Според мен нормалните хора не се вълнуват чак толкоз какви са; да се самоопределят като леви или десни не е най-важното в живота им. Оставили са това на политолозите. Все едно отиваш на лекар и казваш:

– Докторе, има ми нещо.

Той те преглежда, изследва, претегля, проучва и преценява от всички страни, клати глава и накрая загрижено казва:

– Дааа, работата е сериозна. Ти си консерватор.

Темата за лявото и дясното се размърда отново около европейските избори. Рядко ми се случва, но вчера се заговорих с един човек в социалните мрежи по повод моя статия за местните избори в Гърция и за двуполюсния модел. Аз твърдях, че двуполюсният модел като цяло е нещо хубаво и че в България към настоящия момент левицата се олицетворява от БСП, а десницата от ГЕРБ, за което говори и парламентарното представителство на двете партии. Човекът възрази, че всъщност БСП е дясна партия „на ултрабогаташи, проповядваща националсоциализъм“, а пък ГЕРБ „са БКП на днешния ден“ и са леви, защото „наложиха тотален държавен монопол и контрол и раздават лепта на калпак на всеки врещящ пред Министерския съвет“.

В крайна сметка знае ли някой какво е ляво и дясно? Постигнахме ли най-сетне съгласие по този въпрос, или го разглеждаме всеки от собствената си камбанария, произвеждайки безброй взаимно изключващи се, но все пак достоверни определения? Нарекъл веднъж себе си ляв или десен, човек е готов да воюва с всекиго, който твърди обратното. Има например една категория хора, ревностни и лоялни десни според стандартите на 90-те, дето шеговито ги наричат „църква на костовистите от последния ден“. В повечето случаи те са инженери, учители, университетски преподаватели, научни сътрудници, представители на нископлатената интелигенция. По цял свят тези хора са леви, но я се опитайте да им го кажете! Тук те продължават да са яростни „десни“, защото са антикомунисти. У нас отношението към комунизма между 1944 и 1989 г. е критично определящо за това кой е ляв и кой десен. Затова и за нашия човек от Фейсбук да каже „те са БКП на днешния ден“ е достатъчен аргумент за безспорна лявост, с което противоречи на самия себе си, нарекъл малко по-горе БСП (истинската, автентичната БКП на днешния ден) дясна партия.

От своя страна някои по-преуспели „жълтопаветници“, хора, които Огнян Минчев неособено справедливо и в смисъл на нещо едва ли не изтънчено нарича граждани на „Стамболова София“, въпреки че все още могат да намерят цървулите на дядо си на тавана, някои от тях също търсят реализация в дясното пространство, но когато никой не ги слуша, признават, че са „по-скоро леви“, на което съм бил неволен свидетел. Но тяхната лявост е друга – по-модерна, по-прогресивна и по-културна. Не е като на нископлатения университетски преподавател с необятен кръгозор.

Изобщо, ако искаш да сразиш опонент с политически аргументи, кажи му, че е обратното на това, за което сам се мисли: „Ти ли си десен, бре! Твоите мутри и ченгета са наследници на БКП, на слугите на Политбюро!“ или пък: „Какво? Ляв? Че при вас са най-големите олигарси и милионери!“.

Точно така ми каза и човекът във Фейсбук: богатите са десни, а мутрите не са десни (а какви са мутрите, когато са богати?), очевидно за да подчертае, че самият той е истински десен по някакви други причини.

Нашето ляво и дясно са особени, те произлизат от тоталитаризма, който беше некадърен държавен капитализъм. Комунистите и техните наследници са икономически десни, но идеологически леви. Тази шизофрения, съчетана със старото ни имперско мислене, роди нашия специфичен клиентелизъм, който управлява живота ни и днес.

Дайте да видим как хората, обикновените хора, а не политолозите, си вадят изводите кой е ляв и кой е десен – преди шест години и аз съм се опитвал да го правя.

Може би най-популярният маркер в пряка връзка с богатството и бедността е социалната чувствителност. Приема се, че левите са по-чувствителни. Но пък е доказано, че десните провеждат по-адекватни социални политики.

Приема се също, че десните са по-интелигентни и по-образовани. Да, ама напоследък май се очертава точно обратното. Новата маркузианска левица, избуяла от лабораторните експерименти на университетите, е завидно начетена и безрезервно влюбена в собствената си интелигентност. Един корпоративен служител, дефинитивно ляв по мислене и социален статус, е много по-образован от един собственик на автосервиз, типичен представител на дясното предприемачество.

Друг формален маркер е каква част от общото богатство се разпределя от държавата и каква се оставя у хората да се оправят както знаят. Оттук произлиза схващането, че работодателите и частните предприемачи са десни, а наемниците са леви. То обаче все по-силно бие по маркера, че десни са богатите, а по-бедните са леви – днес в корпорациите има такива наемници на заплата, пред които мнозина частни предприемачи изглеждат като просяци. Да не говорим за висшите европейски чиновници и техните заплати. Какви са те – леви или десни?

Как в крайна сметка човек избира дали да се пише ляв или десен? Учените аргументирано разделят политиците. Оттам онези партии, които провеждат леви политики, са леви, и обратно: които провеждат десни политики, са десни. Оттам нататък пък онези граждани, които симпатизират на леви партии, са леви, докато гражданите, симпатизиращи на десни партии, са десни. Уж е просто, ама все пак е досадно.

Има, разбира се, и нещо инстинктивно, нещо интуитивно, чрез което хората си съставят мнение що е ляво и що е дясно. То е трудно уловимо, но пък е най-значимо при самоопределянето на индивидите. В съответствие с тези инстинкти човек може да погледне партия или политик, които по всички теоретични правила са десни, сами се обявяват за десни, борят се срещу левицата, да ги погледне, да се почеше по главата и да отсече: „не, фалшиви са“. Това са инстинктите, това е интуицията – какво да ги правиш!

Според мен проблемът е, че левиците и десниците навсякъде са различни. И не стоят постоянно непоклатими в своята различност, а се изменят и извъртат в обществата и във времената. Променят се и се извъртат дотам, че например либералите след Втората световна война преминаха от десницата към левицата (затова и жълтопаветниците викат, че са десни, но помежду си шептят: „леви сме“).

Левиците и десниците изпълняват природния закон на двоичността в живота и в движението на материалния свят. Те са плюсът и минусът в обществения живот и това е първата причина за тяхното съществуване. Втората е несъвършенството на демокрацията, необходимостта от два полюса за постигане на някаква справедливост там, където тя е трудно постижима поради извращаване замисъла на мирозданието – колкото по-проблематична е легитимността на властта, каквато е тя при демокрацията, толкова справедливостта е по-трудно постижима. И върховенството на закона не е инструмент за справедливост, колкото и скандално да ви звучи това от гледна точка на мейнстрийма.

Вижте колко време си говорим за лявото и дясното, а все още нямаме дефиниция, около която да се обединим всички. Хайде тогава да разгледаме нещо просто и във висша степен формално. Откъде идва „ляво“ и „дясно“? Защо не „черно“ и „бяло“, „топло“ и „студено“ или пък „старо“ и „младо“? Идва от парламентите. Седнете на мястото на председателя и това, което ще видите отдясно, е вашата национална десница, а онова, което ще видите отляво, е вашата национална левица. Ама мутри били, ченгета били, олигарси били – това е положението, Минке! Ти си имаш левица и десница, пък каквито – такива. То е като ръцете – дясната ти ръка може да е с кални нокти, но е дясна ръка; лявата може да е пъпчива, но и тя е ръка. Без ръце не може.

Ако пък ви харесва заклинанието „няма ляво, няма дясно“, наречете ги Туидълди и Туидълдъм – това по никакъв начин няма да промени картинката. И добре че физиците не разглеждат протоните като леви, а електроните като десни, защото веднага щяха да се разделят на протонисти и електронисти и да се скарат кой държи ключа за Рая. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.