Може ли да се затворят пробойните в бюджета, без да се вдигат данъци и без да се режат разходи? Ето такава факирска задача се опитват да решат нашите политици, които още не могат да намерят формулата за коалиране в стабилно, па макар и с не пълен мандат, управление. Но все пак се очертава парламентарно мнозинство, което споделя идеята, че дори да се отиде на предсрочни избори, бюджетът за тази година трябва да бъде гласуван, и то с дефицит, свит до разумни граници.
За едни разумни са 3 и дори под 3%, при това още тази година (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ). Други като БСП искат 4-5%. Трети се двоумят дали свиването на дефицита да не се отложи за догодина. Дори и "Възраждане", които категорично отхвърлят влизането в еврозоната, се обявиха за по-дисциплинирани финанси от проекта на служебното правителство.
Как обаче да стане това? Икономисти и финансисти всеки ден дават съвети
откъде да се клъцне, откъде да се реже по-здраво
или къде да се додаде и без някакви свръхусилия да се постигнат заветните 3%. Според тях без да се пипнат някои данъчни ставки, няма да мине. А и тези дни в парламента финансовият министър Росица Велкова предупреди депутатите, че приходната част на бюджета е максимално напрегната, т.е. на преизпълнение на данъчни постъпления не може да се разчита.
Опасността от поредни предсрочни избори обаче още виси, а е ясно, че няма партия, която в такава ситуация да посмее да вдига данъчни ставки.
Служебният кабинет първо би камбаната, че държавата е пред фалит, но после вкара проектобюджет с рекордния за последните 25 години 6.4% дефицит. И прехвърли цялата отговорност за овладяване на положението на нестабилния парламент, като услужливо предложи дузина разчети и мерки за свиване на дупката в бюджета, така че да не се налага държавата да тегли многомилиардни заеми.
Повечето от посочените за корекция пера всъщност са по мерки, въведени от предишните две кратко просъществували Народни събрания, когато отново в предизборна обстановка депутати от всички политически сили щедро гласуваха данъчни облекчения, помощи, компенсации и увеличения на заплати. ГЕРБ все обвиняват бившия финансов министър Асен Василев за "погрома над държавните финанси", но и те гласуваха за "голямото раздаване".
В нестабилната политическа обстановка е най-добре да не се предприемат сериозни данъчни промени - тази теза споделят всички формации в парламента. Дори БСП изостави дежурните си настоявания за премахване на плоския данък и въвеждане на необлагаем минимум.
Така дебатът за повече приходи в хазната вероятно ще се ограничи само до това
трябва ли да се запазят понижените ставки на ДДС
Отдавна няма резон да се държи на 9% данъкът върху добавената стойност за ресторантьори и фитнеси не само, защото ковид-пандемията отмина. Данни на НАП показват, че оборотите на заведенията са скочили двойно през 2022 г. в сравнение с предковидната 2019. Двойно по-висока се очертава и печалбата за 2022 г., ако се съди по авансовите вноски на фирмите.
Някои политически сили като ГЕРБ и "Демократична България" категорично се обявиха за премахване на ниските ДДС ставки и връщане на модела с единна ставка. Съмнително е обаче какво ще гласуват депутатите в пленарна зала и дали ще се събере парламентарно мнозинство за възстановяване още от юли на 20%-ната ставка, защото, както видяхме, ресторантьорите лесно намират лобита във властта. Висящ е въпросът и дали депутатите ще вдигнат от средата на годината 9%-ния данък за туроператори, за парното и газа, а също и нулевия ДДС за хляба и брашното. По мнението на икономистите това е най-лесното решение за вкарване на близо 500 млн. лв. допълнително в хазната. И най-справедливото, защото никога намаляването на ДДС не е водело да сваляне на цените за крайния потребител. Ако е имало някакъв подобен ефект, той е бил кратковременен. Освен това допускането на изключения води до увеличаване на апетита за още и още, без това да е помощ за данъкоплатеца и е единствено загуба за хазната. Дори и за запазване на ниската ставка ДДС за книгите и бебешките пелени като постоянна, за което се обявяват всички политически сили, няма рационално обяснение - депутатите по-скоро емоционално отказват да посегнат на тази преференция.
Съвсем очаквано никаква подкрепа не среща предложението на МФ за облагане на свръхпечалбата на фирмите през второто полугодие на тази година, макар разчетите им да показват, че ефектът от подобна мярка би бил 2.4 млрд. лв. допълнителни данъчни приходи.
Тези дни синдикатите призоваха още тази година да се повиши и обикновеният данък печалба - от 10 на 15%, защото и без друго от 2024 г. влиза в сила евродиректива, която ще ни задължи да направим това. Истината е, че тази директива засяга само големи мултинационални корпорации с обороти над 750 млн. евро, за които Брюксел иска да изравни донякъде облагането в рамките на ЕС. А в България подобни компании се броят на пръсти.
Все пак финансовото министерство представи и тази сметка -
ако данък печалба се увеличи
от действащите 10% на 15% за всички фирми, това ще носи 2.3 млрд. лв. повече годишно в хазната. Нещо повече, МФ дори пресметна колко допълнително ДДС ще прибира, ако повсеместно ставката му се повиши от 20 на 22% - 1.630 млрд. лв. годишен ефект.
Подобни идеи имат по-скоро респектиращ характер - един вид служебният кабинет иска да предупреди депутатите: положението с финансите е толкова зле, че ако не се вземат мерки навреме, ето докъде ще се стигне. До такива крайности обаче не би стигнало нито едно редовно правителство и стабилна власт, камо ли парламент, който скоро може да се разпусне за нови избори.
Една от темите, която вълнува голяма част от данъкоплатците, е дали и занапред ще останат да действат сериозните данъчни облекчения за деца. Българският данъкоплатец още не може да повярва откъде му се изсипа тази манна небесна - 600 лв. добавка за едно дете, 1200 лв. - за две, 1800 лв. - за три и повече. Тази антикризисна мярка може да падне жертва в името на свиването на дефицита. Драстично завишените данъчни облекчения за деца бяха въведени в закона за бюджета за 2022 г., който все още действа поради липсата на нов бюджет. Мярката не бе приета като постоянна разпоредба в закона за данъците върху доходите на физическите лица и е възможно да изпадне при приемането на бюджета за 2023 г. Финансовото министерство дори е изчислило колко струва на бюджета - загуба от 442 млн. лв. годишно.
Едва ли обаче ще има политическа сила, която ще подкрепи отпадането на данъчните облекчения за деца. Това е почти като политиците да се обявят срещу индексацията на пенсиите от 1 юли с цел да спестят няколко стотин милиона. Трудно е да си представим също, че парламентът ще тръгне да орязва заплати и да замразява вече обещани повишения.
Засега
всички са хвърлили око на огромните капиталови инвестиции,
планирани в проектобюджета на служебния кабинет. Става въпрос за безпрецедентните 10 млрд. лв., за които икономисти и финансисти твърдят, че страната ни няма проектен, човешки и физически капацитет да реализира до края на годината. Според тях, а и според повечето политически сили, това е едно от перата, което трябва да бъде орязано и така да се спестят поне 3 млрд. лв. Служебният кабинет пък твърди, че зад този ресурс стоят реални европроекти, изостанали още от миналия програмен период, които трябва да бъдат финансирани. Тепърва политическите партии ще преглеждат с МФ проект по проект.
Прибирането на цялата печалба на държавните фирми вместо половината от нея, според повечето политици е другият приемлив допълнителен източник на приходи в бюджета - около 800 млн. лв. Това обаче е спорна мярка, защото ако печелившите държавни дружества системно се оставят без свободни средства за модернизация и инвестиции, дали и в следващите години ще се радват на добра печалба?
В целия този хаос синдикатите подеха дебат за тотална промяна на данъчния модел в България. Нищо ново - за пореден път те представиха виждането си за вдигане на данъка за гражданите на 15%, но с необлагаем минимум за доходи около минималната заплата, повишение на данък печалба на 15%, плюс въвеждане на нови налози върху финансовите транзакции и т.нар. "дигитален данък". Политическите сили, които взеха отношение по време на обсъждането, се съгласиха, че е добре темата да се постави на масата, но не е сега моментът. Работодателските организации също са на мнение, че сериозни данъчни промени страната ни не бива да предприема поне до влизане в еврозоната.
