Безсмислените мъки, които преживяват седмокласниците с националното външно оценяване, са едно на ръка. Родителските и ученическите главоблъсканици около избора на гимназия, в която да учат младежите от 8 до 12 клас, обаче също не са за пренебрегване. Определящи за това къде ще попадне ученикът са резултатите от изпитите (а не личните предпочитания на детето), но подредбата на желаните паралелки при кандидатстването също е ключова, макар и особено тегава, задача. Ако мислите, че ще успеете да се справите с това за един уикенд, грешите. По-скоро се настройте, че ви предстои да вложите максимално време, енергия и нерви и почти да се превърнете в изследовател. Ровенето из справочници и училищни сайтове, търсенето на коментари в социалните мрежи, посещенията в училища, изчисляването на приблизителните балове - всичко това са част от задължителните стъпки, които следва да се извървят в месеците преди заветното кандидатстване, ако искате детето ви да попадне на правилното място. Ако сте родител на 7-класник, вероятно вече сте поне по средата на пътя. Или пък се чувствате съвсем объркан. Ето малко полезна информация как да се справим най-добре в трудния избор на гимназия след 7 клас?
За начало си купете справочник за кандидатстване в седми клас. Този за 2024 г. вече излезе, има варианти на различни издателства и макар да свършва бързо, може да се намери в книжарниците. Разбира се, може да минете и без него, но информацията там е структурирана и прегледна и ще ви спести доста време при лутането из дебрите на профилите и професиите, кодовете на паралелките, баловете за прием, датите да кандидатстване, записване, нужните документи и т.н.
Профил срещу професия
На пръв поглед този избор изглежда най-лесен, но всъщност не е. Видно от името, професионалните гимназии дават на възпитаниците си професия - фотограф, финансист, брокер, счетоводител, програмист, козметик, хлебар, модист, строителен техник и т.н. Тези, които вече знаят, че искат да станат танцьори, фризьори, монтьори или електротехници, вероятно ще се насочат към училище, предлагащо съответната професия.
В масовия случай обаче децата не знаят с какво искат да се занимават в бъдеще - тогава биха могли да избират сред 11 възможни профила, предлагани от средните училища и профилираните гимназии - чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика и спорт. Важно е да се знае, че много професионални паралелки се предлагат и в средните училища - като например компютърна графика, графичен дизайн, икономист и т.н., а много професионални гимназии пък наблягат на езика, т.е. ако детето влезе в професионална гимназия, не значи, че няма да учи език.
Министерството на образованието от години се опитва да увеличава приема в професионалните паралелки за сметка на профилираните заради огромния недостиг на кадри за икономиката (понастоящем съотношението в страната е 60:40 в полза на даващите професия). Все още обаче в тях като цяло влизат учениците с по-ниски резултати от НВО. Въпреки че има изключения - например при компютърна анимация, графичен дизайн, приложно и системно програмиране и др. - баловете за прием в професионалните паралелки са доста по-ниски от тези за прием в профилираните, особено тези по чужди езици. Затова и напливът за тях е най-голям - защото в тях по правило учат учениците, имащи по-добри резултати на НВО, и се предполага, че качеството е по-добро.
Ако детето ви например мрази езиците, но обича да майстори разни работи, може да сметнете, че техническите специалности са по-подходящи за него. Те обаче се предлагат предимно в професионалните гимназии, затова и средностатистическият родител вероятно ще предпочете някоя от "елитните" езикови гимназии, които традиционно са в топ 10 на класациите. Ако в този случай изберем произволно професията "програмист на роботи", ще видим, че в София тя се предлага точно в две професионални гимназии - в едната минималният бал за прием е 414 т. от 500 т., а в другата - 96 т. Тук е ясно кой ще е първият избор, но ако родителят се информира, че във въпросната по-силна гимназия учат предимно момчета, а това според него не е най-благоприятната среда за учене, ето още един аргумент в полза на тезата, че по-важна е средата. Не на всеки обаче му върви с езиците - в една езикова паралелка се изучава не просто чужд език, но и се преподават други предмети по него. Т.е. ако детето ви не обича езиците, едва ли има смисъл да го мъчите цели 5 години с тях. В крайна сметка, най-важно е да се ръководите от желанията, интересите и способностите на детето - ако то иска да стане певец, защо да се мъчи с информатика?
Внимание с профила!
Важно е да се знае, че от 8 до 10 клас учениците получават общообразователна и разширена подготовка (разширената е по език). Профилираната подготовка се получава в 11 и 12 клас, т.е. тогава учениците учат усилено предметите, които отговарят на избрания профил (заедно с още 4 предмета - български, литература, гражданско образование и спорт). Всеки профил има по два задължителни профилиращи предмета, определени на национално ниво. За профил чужди езици например задължителните профилиращи предмети са двата чужди езика, изучавани от 8 до 10 клас. За профил хуманитарни науки двата предмета са или български и история, или български и философия. При профил икономическо развитие учениците ще наблягат в 11 и 12 клас или на география и математика, или на география и чужд език, при софтуерни и хардуерни науки - на информатика и информационни технологии. Ако изберат предприемачески профил ще учат главно или предприемачество и информационни технологии, или предприемачество и география и икономика, ако се спрат на математически профил - или математика и информатика, или математика и физика и т.н.
Освен въпросните два предмета, профилираната подготовка включва изучаването на още един или два профилиращи предмета (трети и четвърти), които се избират от училището - според възможностите му и интересите на учениците. И тук идва сложното. Въпросните 3-ти и 4-ти профилиращи предмети не фигурират в справочниците (а и училищата не са задължени да ги публикуват) и за да ги откриете, трябва да поровите усилено из сайтовете на училищата - в разделите за учебните планове, които показват по колко часа се изучават различните предмети във всеки клас. Понякога и най-упоритото търсене няма да ви гарантира, че ще откриете нужната информация, просто защото в някои училища третият и четвъртият профилиращ предмет се избират чак в 10 клас.
Това е и един от недостатъците на училищния закон - на теория той дава избор ако ученик е влязъл в осми клас в паралелка с езиков профил, в 11 и 12 клас освен два езика да учи например биология и химия като трети и четвърти профилиращ. На практика обаче кои да са третият или четвъртият профилиращи предмети зависи от различни фактори. Ако всички искат да учат информатика в езикова гимназия, това би могло да се осъществи само ако в училището има достатъчно информатици. Също така зависи и колко ученици се спират на даден предмет - ако само 4-ма от математическа гимназия искат да учат история като 3-ти профилиращ предмет, защото например чак в девети или десети клас са осъзнали, че искат да кандидатстват с него в университет, може и да нямат тази възможност да го направят в избраното училище.
През годините неведнъж родители са се оплаквали, че училището им не предлага предметите, които техните деца биха желали, като обяснението в случая е, че се предлага обучение по този предмет, по който има най-голям брой желаещи. Затова, внимателно проверявайте какви предмети се изучават в желаното от вас училище. Може с изненада да откриете, че в немска гимназия като трети и четвърти профилиращ предмет може да избира между математика и информатика, или пък биология и химия. Т.е. не е казано, че влезе ли в езикова гимназия, детето ви няма да може да кандидатства медицина. А ако тази информация липсва на училищните сайтове, каквато е практиката не немалко места, смело звънете в РУО или директно в училищата - понякога дори на кариерните консултанти се налага да питат кои са първите два предмета от профил природни науки за дадено училище, което не е написало дали това са биология и химия, или химия и физика.
Кое е по-важно - паралелката или гимназията?
Някои родители държат непременно децата им да попаднат в някоя елитните топ 10 или топ 20 училища в съответния град. За София това са СМГ, НПМГ, ТУЕС, Първа и Втора английска гимназия, Първа и Втора немска, Испанската, Френската и т.н. В тях обаче има паралелки, които може да не се понравят на детето ви. Ако на него му се отдава математиката, НПМГ например изглежда добър избор. Какво правите обаче, ако то не успее да влезе в паралелките с математически профил, а е класирано в тези с профил природни науки, където балът за прием е по-нисък? "Ако детето няма интерес в областта на химията, но се запише в такава паралелка заради училището, дали ще се чувства добре, когато в 11 и 12 клас изучава химия, а не например история, информационни технологии и други предмети, които не са му профилиращи", питат кариерните консултанти. В този случай те препоръчват да се проучи политиката в училището - дава ли се възможност на учениците в 10 клас да променят профила си и какви са условията за това. Ако я има тази гъвкавост, детето може да е спокойно, че дори и при промяна на интересите му, то може да продължи да учи в това училище и по предмети, които вече са му приоритетни. По закон влезе ли ученик в 11 клас, той може да смени училище, но не и профил.
Подредбата на паралелките също е доста важна. Експертите съветват да запишете достатъчно на брой паралелки (колкото по-нисък е балът на детето ви, повече паралелки) - поне 20-30 на брой, дори и такива, в които не вярвате, че детето ви има шанс да влезе. Никой не знае какви ще са тазгодишните балове, нито колко деца, приети на първо класиране, може пък да решат да отидат например в частни училища. Важно е обаче да подредите паралелките от най-предпочитаната до най-малко желаната. Имайте предвид, че ако класират детето ви на второ желание, а междувременно то реши, че предпочита да се запише на третото, за което балът също му стига, това няма да може да стане. Желанията в заявлението за I етап на класиране остават непроменени и за II етап, т.е. евентуални грешки не може да бъдат поправени за II етап. За да участвате във втори етап на класиране, трябва да подадете заявление на хартия в училището, в което сте класирани на първи етап, а не електронно. На втория етап на класиране може или да отидете на по-предно желание, или да останете на мястото, на което сте класирани на първия етап, но не и по-назад. Едва при третото класиране желанията може да се пренареждат, но тогава рисковете са по-големи.
Колко голям е големият избор?
Огромната палитра от профили и професии, особено в София, се оценява положително от експертите, но понякога изборът на паралелка е сведен до малък брой възможности. Ако детето ви иска да учи профил математика, но не е сред първенците, чийто бал стига за СМГ и НПМГ (над 480 т.), има само още 4 възможности - 125-то, 31-во, 138-мо и 127-мо, където баловете са между 324 и 391 точки, т.е. там влизат по-слабо представилите се ученици. Същото е и с профил софтуерни и хардуерни науки - само в 32-во училище паралелката с този профил приема ученици с бал 411 т., във всички останали училища, предлагащи паралелки с този профил (29 на брой), учениците са с бал по-нисък от 350 т. При предприемаческия профил най-висок е балът за прием в паралелката в Първа английска гимназия (440 т.), останалите паралелки, обучаващи в предприемачество (35 на брой) приемат ученици с бал под 342 т. Детето ви иска да учи физика? Единият вариант е да изберете паралелка с профил математика - такава, в която се учи и физика, има само една - в НПМГ. Другият вариант е да изберете паралелка с профил природни науки - такива в София има 28, но повечето предлагат обучение по биология и химия. Или да се надявате да попаднете в училище, което предлага физика като трети или четвърти профилиращ предмет. А що се отнася до провинцията, особено в малките населени места, изборът понякога се свежда до една професионална гимназия и едно средно училище.
Имаме ли шанс за СМГ?
Изчисляването на баловете, макар и досадно занимание, дава ориентировъчна представа къде детето ви има по-високи или по-ниски шансове за прием. Балът за прием в гимназия след 7 клас може да е максимум 500 точки. 400-те точки идват от двете НВО по български и по математика (всеки изпит може да донесе максимум 100 т.), а другите 100 т. - от оценките от свидетелството за основно образование по два предмета, които се превръщат в точки и се избират от конкретното училище. Някои училища могат да включат като елемент от балообразуването и точките, получени на олимпиади и състезания - като например НПМГ (от областни кръгове на олимпиади по биология, химия, физика и др.).
400-те точки от НВО се формират по различен начин в различните училища. Някои, като например 119-то училище за паралелката с профил икономическо развитие, удвояват както резултата по български (100+100 = 200 точки), така и този по математика (100+100 = 200 т). Други като НПМГ удвояват резултата по български или резултата по математика (200 т.), като резултатът по другия предмет се включва само веднъж (100 т.) - в този случай се взема и резултата от олимпиада. Други пък утрояват резултата по български (100 по 3=300 т., както правят хуманитарните гимназии) или резултата по математика (100 по 3=300 т., както е например в СМГ), като резултатът по другия предмет присъства само веднъж - 300+100=400 т. 100-те точки от свидетелството за основно образование пък се формират за всички еднакво - в бала се вземат оценките по два предмета, определени от училището, като най-често те пак са български и математика. Оценка 6 от свидетелството е равна на 50 точки. Много добър (5) е 39 точки, добър (4) - носи 26 .т и среден (3) - 15 точки. Т.е. ако по български и по математика детето има 6-ци, ще има 50+50 гарантирани точки в бала.
В сайтовете на регионалните управления по образованието в страната, в разделите за прием на ученици в 8 клас, се помества списък с всички паралелки и начина на балообразуване на всяка от тях. Там могат да се видят баловете на всички паралелки за миналата година, от които може да се направи приблизителна прогноза за възможностите на ученика. През 2023 г. минималният бал за прием в Първа английска (за паралелката с английски и испански) например бе е 454 точки за момичета (и 442 за момчета). Въпросната гимназия взема два пъти оценката от НВО по български и два пъти оценката от НВО по математика. Т.е. ако 100-те точки от свидетелството са гарантирани, остават 354 точки, които могат да дойдат от НВО-тата. Като разделим тези точки на двата предмета, излиза, че всеки от тях грубо може да даде по 177 точки, или ученикът следва да има поне по 88 точки на всеки един от изпитите (или може на единия да има 90 т., на другия 87, но сборът им да е 177 т.) За момче минимумът е 85.5 точки и на двата изпита. Внимавайте обаче да не си направите криви сметки - т.г. баловете може да са доста по-високи или доста по-ниски от м.г. Това ще разберем след първото класиране, което излиза до 12 юли.
Какво още да гледаме?
Критериите, по които може да се избере училище, зависят основно от това какво родителят и детето ценят. Освен профила или професиите и профилиращите предмети, могат да се вземат под внимание още доста неща - какви са балообразуващите предмети за прием, какви извънкласни занимания се предлагат, има ли клубове по интереси или кръжоци, иновативно ли е училището, каква е учебната база и местоположението му, партнира ли си то с бизнеса и има ли възможност за ученически стажове, на едносменен или двусменен режим е, организира ли дни на отворените врати, какви са отзивите от настоящи или бивши ученици. Важно е да се провери и какво е нивото на изучаване на чужд език в избраното училище. То може да е интензивно (по 16-18 часа на седмица) или разширено (само по няколко часа седмично). В паралелките с английски език в СМГ в 8 клас например се учат всички предмети, защото английският е с разширено изучаване, а тези с немски език в 8 клас учат основно немски, без химия, биология и т.н., тъй като там немският е с интензивно обучение. Информация за това по какъв начин се учи езикът би трябвало да се намери в училищните учебни планове, които следва да са достъпни през сайтовете на училищата.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Ако все още нямате идея къде да кандидатства детето ви, вариант да се ориентирате поне малко в лабиринта от паралелки, училища, профили и т.н., е да посетите кариерен център. Такива има в почти всички областни градове у нас, като консултантите могат да ви дадат ценни препоръки. Ако запишете индивидуална консултация за детето си, то ще попълни няколко въпросника, от които донякъде може да се видят областите, които отговарят на характера му. Човек може много да иска да бъде шеф, но ако не може да поема отговорност и не се интересува от околните, едва ли ще бъде добър началник. По-творчески настроените личности пък едва ли ще се чувстват добре като счетоводители. В крайна сметка, дали ще попаднете в топ гимназия или по-малко популярно училище, няма решаващо значение, колкото това дали детето ще учи това, което му е най на сърце. "Най-важното е да сте спокойни, пътища има за всички", успокояват консултантите.
