Математическото мислене, от което се нуждаем днес, е доста различно от това, което беше. Ако искате да разберете климатичните промени или пандемиите, трябва да имате добри разбирания за експоненциална функция - да можете да разграничавате сигнал от шум, както и да разбирате вероятностите. Проблемът е, че във всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), PISA показва как масово 15-годишните нямат напредък - в сравнение с 2018 г. резултатите на страните спадат доста рязко с 15 точки средно. Ако приемем, че 20 точки са еквивалент на напредъка за една учебна година, можем да си представим за какъв спад в уменията става дума. В някои страни резултатите спадат много повече. Дори най-добрите в ОИСР като Финландия отбелязват спад от 60 точки в сравнение с 2003 г. Това е еквивалентът на 3 учебни години. България също следва тази тенденция. Може да си помислите, че всичко е свързано с пандемията, но всъщност има много причини за този спад, който трябва да се анализира.

Хубавото е, че има група държави с противоположна тенденция, които отбелязват добър напредък през последното десетилетие и които ни показват, че знаят как да се справят. Сингапур се премества от добра до страхотна позиция и продължава да напредва по време на пандемията. Също и Макао, Япония, Естония. Както и Португалия, Израел, Турция. Много страни като Катар са на по-ниска позиция в разпределението на резултатите. Също държави като Перу, Колумбия, Северна Македония. А Бразилия е друга държава, която се изкачва по скалата и подобрява достъпа до образование и неговото качество.

Бедността у нас е присъда

Равнопоставеността е един от показателите, който PISA изследва. В държава като България има много голяма разлика в резултатите между 10-те процента най-уязвими ученици и най-богатите ученици. Ако идвате от беден район, вероятно ще излезете с лоши образователни резултати; но ако идвате от богат район, ще се справяте толкова добре, колкото учениците във Финландия, Швеция или Германия. Виждайки тези обективни данни, някои хора биха казали, че бедността определя съдбата на ученика. Но ученици в сходно неравностойно положение в Швейцария се справят по-добре от средния български ученик. А най-уязвимите ученици в Макао се справят по-добре от най-привилегированите ученици в България. Бедността няма нужда да бъде присъда. Ние можем да развием таланта на толкова много други хора, ако образователните ни възможности са по-справедливи и изравняват неравенствата.

По отношение на разликата между половете образованието като цяло се справя добре с намаляването на половото неравенство, което наистина е голямо постижение. Но социалните неравенства, както за България, така и за много страни, остават наистина много големи. Интересна находка е, че социалната пропаст е останала справедливо стабилна през последното десетилетие. Опасявахме се, че пандемията ще разтвори още по-широко ножицата на социално разделение, но държавите изглежда са били доста успешни в задържането на нивата и това важи и за България.

Има още един начин, по който да погледнем неравенствата. Училищата се различават помежду си по резултатите си. А вътре в тях и самите ученици се различват по резултатите си. Естония е една от звездите в PISA и от данните се вижда, че всяко училище в Естония успява. Резултатите на училищата не варират много. Исландия се справя дори по-добре. Знаем, че в Исландия най-близкото училище винаги е най-доброто училище. Но когато погледнете в България, разликата в резултатите между училищата е много голяма.

Какво можем да направим, за да подобрим резултатите? Може да се изкушим да мислим, че всичко се решава с пари. Но парите имат значение за държави, които инвестират много малко. Взаимовръзката между разходите за ученик и образователните резултати всъщност е доста крехка. Най-добре представящата се държава на PISA - Сингапур - харчи приблизително същите средства като Катар, но го прави много по-добре и по-ефективно. Виетнам харчи същото като Филипините и постига много повече. Данните за България показват, че разходите са почти в съответствие с резултатите от ученето. 

Когато гледате времето, прекарано в учене, можете да видите огромните разлики между държавите. В Мароко учениците прекарват почти 50 часа на седмица в учене. В Швейцария, от друга страна - само 30. България стои по средата. Но когато погледнете ефективността на ученето - колко научават учениците за всеки час обучение, става ясно, че в Швейцария учениците учат много ефективно за много малко време, докато учениците в Мароко инвестират много време и научават много малко. България отново е някъде по средата.

Колко важна е подкрепата от учителите

Ученето винаги е продукт на количеството възможности за учене и качеството на образователните преживявания. А качеството на образователния процес зависи най-вече от качеството на учителите. PISA показва доста ясно, че недостигът на учители може да се отрази тежко. Представянето по математика например е много по-лошо в страни, в които директорите се оплакват от недостиг на преподавателски състав или неадекватно или лошо квалифицирани учители. Същото важи и за недостига на помощен персонал, за образователни материали, за лоша физическа инфраструктура или за липсата на дигитални ресурси, така че училищата да бъдат подходящо оборудвани.

По време на пандемията стана пределно ясно, че ученето е социален и базиран на взаимоотношения процес. Затова попитахме учениците за техния опит по време на пандемията. Във Виетнам почти 9 от 10 ученици съобщиха, че учителите им са били на разположение, когато са имали нужда от помощ, и само 30% са се чувствали самотни. Много различна е картинката в Япония. Ученици, които смятат, че техните учители са на разположение, когато имат нужда от помощ по време на пандемията, са по-уверени и способни да учат самостоятелно. Те са и с една година напред откъм усвоени знания и умения. Така че възприятието за подкрепата на учителите е наистина, наистина важно. Там, където подкрепата на учителите се е подобрила, и резултатите по математика са се повишили.

Урокът за България е: ако накарате учителите си да бъдат по-заинтересовани от подкрепата на индивидуалните нужди на ученика, вероятно ще видите по-добри резултати по математика, а и по-голямо чувство за принадлежност на учениците към училището. Страхотните учители са не само добри преподаватели, те също са страхотни треньори, страхотни ментори, страхотни фасилитатори, страхотни оценители, страхотни социални работници. Те разбират кои са техните ученици, какви искат да станат. И ги придружават в това начинание.

Когато попитахме учениците как са били подкрепени по време на пандемията, половината от тях в различните държави отговориха, че са получили възможност за дистанционно обучение в е-среда. Имали са достъп до различни материали за обучение, платформи и задачи. Но наистина обезпокоителното е, че само 13% от учениците са били питани от учителя си как се чувстват. И по-малко от 20% от тях са получавали съвети как да учат самостоятелно. В някои държави този дял е дори 10%. Такава подкрепа от страна на училището има значително положително въздействие върху способността на учениците за саморегулирано учене, което пък е свързано с намалената тревожност от изучаването на математика. Ефектът е особено съществен върху момичетата и децата в неравностойно положение. Т.е. това са такива действия, които можете да използвате в училище, за да затворите социални пропасти. Още едно наблюдение - частните училища понякога са по-добри, отколкото държавните училища, при справянето с пандемията. Те по-лесно установяват контакт с учениците си; имали са по-малко проблеми с достъпа до интернет; имали са повече опит с дистанционно обучение и често като цяло са по-добре подготвени за дигитално и онлайн обучение.

Технологиите - ускорител на знанията?

Интересно е да се види и времето, което учениците прекарват в използване на цифрови устройства за образователни и за развлекателни цели в училище. Когато сравнявате това с часовете, които учениците прекарват в клас, се вижда, че използването на технологиите сега покрива по-голямата част от учебния ден. За учениците дигиталният свят се е превърнал в реален. В Украйна учениците прекарват повече време в учене онлайн, отколкото в училище - това е, разбира се, защото много училища все още са затворени заради войната. В Гватемала има подобна ситуация, но по различни причини. Въпросът е дали многото часове, прекарани онлайн, са нещо добро или лошо. Отговорът зависи от това как технологиите всъщност се използват - дали се използват за учене и се “вграждат” от учителите в преподаването. Ако не се използва за учебни цели, тогава броят на часовете с използване на технологии не добавя стойност към резултатите по математика. Технологиите могат да направят обучението по-детайлно, по-адаптивно, по-интерактивно, по-забавно за учениците. Има много неща, които учителите могат да постигнат с технологиите. Но когато технологията се използва за развлечение и учениците играят със своите смартфони, тогава може да видите стръмно намаляващи образователни резултати. Това е нещо, което трябва да вземем много насериозно. Технологията е страхотен ускорителен фактор, но от друга страна може да навреди на ученето.

Кога са вредни технологиите? В повечето страни значителна част от учениците казват, че се разсейват от цифровите устройства. И в много случаи те се разсейват от други ученици, използващи своите устройства. В повечето държави голяма част от учениците се чувстват тревожни, ако личните устройства не са им под ръка. В Малайзия и Турция делът на тези ученици е почти 70%. Но и България не е толкова далеч от това равнище. Така че пристрастяването е истински проблем.

Защото данните показват, че учениците, които се чувстват тревожни, когато не разполагат с устройствата си, се справят много по-зле по математика. И това не е всичко. Те са по-малко доволни от живота си, имат трудности да управляват времето си и са по-малко устойчиви на стрес. В крайна сметка, когато учениците използват смартфона си в училище, в повечето случаи имат 1,5 пъти по-голяма вероятност да бъдат разсеяни в часовете по математика от ученици, които не използват мобилните си устройства. Данните показват, че няма значима разлика в степента на разсейване на учениците спрямо това дали училището има писмена политика за използване на устройства или дали учителите са установили правила за използването на устройства по време на часовете. Учениците не обръщат толкова внимание на това. Единственият фактор, който е ясно обвързан с по-малко щети за учениците, е наличието на забрана за смартфони в училище.

Ами родителите?

Родителите са друга важна част от образователната екосистема. Във Филипините, Виетнам или Казахстанп поне половината от родителите поемат инициативи за обсъждане на напредъка на децата им с учител, докато в Норвегия това е много рядко. България също не е толкова напред в това отношение. Тревожното е, че в повечето страни родителската ангажираността е намаляла в сравнение с 2018 г.

Родителската подкрепа не е само взаимодействието с училището. В страните с по-силна семейна подкрепа, където например родителите питат децата си редовно за училище и домашните работи, учениците като цяло също имат по-силно чувство за принадлежност към училището и се справят по-добре по математика. Когато имате родители, които се интересуват от децата си, това има огромно влияние върху образователните резултати. 

Благополучието не е просто красива фраза

Струва си да се разгледа и благополучието на учениците. Попитахме учениците колко са доволни от живота си. Бихте си помислили, че за 15-годишните щастието в голяма степен зависи от това как се разбират с приятелите си. Най-голямо удовлетворение от живота си младите хора обаче изпитват там, където имат силна връзка с родители си и са свързани с училищния живот. Така че си струва да преразгледате преживяванията на децата в училище с оглед на това. Един аспект на това е дали училището е място, където учениците чувстват, че принадлежат; дали създават лесно приятели там или се чувстват самотни. В Австрия и Швейцария, например, можем да видим, че учениците изпитват много силно чувство за принадлежност. В България това усещане не е толкова силно. И това, което показват данните, е, че безопасността в училище и подкрепата от учителите са много тясно свързани с чувството на принадлежност на ученика. 

Поинтересувахме се и дали учениците развиват усещането, че могат да постигнат или научат всичко (growth mindset). В Естония за учениците буквално няма ограничения: те вярват, че ако работят усилено, учителите им ще им помогнат и те ще бъдат успешни. В Албания учениците често вярват, че успехът зависи от вродената им интелигентност - това е обратното мислене. Държави, където учениците имат повече нагласата, че могат да постигнат всичко, се стравят по-добре по математика.

В противоположния край на спектъра на благополучието е тормозът и PISA разглежда това много сериозно. Видно е, че средно 1 на 5 ученици е бил свидетел на заплахи за нараняване на друго дете, а 1 на всеки 10 ученици е виждал ученик, носещ пистолет или нож в училище. Разбира се, има много вариативност в тези данни между държавите. В Швейцария и Австрия учениците се чувстват като цяло в безопасност. Докато учениците в Ямайка и Камбоджа - по-скоро в опасна среда. Учениците в България са някъде по средата. И както можете да си представите, учениците които не се чувстват в безопасност, са също и по-малко щастливи и в по-ниска степен имат чувство на принадлежност към училищната общност. Те имат също така по-нисък капацитет за саморегулирано учене и изпитват повече затруднения с математиката. Така че безопасността наистина има значение.

Как влияят отсъствията на учениците? Макар присъствието да се е подобрило леко спрямо 2018 г., отсъствията от училище все още са проблем за много от държавите. Интересното е, че третата най-честа причина, която учениците цитират за отсъствие, е, че са били отегчени. Сега със сигурност би трябвало да можем да направим нещо по въпроса.

Учениците - отговорни за собственото си учене

Накрая ще завърша с поуките от пандемията. Най-очевидното нещо е да запазим училищата отворени по време на пандемия, доколкото е възможно. Но също толкова важно е и учениците да поемат по-голяма отговорност за собственото си учене. Отвъд всяка пандемия знаем, че това е един от основните им активи, който ще им трябва в живота за повишаване на уменията и преквалификация им, и това е особено важен урок за България. Видяхте от данните колко е важно учениците да имат учители, които ги познават, знаят какви искат да станат и които се грижат за индивидуалното им преживяване. Учителите изграждат социалния фундамент на ученето, който е така важен. 

И още - ограничаване на негативните ефекти на дигиталните технологии, изграждане на силни партньорства със семействата, но също и участие на родителите в обучението на учениците. Понякога ранното стратифициране на учениците между различните училища може да бъде контрапродуктивно и да задълбочи социалното разделение. Разделянето на учениците вътре в училище и в рамките на предметите има много повече смисъл. Необходимо е да намерите правилното насочване на ресурсите към потребностите. Ако България започне на привлича най-талантливите учители към най-предизвикателните за работа училища, ако насочи ресурси там, където те могат да произведат най-голям напредък, би било изключително важно. И не на последно място: развивайте училищата като центрове на общността.

* Презентация на създателя на PISA  Андреас Шлайхер, представена на форума "Образование за утрешния ден", организирана от МОН в София тех парк