Христо Иванов е обществено недооценен визионер. А и двигател на промени. Казваше, че е нужна нова десница  - създаде я. Че ПП и ДБ следва да се обединят - обединиха се. Подхвърляше, че "може и с Борисов съюз" - стана. Насреща му има пренебрежение или отпор - но се случва. Сега говори за мини преход на обществото. Само крайно невнимателни хора следва да го подминат.

Има мнения, че двигателят не е с вътрешно горене. Тоест нотите се задават отвън, затова се превръщат в композиция. Самият той пък е споделял, че схваща приноса си в политиката чрез перманентно "случване на реформи", независимо от електоралната цена. Това е и

вид концепция за лидерство -  

правиш каквото считаш за нужно, а народонаселението информираш на порции, защото накуп не може да храносмели. Верни или не, добри или лоши като съдържание, тези съображения нямат връзка с прогнозата. Щом Иванов казва, значи мини преходът предстои. Или поне се подготвя. Затова е хубаво да чуем какви точно новини ни се поднасят.

Той казва: "Трябва да се отстранят дефицитите в политическия модел на парламентарно управление. На конституционно ниво да бъде преструктуриран ВСС, а фигурата на главния прокурор да бъде изцяло премахната или максимално лишена от йерархични зависимости. Следва да се въведе пряката конституционна жалба и преосмисляне на модела на служебни управления. Да се проведе поредица от реформи, свързани със статута на службите и с партийното финансиране. Трябва да бъде преразгледан Изборният кодекс, антикорупционното законодателство, статутът на регулаторите. На практика става дума за предоговаряне на ключови параметри от обществения договор" ("Дойче веле", 4 юни).

Само от споменаването на думичката "служби"

е достатъчно да се разбере, че мачът вече е друг. Той не е просто за съдебна реформа, да се извадят от там гнилите ябълки и порядки. А наистина за "обществен договор", преход. И пак, както досега, лидерът на ДБ сякаш между другото подхвърля всичко това, а обществото също го възприема между другото - дорде всички изненадано констатираме, че живеем в съвсем нова реалност (както при превръщането на Бойко Борисов в партньор).

Не бива да има немарливост. Иванов ги казва нещата, а отсреща (медии, общественици, електорат...) следва да се отговори с подобаващо внимание. Защото действителността след мини прехода ще е наистина кардинално различна. Например премахването на главния прокурор може да означава повече кадърност и честност в правосъдието. Но може да означава и човек като

Данаил Кирилов, респективно Бойко  Борисов, да е главен прокурор

(моделът, при който министърът на правосъдието е обвинител). Рестрикциите спрямо държавния глава може да приравнят институцията до тази на омбудсмана. Ново изборно законодателство е възможно да измени базисно съотношението на политическите сили. Обществото трябва да е наясно, че това са възможни следствия от новия преход. А може и други да настанат, доста добри. Зависи от "дявола, скрит в детайлите". Затова е важно да не се спи, а да се обсъжда, дебатира! - плюсове, минуси, варианти... Обществото трябва да е наясно, че се задава нещо голямо.

Например Иван Костов е наясно. Знае, че

хубавото голямо нещо не може да се роди

"Виждат ли ви се подготвени народни представители да се заемат с написването на нов обществен договор? Виждате ли там големи имена, авторитети, специалисти по конституционно право и държавно устройство, които да се занимаят с пренаписването на новия обществен договор?", попита той студенти на публична лекция. Срещу песимистична му теория за качеството на политическия материал стои аргументът, че държавата е преляла от корупция - посредствеността се ражда от ступора, без базисни промени няма как да се продължи. Тъй или иначе

дискусията е нужна още сега

не само поради фундаменталния характер на темата. А и защото иначе ще излезе, че макар предстоящите процеси да са съобщавани, обществото е показало незаинтересованост спрямо собственото си бъдеще.

Големият български преход бе подпечатан с Кръгла маса (1990 г.), на която противоположните политически сили се договориха да отпадне от конституцията ръководната роля на БКП, за деполитизация на армията и полицията, да се разпусне Шесто управление на ДС, въвеждане на президент вместо Държавен съвет, равноправни избори и т.н. Със сигурност са споразумени и неофициални точки, с още по-голяма сигурност - някои от промените е щяло да станат и без Кръгла маса, други пък тя пришпори. Така или иначе там бе сключен

действащият до днес обществен договор - чрез консенсус

Съответно до днес съществуват две гледни точки като оценка - че Кръглата маса е висша форма на цивилизованост, понеже не може без договор, а той следва да е плод на равнопоставеност, разбирателство; че е била ненужна, защото естественият ход на нещата (Wind of change) е щял да принуди лошите (комунистите) насила да приемат договора, без добрите (СДС) да ги притискат.

Христо Иванов не крие, че промяната днес следва да стане по първия начин - чрез договаряне, общуване, разбирателство. Казва го директно - според него следва да бъдат включени всички парламентарни сили без „Възраждане“. И ротацията с Борисов за правителството, и знаковото посещение в стаята на ДПС (Делян Пеевски) за конституционно мнозинство са част от този процес. Това не са дребни неизбежности или текущи компромиси от ПП-ДБ, както наивно си мислят мнозина. Това е

импровизирана Кръгла маса относно нещо голямо -

преформулиране на взаимоотношенията и балансите в българската политика, институциите, от там и спрямо икономиката. Щом Иванов говори за всичко това и чука на отворени врати (сговорчивостта на Борисов и Пеевски за това-онова), значи и другите играчи прегръщат идеята за кардинални промени. От тук естествено следва пътят - чрез разбирателство, уважение. А не противопоставяне и бой по ГЕРБ и ДПС, както вероятно все още се надяват по-голяма част от българите.  

Дали оповестената от Иванов концепция е правилна - не се знае. Няма как да се прогнозира и по-важното - дали всичко това ще донесе добро за България. Налице са много "зависи". Един ден ще се съди по резултата. А днес новината е, че мачът е голям, доста по-различен и важен от общо възприеманото, вещаещ още близост между довчерашни врагове. Считаното за черно ще избелява все повече, заедността  в окопите ще се разширява.