Lupus non curat numerum ovium

„Вълкът нехае за броя на овците“

(латинска поговорка, перифраза във Вергилий, Буколики VII)

Затънали във всекидневието, не забелязваме как ден след ден се изражда администрацията, назначена уж да пази реда на пазара и да гарантира равни и честни условия за всеки. Органите, които трябва деликатно да регулират бизнеса, все по-грубо се намесват с цел да го контролират. Зарязали мисията на безпристрастни арбитри, от неутрални регулатори стават куратори [1] на свой собствен, драматизиран и режисиран от тях самите порочен пърформанс (даже е спектакъл, защото не става за гледане). Все в името на „общото благо“ и пр. неосезаеми и трудни за измерване отвлечени „ценности“, държавните служби и служители, първо наети за стражи и пасивни регистратори, постепенно поемат функциите на уредници и координатори, за да станат днес всевластни законодатели и стратези, преки командири на бизнеса. Когато публичният надзорник почне да командва и се превърне в куратор, самият бизнес, частникът, става негов покорен курос [2]. Присвои ли властта права не само да организира, но и да разпределя бизнеса, тя процъфтява от служба в курорт [3] за избрани, вкл. назначените им храненици. Особено през последните две години, когато взе на въоръжение универсалния аргумент за пандемията, държавната администрация вече открито, без свян и страх, се намесва пряко в стопанските отрасли, включително решава кои фирми и как да работят, колко финансиране и помощи да им отпусне. Администрацията днес се чувства като

самодържец, господар от бога

на своя феод. Дори имената на ведомствата се променят, за да отразят придобитата власт. Да вземем еволюцията на британския финансов надзор, който за един век се развихри от просто „наблюдение“ (supervision) през „контрол“, „регулатор“ до „Орган по финансови услуги“ (FSA), вече се прекръсти на „Орган по финансова дейност“ (FCA, Financial Conduct [4] Authority). Същото става в Европейската комисия, от международен секретариат на Европейските общности тя бе повишена в координатор между правителствата на Съюза, после получи както изпълнителна, така и законодателна власт. А днес е същинска Курия на светия брюкселски престол, подобие на Curia Romana [5]. И действа с подобаващ размах и озарение свише, всяка година ни залива с по хиляда страници нови директиви и велики до налудност стратегии, в светлото име на които тя разпорежда и разпределя все повече пари. От 114 млрд. през 2007-а за 2022-ра бюджетът на Комисията стигна 170 млрд. евро, а с всички фондове и заемни средства Брюксел ще разпредели тази година към 2 трилиона евро. Представете си какви фантазии развихрят кураторите на такава сума, от която не се чака възвращаемост и конкретни резултати. Подобни

месиански помисли и маниери

наред с брюкселската Курия развиват и другите европейски власти, особено монетарният властелин, ЕЦБ. От „пазителя на валутата“, призван да се бори срещу инфлацията и за твърд курс на еврото към другите световни валути, остана бегъл спомен. Днес централната банка на еврозоната има епохални цели. Зае място в „Тройката“ спасители на Гърция и Кипър от финансов колапс. По времето на г-н Драги се обяви за генератор на икономическа активност, от лихвената политика направи спасителен пояс за затъващите в дълговото блато държавни финанси. А неговата приемница рече, че сега ЕЦБ ще стане и двигател на „зелената икономика“ (каквото да значи това). Та от толкова химери и икономически утопии вече

няма кой да усмирява инфлацията

Официалната парична политика проповядва „умерена инфлация“, предварително се програмира „стимулираща обезценка“ на националната валута. За наш късмет ЕЦБ не е изключение, аналогична е паричната политика на централните банки на САЩ, Япония и практически всички страни, запазили парична автономия. Дори връщането към забравени от две десетилетия нива на инфлация явно не е повод за антиинфлационни мерки. За да сме честни, трябва да отбележим, че в тази среда на световните финансови пазари ЕЦБ няма особен избор, освен да „бяга със стадото“. Ако поеме каноничния курс да сдържа инфлацията, тя само би влошила конкурентната позиция на износителите от еврозоната (и вързаните към еврото на твърд повод страни във валутен борд – като България). Та проблемът не е нито български, нито дори европейски. Кураторите на световната икономика водят синхронна засега монетарна и фискална политика. За беда тя е обречена. Завоят предстои – и по необходимост ще е остър. Не можем да разчитаме, че властващите куратори ще се грижат и зачитат интересите на която и да е нация, отрасъл, на фирмения фитопланктон и населението. От тях ще трябва, колкото можем, да се пазим. Докато светът е в хаос, властта им расте, не просто куратори, истински курфюрсти [6] ще станат. Единственият смислен съвет остава онзи от св. Лука [4:23] - cura te ipsum, изцери се сам.

- - -

[1] Curator (лат.) управляващ, букв. „който полага грижи“ от cura, грижа (се).

[2] Kοῦρος (гр.) букв. „юноша“, питомец и момче за забавления на знатния си настойник.

[3] Kurort (нем.), от (die) Kur, лечение и (der) Ort, място.

[4] Conduct (англ.) водя, провеждам, ръководя.

[5] Curia Romana е администрацията на Светия Престол, „правителството“ на Католическата църква. А ако мислите, че се шегувам, че си имаме европейска Курия, потърсете в интернет curia.europa.eu.

[6] Kurfürst (нем.) княз – електор, член на електоралната колегия (Die Kur) на Свещената Римска империя (1152-1806), която избирала германския император.