Имаше време, когато каквото каже финансовият министър, това ставаше. И какъвто бюджет направи той, такъв се приемаше в парламента.
Сега финансовият министър се моли на политическите партии да седнат и да се разберат от кои разходи да се реже и кои приходи (разбирай данъци) да се завишат, за да се върже бюджетът, така че да не надвиши законовия лимит от 3% дефицит.
Нещо такова вече се случи преди две години по време на служебното правителство на Гълъб Донев. И понеже политическите партии не обърнаха внимание на предупрежденията на тогавашния финансов министър Росица Велкова за опасно растящите разходи на държавата, тя отказа да прави бюджет за 2023 г. Така страната ни изкара половин година със стария бюджет от предната година.
Сега ситуацията се повтаря и с временното правителство на Димитър Главчев. Служебният финансов министър Людмила Петкова би камбаната, че догодина се очертава огромна дупка в хазната при така гласуваните през последните две години с различни закони допълнителни разходи. Кой политик обаче преди изборите на 27 октомври ще има смелостта да каже кои плащания от бюджета трябва да бъдат орязани или кои данъци - завишени, за да се вмести финансовият план на държавата в 3-процентния дефицит.
Икономисти прогнозират, че
и 2025 г. ще започне без гласуван нов бюджет
Дебатите по него ще се точат поне два-три месеца в новия парламент, а освен това е доста съмнително дали изобщо ще се сформира редовно правителство. Така удължаването на стария бюджет може дори да се окаже по-добрият вариант за държавните финанси, защото ще ограничи нивото на харчовете до това от тази година. Но ще предизвика огромни брожения, най-вече сред армията служители на бюджетни заплати, защото те няма да си получат обещаните увеличения. Общините също ще са крайно недоволни, защото няма да има достатъчно финансиране за вече одобрените им проекти по разточителната инвестиционна програма, достигнала 7 милиарда лева.
Ситуацията с бюджета на държавата е много сериозна и трудна за разрешаване при тази политическа криза, от която не може да се измъкнем вече четвърта година. Не само заради перспективата за членство в еврозоната, но и за финансовата стабилност на страната е важно да не позволяваме дупката в хазната да се разраства. А тя е огромна и при сегашните 3% дефицит - това са 6.2 милиарда лева недостиг при планиран брутен вътрешен продукт от 205 млрд. лв.
При щедро гласуваните през тази година завишения на бюджетни заплати, социални плащания, издръжка на държавни и общински структури и капиталови инвестиции, бюджетните разходи догодина ще скочат с 18% или допълнителни 18 милиарда лева.
Този ръст на разходите няма как да бъде настигнат от бюджетните приходи, които се очертават да бъдат със 7.7% или 6.2 млрд. лв. повече. Първо, спадналата инфлация вече не помага за събирането на повече пари в хазната по линия на потреблението. Второ, заплатите и в публичния, и в частния сектор растат, но начислените данъци и осигуровки върху тези по-големи заплати не са достатъчни да насмогнат на поскъпналата издръжка на администрацията и повишените пенсии. И от корпоративните данъци не може да очакваме чудеса - икономическият растеж се забавя и през цялата 2025 г. се очертава да имаме затруднена икономическа обстановка.
Задачата на политиците да свият чувствително дупката в хазната е почти нерешима. През последните години нито една политическа партия не показа, че мисли дългосрочно, а единствено с фокус върху предстоящи избори и влизане в парламента. Това късогледство отговори много кутии на Пандора и политиците дори да успеят да затворят някои от тях, пак няма да е достатъчно.
Бюджетни заплати, социални помощи и пенсии няма как да бъдат орязани
- те са фиксирани в редица закони. Дори и да бъдат замразени, това означава нарушаване на тези закони.
По сметки на МФ разходите за персонал например ще нараснат догодина с 4.4 млрд. лв. И това далеч не е свързано с планирания ръст на минималната заплата от 930 на 1077 лв., която вече е вързана със средната за страната. Само в системата на МВР и отбраната разходите за заплати ще скочат с над 1 милиард лева, защото по-рано тази година парламентът почти единодушно гласува с промени в Закона за МВР и в Закона за въоръжените сили възнагражденията в силовите ведомства и армията да бъдат увеличени с 30 до 50%.
Зад подобна щедрост няма никакви ангажименти за реформи и подобряване качеството на работа на силовите ведомства. Наскоро бившият МВР министър Веселин Вучков разкри, че никой не смее да освободи близо 7000 полицаи, пожарникари и администрация в МВР, които вече са пенсионери, но продължават да работят и да взимат и заплата, и пенсия.
Това важи и за цялата държавна администрация, която въпреки стопяването на населението, продължава да се разраства и да гълта все повече средства от държавния бюджет. Никой не говори за оптимизация, въвеждането на електронни услуги буксува, а там, където са факт, не води до освобождаване на чиновници, които биха могли да се реализират в задъхващия се от липса на работна ръка частен сектор. Причината е ясна - управляващите от край време разчитат на хилядите назначени на държавна хранилка доверени хора да гласуват за тях и затова не правят реформи в държавната администрация.
Учителските заплати също следват своя график на нарастване до достигане на 125% от средната заплата за страната, без никакви гаранции за подобряване на системата на преподаване. Пенсиите пък бяха повишавани неколкократно, без това да е обвързано с осигурителния принос на хората.
Какво да се прави с приходната част на бюджета?
По отношение на данъчните постъпления няма големи резерви. По мнението на експертите данъчните приходи се представят добре - те стабилно нарастват с по 5-6 милиарда годишно и са в рамките на планираното, т.е. няма изоставане. От затягането на контрола с цел повишаване на събираемостта на данъците най-много да пострадат коректният бизнес и редовите данъкоплатци.
Финансисти и икономисти плашат, че заради разпищолването с бюджетните харчове повишението на данъци и осигуровки е неизбежно. Но и това е малко вероятно да се случи. Говори се, че МФ е разработило вариант на проектобюджет за 2025 г. с 22% ДДС и 5% по-високи осигуровки, за да покрие бума на разходите, които се заформят догодина. При тази политическа нестабилност и реална заплаха от поредни предсрочни избори политиците едва ли ще посмеят да предприемат подобни крути мерки. Влошените финанси на държавата обаче им дават прекрасно извинение да възстановят 20% ДДС за ресторантьори и хотелиери, което ще донесе допълнителни приходи в бюджета. И без това ниският 9% данък не показа особена ефективност за икономиката ни до момента.
Затъването на държавните финанси е повод да се преразгледат и всички други антикризисни мерки още от времето на ковид-пандемията, като например субсидирането на цената на тока за бизнеса, от което в момента се възползват дори и най-печелившите компании. Но в състояние на перманентна предизборна ситуация не бива да сме оптимисти, че политиците ще се окажат толкова смели и здравомислещи.
На фона на огромния спад на свежи капитали в икономиката ни
България сериозно изостава с усвояването на еврофондовете.
Три години след старта на новите оперативни програми изпълнението им е едва 5-6%. Проблемът е най-вече в мудността на администрацията, натоварена с управлението на програмите. В същото време 2024 г. е втора поредна година, която се очертава да е нулева за плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. И докато другите държави в ЕС получават четвърти, пети, шести транш, нашите политици проявяват пълно безсилие и безотговорност, като отказват да приемат очакваните закони и реформи, за да получим европейска помощ за десетки милиарди евра.
Не може вече да се разчита и на еднократни ефекти като прибиране на 100% от дивидентите на държавните енергийни дружества, както бе направено преди една година, защото печалбите им вече не са толкова големи.
Като теглим чертата, най-вероятно
отново жертва ще падне капиталовата програма на правителството,
която трайно се утвърди като най-сигурният буфер в бюджетите от повече от 10 години. Първо, предвидените тази година почти 10 милиарда лева капиталови разходи няма да бъдат изпълнени - ще се наложи да бъдат орязани, защото според икономисти 3-процентният дефицит и през 2024 г. ще бъде надхвърлен. Оттук за догодина ще останат и по-малко пари за разплащане на одобрени и започнали вече проекти. Мащабната тригодишна инвестиционна програма за общинските проекти, която се разрасна до 7 млрд. лв., също ще претърпи сериозна редукция. Общините, които са се надявали на финансиране за малки и големи проекти, одобрени в списъка на програмата, ще пият една студена вода и ще чакат по-добри времена. Съкращение ще има и по капиталовата програма за националните проекти, като ще се търси възможност те бъдат финансирани с европейски средства.
На фона на предупрежденията за сериозни финансови проблеми предложения за нови и нови харчове заливат МФ. Общините искат над 1.7 млрд. лв. повече трансфери и субсидии догодина, земеделците настояват за нови над 300 млн. лв. украински помощи. Синдикатите зоват за пореден ръст на бюджетните заплати. Лобистите за нисък ДДС също чакат на нисък старт. Политиците съвсем наскоро обещаха повече пари за отбрана. Ще устоят ли новите управляващи на този натиск? Кой ще бъде новият финансов министър и колко ще се чува думата му?
Изобщо не е ясно каква управляваща коалиция ще се заформи след изборите на 27 октомври и с какви приоритети и виждания за развитието на страната ще бъде тя. Последните две години политиците ни показаха, че няма значение дали са леви или десни - те са най-вече популисти, готови да отвържат широко народната кесия, само и само отново да влязат в парламента.
