Няколко седмици след 1 януари търговията с Великобритания е почти замряла. Фирмите и от двете страни на Ламанша все още разучават подписаното навръх Нова година споразумение за търговия и сътрудничество, след като преди 4 години Обединеното кралство гласува да напусне Евросъюза. Търговци и превозвачи се въздържат от дейност и изчакват да видят как ще сработят новите правила и какви подводни камъни крият те. Още повече че различни аспекти на икономическата дейност не са обхванати от търговското споразумение и тепърва предстои да се договарят.

Едно е ясно - Брекзит

няма да доведе до появата на мита и тарифни ограничения

като квоти и митнически такси както за вноса на европейски стоки във Великобритания, така и за вноса на британски стоки в страните от ЕС. При едно условие - стоките да са произведени съответно във Великобритания и в Евросъюза. Условие, което ще създаде проблем за редица изделия, в които са вложени голям процент компоненти, произведени в страни извън ЕС - в Китай например. Такива изделия ще бъдат облагани с мита, ако нaд 45% oт cтoйнocттa нa влaгaнитe в тяx мaтepиaли и ĸoмпoнeнти нe ca мecтнo пpoизвoдcтвo.

В тази връзка българските износители за Великобритания ще трябва вече да декларират в търговските фактури произхода на стоката. А за експорт на товари, надхвърлящи 6000 евро, ще трябва да се регистрират и като Одобрен износител, за което се заплаща такса. Разходът поне ще бъде еднократен, тъй като регистрацията и получаването на код на Одобрен износител ще се прави само в началото.

В помощ на бизнеса Еврокомисията разработи инструмент за самооценка и за сумиране на произхода на стоките, т.нар. ROSA tool, който е препоръчително да се ползва в началния период след Брекзит.

Мита след Брекзит няма да има, но въпреки това вносители и износители ще се сблъскат с някои новости в експортните процедури, като например митническото оформяне на товарите или представяне на допълнителни сертификати и специфични изисквания за определени стоки.

Това неминуемо ще повиши разходите на фирмите,

а оттам - и цените за крайния потребител.

"Всъщност Великобритания вече се третира като трета държава и това е основната разлика в търговските ни взаимоотношения. Всеки, който до момента е търгувал със страни извън ЕС, е запознат с правилата и процедурите и за него няма новости", казва Ани Чакърова, управител от спедиторската фирма ADL. 

Така например при износ и внос за и от Великобритания вече ще трябва да се подават митнически декларации с тарифните кодове на търгуваните продукти. Тази процедура има своите административни разноски, тъй като се ползва посредничеството на митнически агенти. За хранителните продукти, които подлежат на ветеринарен и фитосанитарен контрол, както и за козметиката, ще се изискват анализни сертификати, които също са разход. А физически лица, които пазаруват онлайн стоки от британски сайтове за търговия, ще трябва да ги освобождават на митницата, ако тяхната стойност надхвърля 150 евро.

Регистрация по ДДС

Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни. Това означава, че всяка българска компания, която търгува с Великобритания, трябва да е регистрирана по ДДС и обратното. Задължителното начисляване на ДДС, разбира се, ще увеличи счетоводната дейност на търговците. Освен това всички фирми, които търгуват с Обединеното кралство, трябва да се снабдят с т.нар. EORI номер за контрол на вноса и износа, което, макар и еднократно действие, си е допълнителна бюрокрация.

В Топ 10 на експортната листа на България за Великобритания на първо място са изделията на електрониката и машиностроенето, следвани от фармацевтични продукти, облекла, мебели, както и някои суровини - мед, горива и слънчоглед, показва анализ на Българската стопанска камара. За изделията на електрониката, електротехниката и машините ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. 

За фармацевтични продукти взаимно се признават сертификатите за GMP (добри производствени практики), но Великобритания има право да поиска проверка на място. Освен това регистрацията на лекарствените продукти ще важи само до края на текущия им срок, след което ще трябва да се премине към нова процедура.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство. Той варира между 40 и 70 млн. паунда годишно. Характерно за него е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им във Великобритания ще се оскъпи значително, тъй като всяка партида ще се обработва митнически поотделно. Между 70-80 и 150 лв. е таксата на митническата процедура на територията на България. Съответно, когато стоката пристигне в Обединеното кралство, там отново трябва да се направи митническа процедура по внос, която е от порядъка на 30 паунда. Освен това за хранителните продукти ще е необходим отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на Великобритания. Изключение е Северна Ирландия, където стоките се доставят според изискванията на ЕС. За храните ще се наложи и промяна в етикетирането на стоките, защото то трябва да съответства на изискванията на Великобритания.

Какво изнася България?

Източник: БСК

Аналогично и пред внасяните в България британски стоки няма мита и митнически такси.

И в британския внос в България водещи отново са изделията на машиностроенето, електрониката и електротехниката, за които вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Особено чувствителни по отношение на правилата за произход ще са автомобилите. Обединеното кралство не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция, Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това ще се окаже сериозен проблем за aвтoмoбилнaтa индycтpия, ĸoятo дo гoлямa cтeпeн paзчитa нa внoc нa чacти oт Япoния и Typция. При над 45% вложени компоненти с произход трети страни износът на британски автомобили за страни от ЕС ще бъде облаган с мито. Специално за електромобилите Великобритания успя да договори 6-годишен гратисен период за нулеви мита, след който ще се въведе 10% мито, ако над 55% от компонентите в електромобила са с произход трети страни.

Новите правила за произход обаче ще създадат

конкурентно предимство на българските стоки

като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори.

Какво внася България?

Източник: БСК

"България и Великобритания са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, колкото е при други страни членки като Ирландия, Франция и Холандия, които ще бъдат най-засегнати от Брекзит. С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност", коментира Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

Стокообменът ни с Великобритания е с положително търговско салдо. През 2019 г. сме изнесли стоки за 700 млн. евро, което е 2.5% от целия ни експорт. В същото време сме внесли стоки за 460 млн. евро, което е 1.2% от общия внос у нас.

Банкови сметки

След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява. Преди тази дата създаването на банкови сметки и започване на бизнес ставаше само месец след влизане на територията на Великобритания. Сега обаче в сила са нови процедури.

"Не смятам, че новите регламенти по регистрация на дружества ще намалят интереса на българските предприемачи да стартират бизнес начинание на Острова, тъй като там живеят около 200 000 наши сънародници, а в България са регистрирани около 15 000 британски граждани", коментира Мирослава Александрова, председател на Британско-българската бизнес асоциация.

Очаква се третирането на Великобритания като трета страна да доведе и до оскъпяване на банковите преводи. Като член на ЕС Обединеното кралство използваше единната зона за плащания в евро - SEPA, при което транзакциите между страните от ЕС се приравняват на тези с националните валути на вътрешните пазари. Ако допреди 1 януари банковите транзакции за и от Великобритания се таксуваха с около 5 лв., то сега цената им ще скочи минимум 40-45 лв. Масово обаче българите, които живеят и работят във Великобритания, не използват банки, а фирми за пощенски парични преводи или финтек компании, чиито такси са сравнителни по-ниски.

ТРАНСПОРТ

Още в първите дни на 2021 г. се появиха проблеми, макар европейските фирми да се въздържаха от дейност за и от Великобритания. Огромни забавяния – до 48 часа, задръстиха пристанищата поради рязко увеличената работа с документи. Най-натовареният участък е Кале–Дувър, където шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой.

"Като митнически агент съветваме фирмите, които търгуват с Обединеното кралство, да увеличат транзитното време - ако една пратка досега е пътувала 3 дни, е добре да заложат 5-6 дни за доставката. Причината е по-продължителното изчакване по границите, особено в началото, както и самата митническа процедура, която отнема време. Все още не е ясно дали ще има пратки с облекчен режим", казва Ани Чакърова от ADL. Тя обаче е убедена, че много скоро всички тези забавяния и неясноти ще бъдат изгладени и преодолени и търговията ще тръгне нормално.

Иначе търговското споразумение след Брекзит запазва съществуващите договорености по отношение на транспорта. Дори за българските транспортни фирми се очертават нови възможности да заемат пазарна ниша, тъй като се ограничават каботажните права на британските превозвачи.

ТУРИЗЪМ

Не Брекзит, а коронавирусната пандемия в момента е основният проблем, парализирал туристическите пътувания за и от Великобритания. Когато COVID-ограниченията все пак бъдат премахнати, Брекзит сам по себе си не би трябвало да причини съществени затруднения за туризма.

"България е един от важните пазари за британските туристи както през лятото, така и през зимата, а също и за културен туризъм. По отношение на пътуванията Брекзит няма да повлияе съществено. Има някои детайли, които ще увеличат разходите за британските туристи, като например задграничните паспорти за пътуване в страни от ЕС. Но България с добрите си ценови нива ще продължи да има конкурентно предимство", посочва Даниела Стоева от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. 

Великобритания е на 4-то място по брой туристически нощувки преди пандемията след Германия, Румъния и Полша. През 2019 г. са регистрирани 316 129 британски туристи у нас, което е ръст от 16.7%.

За краткотрайните туристически и бизнес пътувания до Обединеното кралство българските граждани могат да пътуват само с лични карти до юни, но след това ще се изискват задгранични паспорти.

Туроператори предупреждават, че отражение ще има и валутният курс, което може да доведе до повишаване на цените на туристическите пакети. Британската лира поевтинява спрямо лева и за британците ще е по-скъпо да почиват в България. Реципрочно, това би трябвало да изиграе положителен ефект за българите, които пътуват за Великобритания, а също така и за българския износ на стоки за там.

Редица аспекти на икономическите отношения между ЕС и Обединеното кралство не фигурират в търговското споразумение, като например финансовите услуги, професионалните квалификации и преносът на информация. По тези въпроси все още се работи, като се очаква   да бъдат намерени решения през следващите 3 до 6 месеца.