Когато един министър на отбраната започне да се меси във външната политика, това само по себе си вече е тревожно и не говори никак добре за съответната държава.
Българският министър на отбраната Красимир Каракачанов отново се опитва да навреди на българо-македонските отношения, които тъкмо се бяха поуспокоили благодарение на усилията на Бойко Борисов и на новия македонски премиер Зоран Заев. Във функцията си на вицепремиер Каракачанов предупреди, че България може да наложи вето върху кандидатурата на Македония за ЕС, ако към Договора за добросъседство не бъдел подписан анекс, че до 1944 година двете страни имали обща история.
Взривоопасно
Това настояване е нелепо, защото един политически договор не може да се произнася по подобни въпроси. А и конкретният договор между двете страни изрично предвижда, че историческата тема ще се обсъжда от събрани заедно специалисти. Но демаршът на Каракачанов е не само нелеп - той е и политически много опасен, защото отново разклаща стабилността в региона и налива вода в мелницата на всички онези, които искат размирни Балкани и разединен Европейски съюз.
Тъй че се пита: Защо бившият агент на ДС и сегашен министър на отбраната, който иначе е добре образован и начетен човек, върши нещо толкова глупаво и опасно? За това има две възможни обяснения - кое от кое по-неприятни.
В момента коалицията, чийто представител в правителството е самият Каракачанов, се цепи по шевовете поради вътрешните си противоречия. А какво по-лесно от това да възпалиш една и без това болна външнополитическа тема и така успешно да отклониш вниманието от конфликтите в своята коалиция? Този номер е добре познат, за последно от него се възползва един британски премиер на име Камерън, който с референдума за излизане на Великобритания от ЕС искаше да спаси собствената си партия от разцепление. Е, спаси я - и докара страната си до невиждан конфуз, до морална, а скоро и до икономическа криза. Дали Красимир Каракачанов се е замислил над този пресен пример?
Руска връзка?
Второто обяснение на вицепремиерския призив е свързано не с вътрешната политика в България, а с една добре известна геополитическа конфронтация. Сегашната политическа власт в Русия се опитва с всички средства да запази влиянието си на Балканите и да не допусне разширяване на ЕС и НАТО в този регион. След като беше постигнат исторически пробив в отношенията между Гърция и Македония, който никак не е по вкуса на Кремъл, сега тамошните политически проектанти навярно търсят други съюзници. И нищо чудно да са ги намерили в средите на една българска националистическа коалиция, в която прокремълският елемент е видим с просто око.
А може би тези две обяснения са едновременно верни? Защото едното не пречи на другото. И не го изключва. Пита се само: Къде в този момент е българският премиер Бойко Борисов? И защо не постави своя министър на мястото му?
