални образователни потребности. „В 90-то СУ разполагахме с много място и подходящо разпределение. Центърът на цялото пространство е сърцето – училището си го нарече така, където децата се събират по своя инициатива“, разказва екипът. Архитектите са се стремили и в двата проекта мебелите да са леки, за да могат да се пренареждат, да има непрограмирани пространства.
И малките пространства позволяват добри решения
Едва 29 кв. м. С такава площ – една свободна стая, разполага училището в Св. Влас, когато търси съдействие от екипа на „Think forward“. Училището търси решение на проблема с агресията, но мястото за ново пространство е крайно недостатъчно. Екипът предлага 5 стаи в една. Стаята може да служи едновременно като класна стая, стая за игри, за танци, като музикална и огледална стая. Всеки кът е функционално обособен. Дъската е сгъваема и невидима и се ползва само при необходимост, зад игралните символи по стените са разположени настолни игри. Резултатът толкова допада на ръководството, че от 2015 г. насам училището е възложило на екипа още 7 задачи, а цялото пространство – и външно, и вътрешно, е преобразено. "Отне много време, но училището днес може да се похвали с много голям прием на ученици и щастливи учители и деца", разказа арх. Галина Милкова. От „Think Forward” в рамките на Биеналето са изготвили и специален наръчник за трансформация на учебната среда, базиран на 8 водещи принципа – отвореност, прозрачност, свързаност, пространственост, достъпност, гъвкавост, равнопоставеност и принцип на преживяване. Но архитекти са категорични, че подобни резултати не могат да се постигнат при строителство на училища на инженеринг. При инженеринга проектиране и строеж се възлагат едновременно и не се стига до добри решения, считат специалистите.
