- Г-н Ганев, случва ли се наистина промяна, каквато управляващите твърдят, че има?
- Всяка поява на нови хора безспорно е свързана с нов стил на поведение. Но за промяна съобразно предизборните обещания е твърде рано да говорим. Трябва да се отчете, че от първия ден управляващите бяха посрещнати от каскада от кризи и едва ли промяната е възможна точно както са си я представяли. Сред многото проблеми – здравни, геополитически и т.н., бих откроил скока на цените, който тепърва ще бъде тяхното голямо предизвикателство. А ако все пак се върнем на предизборните обещания, то нека си припомним, че промяната най-напред бе заявена като “нулева корупция“. После понятийният апарат бе леко изменен към “нулева толерантност към корупцията“. В крайна сметка се прицелиха в “съдебна реформа“ по отношение на Главна прокуратура. Притеснявам се обаче, че нулевата корупция е утопия, а за съществена съдебната реформа е нужно конституционно мнозинство, тоест подкрепа от опозицията. Не мисля, че опозицията е готова да влезе в консенсус. Затова “промяната“ е изправена пред серия предизвикателства.
- А неслучването на съдебната реформа може ли да ликвидира коалицията?
- Не. Вероятно в очите на повечето хора коалицията изглежда доста крехка, все едно ще се разпадне всеки момент… Но тя няма да се разпадне. Ще я спояват не някакви успехи, а един съществен елемент – никоя от четирите формации не иска предсрочни избори. Състоянието на БСП е ясно, ДБ си има проблеми – и двамата им лидери са в оставка, ПП не е партия дори, г-н Трифонов също няма интерес от разваляне на коалицията. От друга страна, аз не виждам интерес и от страна на ГЕРБ и ДПС за предсрочен вот сега. Например нима ГЕРБ ще си увеличи гласовете? Би било доста трудно.
- Сбърка ли ПП, че не стана партия?
- Според мен трябваше да я направят веднага. Когато си на върха на вълната, около теб се завъртат политическа енергия, хора, ентусиазъм. След година и половина, когато на дневен ред ще дойдат местните избори, общественият устрем малко или много ще е ерозирал. А за местните избори е абсолютно задължително да са партия. Местният вот е най-големият тест за ПП дали ще се окаже дългосрочен проект. На първите си местни избори НДСВ се представи далеч от постижението през 2001 г. и не се затвърди като жизнен проект. Обратно, първите избори на ГЕРБ бяха местни, те им дадоха огромна опора да атакуват централната власт.
- Скокът на цените ли е наистина кризата на кризите за хората в момента?
- Да. Като че ли в последните няколко месеца ковид темата започна да става фонова - 2 години минаха с нея, българите, колкото и грубо да звучи, посвикнаха. А и вариантът Омикрон изглежда по-лек. Последните данни показват, че проблемът с цените е в пъти по-голям за обществото. Трябва да се има предвид, че тази криза ще се задълбочава, защото тя не е нещо, което може да се реши от кабинета. Инфлацията е глобална. Нито от едно от предишните български правителства няма вина за нея, а настоящото не разполага с лостове за справяне. Струва ми се, че кабинетът се концентрира върху други проблеми, но не бива да подценява задаващото се социално напрежение. Всяка власт стартира с надежда, устрем, порив. Така е и с настоящата, но те са тефлоново покрие, което високите цени лесно може да изчегъртат. А и да не забравяме, че през пролетта най-вероятно мораториумът за тока и парното ще падне, което е предпоставка за още по-голям скок.
- Цените наистина галопират, в този смисъл забелязва ли се вече разочарование от управлението?
- Общественото мнение е инерционен процес. Нещата не стават видими веднага. Последните данни, общо взето, показват подкрепа на кабинета, която е доста сходна с началото на първото правителство на Стефан Янев. Одобрението и неодобрението са приблизително около 40%. И да има разочаровани групи, а несъмнено ги има, все още не са придобили масов характер, че да се забелязват емпирично.
- А от разочарованието, което така или иначе ще настъпи, ГЕРБ ли ще извлече полза? Споменахте в началото на разговора, че тя трудно ще разшири електоралното си влияние...
- Очевидно стратегията на ГЕРБ е изчакване, разчита се на неуспеха на правителството. Но дали партията ще разшири електоралното си влияние, зависи от евентуалните вътрешни реформи. Ако тя изглежда по начина, по който изглеждаше през април, юли и ноември, няма как да очакваме сериозно възстановяване. При плавна ерозия на обществената подкрепа към управлението немалка част от недоверието ще подсили партията на негласуващите, а друга немалка част – ще прелее към “Възраждане“. “Възраждане“ имат потенциал да оберат немалка част от вота на недоволство. Не казвам, че тя ще стане първа сила, а че има потенциал да расте повече, отколкото е сега.
В крайна сметка това правителство, провидяно от хората по-скоро като ляво-либерално, глобално, като инструмент на Вашингтон и прочее интерпретации, ще създаде консервативна реакция. Част от нея ще припознае “Възраждане“. Всичко това е и голямата задача пред ГЕРБ – да направи така, че да вземе от тази реакция. В този смисъл “Възраждане“ са им очевиден политически опонент. Вероятно Борисов е усетил всичко това, защото, ако забелязвате, се ориентира към по-консервативна реторика. На младежката конференция на ГЕРБ в Пампорово през декември той говореше за християнско семейство, национални устои, консерватизъм. Това е завой в идейната политика.
- Като говорим за вътрешни реформи в ГЕРБ, реформата май би била една-единствена – Борисов да се откаже от лидерския пост...
- Проблемът е доста сложен. Огромна част от електората на ГЕРБ гласува за самия Борисов. До голяма степен това е персонализирана партия. И ако, хипотетично, Борисов отстъпи на друг, 60-70% от електората им просто може да си замине. Но при всички случаи промяната на ГЕРБ преминава през лица, послания, ако щете и идеологическа хомогенност.
- Преди Коледа министърът на отбраната Стефан Янев се открои с една самостоятелна проруска изява във Фейсбук, потвърдена после от него като линия на поведение. До днес няма обяснение за този изненадващ ход, вашето какво е?
- Това определено бе странна изява на лична позиция. Но не бива да има съмнение, че тя е популярната в Българя. Трябва да се отчете също, че Стефан Янев натрупа политически капитал като премиер. Изявата му според мен е сигнал, че този политически капитал може да бъде използван в бъдеще. Не казвам, че ще прави партия, че подготвя президентския проект и т.н. Но очевидно е линия, която се поддържа. Може да излезе нещо от нея, а може и да не излезе.
- А какво ще произлезе в ляво след “триумфалното“ преизбиране на Корнелия Нинова?
- Последните 20 години непрекъснато се говори за създаване на нов десен субект. Но следващият нов ще е ляв. От една страна, изборният резултат на БСП е катастрофален. От друга, инфлацията, цените и предстоящата социална криза благоприятстват нов проект именно в лявото. Като част от управлението БСП няма да може да отговори на социалните предизвикателства и ще се задълбочи нуждата от нещо ново. Доста хора загряват на това поле.
