"На кого да се обадя, за да говоря с Европа?" - навремето приписваха тази иронична реплика на Хенри Кисинджър, фин намек за липсата на централизирано единоначалие в ЕС, което - ако не друго - поне да бъде упълномощено да вдигне слушалката при повикване от отсрещната страна на Атлантика.

Днес Кисинджър би охнал от досада, ако се заслуша в дълбокомислените дебати около зимното и лятното часово време на континента. Дебати, на чийто фон вицът за телекомуникационните смущения от времето на Студената война звучат като мил спомен за една понякога тромава, аналогова, многогласна, но все пак синхронизирана машина, каквато беше ЕС.

А за какъв синхрон може да става дума, ако няма по кого да свериш часовника си в Европа?

Наскоро Комисията на Юнкер даде право на всяка държава да избере сама часовата си зона след евентуалната отмяна на традиционните смени на времето с час напред/назад през март и октомври.

Изкуствената манипулация с часовниците е един от малкото въпроси, по който има относително единодушие сред 508-те милиона жители на континента - дразнеща е, води до физическо и психологическо напрежение, периодично нарушава естествените възприятия за ден и нощ.

Общественото допитване на ЕК показва, че над 80% от хората в съюза не желаят да се будят с час по-рано през март, нито искат да се мръква в 5 ч. следобед в последните топли дни на октомври.

Доколкото законите на Вселената не подлежат на обжалване пред Европейския съд за правата на човека, единственият реалистичен избор е сведен до това кога предпочитаме да ни е МАЛКО по-светло - когато излизаме за работа, или когато се прибираме за почивка?

И тук започва вавилонски миш-маш от мнения,

анализи, петиции, социологически проучвания, обяснения, реплики, дуплики и процедурни протести.

Ако лятното време се запази през цялата година, а вие предпочитате да се наслаждавате на залеза след работа, това би било прекрасно за вас - ще ви бъде много по-удобно да се срещате с приятели навън, да спортувате или да повървите пеша към вкъщи след напрегнат работен ден. Ако имате творческа професия, нямате фиксирано работно време, срещите ви започват след 9 сутринта, лятната часова схема е идеална за цялата ви година.

Ако обаче сте ученик и слънцето изгрява чак след голямото междучасие, няма да сте никак мотивирани за образователния процес. А ако се трудите в завод и мръзнете на автобусната спирка в непрогледна тъмница в 7 ч., ще проклинате и мрака, и съдбата, и работодателя си, и правителството, и Европейската комисия, и цялата Слънчева система за тази безобразна несправедливост.

Тогава нека бъде демокрация, казва ЕК, преизпълнена с наивна простота, и всяка нация сама да прецени къде е интересът й. Това обаче отваря поле за още по-досадни ситуации, в които българинът (почитател на зимното време по консервативни трудово-аграрни мотиви) ще мърда часовника при всяко отскачане до Гърция (където туристическият бизнес ще настоява за "светлина, повече светлина").

Рим и Стокхолм, които в момента са в една обща зона, рязко ще се разминат в цивилизационния си избор. Кралство Белгия може да се види в чудо с три различни часови пояса, съответно за Фландрия, Валония и Брюксел. Напук на Меркел и Макрон, Орбан може да обяви Унгария за самосиндикална астрономическа единица, понеже и без това си сверява часовника по този на Спаската кула в Кремъл.

Междувременно Швейцария - която не членува в ЕС - ще остави в сила доброто старо разместване на стрелките, освен ако всеки кантон не се самоорганизира към промяна в името на добросъседските отношения с германци, италианци, французи, австрийци, лихтенщайнци и автономните южнотиролци. От Лондон ще погледнат снизходително на суматохата, спокойни, че скоро напускат.

Казват, че грешното решение е по-добро от нерешителността. Едва ли има по-грешна нерешителност от тази, при която 27 лидери на обединена Европа дават 27 различни отговора на въпроса "Колко е часът?". (Заглавието е на "Сега")