Американецът Тим Кирби живее в Русия вече повече от 10 години и всеки ден съгражданите му задават едни и същи въпроси. Започвам да разбирам - казва той, - че всеки чужденец, който е решил да заживее в тази страна, трябва предварително да премине тест по търпение и издръжливост. По-скоро дори ще му се наложи да се подлага на него всеки Божи ден. Тъй като си по-различен от руснаците, на тях им е дяволски любопитно да общуват с теб. В това няма нищо лошо, само че всеки руснак ще те пита едно и също. Отново и отново. Три, пет, а може и по четиридесет пъти на ден (ако си пристигнал като участник в конференция например).
Аз съм американец, но моите славянски корени ми позволяват поне външно да мина за свой човек в Русия и да не се отличавам от тълпата. Да, тази илюзия се запазва, докато не си отворя устата... Словесният ми набор е по-богат от този на повечето англоговорящи чужденци, които съм срещал, но, да си го призная, произношението ми не е на ниво. И всеки път ми се налага да чувам едно и също: "А, ти си чужденец". В този момент си поемам дълбоко дъх и се опитвам да отвърна с едно измъчено и лишено от всякакъв ентусиазъм "да", за да намекна, че не ми се говори за това... Но най-често този номер не минава. И така започва разпитът.
А ти откъде си?
Няма нищо, логичен въпрос, който предполага кратък отговор. Но заради майтапа подхвърлям на шофьора на таксито, сервитьорката и всички останали: "А ти как мислиш?" Най-често ме вземат за финландец или чех. Тогава казвам нещо от сорта, че съм "от Кливланд, щата Охайо в САЩ... ами това е далеч на север, точно срещу Канада". Приказвам си така, понеже първо никой не знае къде се намира Охайо (аз и не очаквам руснаците да познават в детайли картата на Америка), и второ - мнозина от тях си мечтаят да емигрират в САЩ и си представят, че идвам от някакви слънчеви места като Калифорния или Флорида. Но за тяхно огромно изумление аз ги осведомявам, че в Кливланд всяка година вали сняг.
Защо живееш тук?
Цял живот на руснака му е набивано в главата, че Америка е страната, където от чешмите тече мед и мляко, а улиците са покрити със злато. Така че за него някой американец доброволно да дойде да живее в Русия е просто скандал! Все едно аз с решението си съм разклатил целия му мироглед и сега от мен се искат оправдания и удовлетворение за оскърблението, че съм тук. След което бивам засипан с въпроси: "Как изобщо живееш тук, виж в Америка колко кинти има!" Формулировката може да е леко различна, но винаги касае парите. Мнозина руснаци твърдят, че обичат Америка и аз не се съмнявам в това, но ми се струва, че я любят най-вече заради зеления отблясък на доларите. Печално е, че никога не съм срещнал човек, който да каже, че основната причина да иска да посети Америка са ценностите, които са заложили там бащите на нацията. Този въпрос до такава степен ме е отегчил, че най-често отвръщам с едно изречение: "Всичките ми прадеди са от Източна Европа, така че аз изпитах желание да се върна към корените си". Такова едно изявление обикновено не предполага отговор и аз се чувствам победител.
Като човек, който обича Русия, и аз се тревожа за нейното бъдеще, сблъсквайки се с твърде много руснаци, които имат лошо мнение са своята страна. Западната преса твърди, че на местните им промиват мозъците. Но дори това да е така, то виновникът е Холивуд, а не Кремъл.
Знаеш ли, че ВСИЧКИ искат да се преместят от Русия в Америка?
Да, чувал съм и този въпрос. Руският човек вярва в тези мистични ВСИЧКИ. И ако ВСИЧКИ правят нещо, то и той е длъжен да го прави. Тези ВСИЧКИ са изключително вредни за руското общество, защото, ако масата вярва, че ВСИЧКИ правят нещо, то се стреми да се присъедини към това, дори то да е нещо лошо.
Синът на приятеля на братовчедката на чичо ми се пресели в Ню Йорк и там много му хареса, ти какво мислиш?
"Ами радвам се за него!" - това е всичко, което мога да отвърна на подобно твърдение. Откъде да зная какво друго да кажа? Общото усещане от заявлението е, че със съобщението, че неговият далечен роднина е емигрирал в Америка, човекът показва, че с него вече имаме нещо общо. Но аз наистина не зная как да реагирам. И ми се струва, че абсолютно всички таксиджии имат далечен роднина в Америка.
Откога живееш в Русия?
"Повече от 10 години" - отвръщам честно и в прав текст.
И тука ти харесва?
Сигурно никога няма да схвана логиката на този въпрос. Колкото и да съм свикнал лекарят да ми бие инжекция, пак не мога да приема леко идеята да ме бодат с игла... Така е и в този случай: въпросът е толкова глупав, че не мога да престана да се дразня и просто да го пропусна покрай ушите си. Ами, след като някой доброволно живее в една страна повече от 10 години, може ли да не му харесва? Възможно ли е изобщо? Нито един американец няма да попита китаеца или египтянина, живеещ в Щатите много години, дали му харесва или не. Естествено, че му харесва. Нали се е преселил доброволно!
Една забележка: руснаците никога не питат какво именно ми харесва в Русия.
Женен ли си? Имаш ли братя и сестри?
Не мога да си представя някой в Америка още при запознанството да попита "Ей, приятел, ти женен ли си?" или да пита колегата си "Колко братя имаш?" На Запад това се смята за нещо лично, конфиденциално (нищо, че информацията може да я има във Фейсбук), а в Русия е прието да бъдеш разпитван. Отвръщам: да, женен съм. И обяснявам, че децата ми имат идиотските презимена Тимотиевич и Тимотиевна, понеже баща им е чужденец. Тази подробност предизвиква у руснаците усмивка. Предполагам, че ме разпитват за братята ми, за да разберат дали не съм оставил самотни родители в Америка... Но същия въпрос задаваха и в Казахстан на мои партньори от американския Корпус на мира, а те дори нямаха и намерение да сменят местожителството си. Така че кой знае... Но да, накратко, аз съм негодник, единствено дете в семейството и съм избягал в друга страна. А в Охайо има толкова имоти за ремонт... Един път баща ми докара цели 15 тона чакъл! Супер, нали!
А ти знаеш ли, че...?
Мнозина руснаци или млъкват, или (благодарение на съветското образование) решават да ме просветят по отношение на някои аспекти на руската история и култура... мен, който живея от 10 години там, работя в медия и говоря свободно езика! Че аз научих всичко това, на което сега ме открехват, още в първата година от пребиваването си в страната. Докато не докажеш обратното, руснаците са убедени, че ти си олицетворение на западната посредственост със съответния светоглед. Ако си чужденец, то не е важно какво правиш, все едно - към теб ще се отнасят като към кривозъбо дете, 110-килограмово, 185 см високо... но дете. И мнозина руснаци смятат за свой дълг и чест да "помогнат" на чужденеца, да разрушат мита... Е, благодаря!
За руснаците, също така, е важно да определят ти на чия страна си - "свой" или "чужд". Веднъж един мой познат американец казал на един руснак, който ругаел външната политика на САЩ: "Аз не понасям Обама и не съм гласувал за него". И руснакът млъкнал. Разбрал, че американецът е "свой" и не продължил разговора, а просто си тръгнал.
Какви изводи съм си направил от всички може би 10 хиляди еднакви разговори с руснаци на първата среща?
- Руснакът е много любопитен към всичко, което касае външния свят, и не се притеснява да задава въпроси на непознати хора.
- Руснаците имат комплекс за непълноценност по отношение на своята страна.
- Руснаците вземат предвид колективното мнение на ВСИЧКИ по отношение на личните си желания.
- Руснаците идеализират живота на Запад, виждат го през розовите очила на Холивуд и затова имат нелогични съждения и наблюдения върху тази част от света.
- Руснаците възприемат твоето семейно положение като определящ фактор по въпроса кой си ти самият - дори като по-важен фактор от кариерата ти.
- Руснаците намират чужденците за наивни и мекушави и смятат за необходимо да им отворят очите за шокиращите реалии и история на голямата и страшна Русия.
- Руснаците искат да знаят: ти, чужденецо, "свой" или "чужд" си.
- Всички руснаци имат трета братовчедка в Ню Йорк.
- Между другото, вие откъде сте?
