Последната добра година за пенсиите, преди да влезем в ледената епоха, изглежда спасена. "Благодарим за разбирането", както каза Драгомир Стойнев на ГЕРБ, ИТН и хората на Доган, когато съветът на коалицията тържествено обяви, че всички пенсии ще получат пълно швейцарско правило от 1 юли (8,6%), вместо половинчато (5%). Бурята беше няколкочасова, но само ПП-ДБ пропусна да извлече от нея максимален дивидент. БСП се изкараха социални спасители, въпреки че са се опъвали за пенсиите само до мига, в който ги заплашили да вземат парите от техните министерства. Коалицията целокупно се представи за по-силна от всякога и си размени любезности. Опозицията също взе лесна точка пред пенсионерите. Спечелиха даже пенсионерите, за които днес 8,6% трябва да е било една приятна изненада. Самият Борисов не само получи шанс да дефилира в любимите си дрехи на спасител, ами някак успя да изкара, че това правителство не е на ГЕРБ.
Истериите около швейцарското правило стават нещо като ежегодна традиция, въпреки че то е известно с това, че за всичките години на съществуването си е било повече нарушавано, отколкото спазвано. Редовно е критикувано за несъвършенства, но минава за една от свещените крави на пенсионната система. Дава големи увеличения в периоди на инфлация, но не работи добре при ниска, защото изостава от ръста на осигурителния доход. При Борисов държеше пенсиите на точката на замръзване, но в последните години даваше до 11-12% увеличение. Тази година е последната от неговия кратък възход - от следващата година прогнозният ръст слиза под 5%.
Повече от очевидно е, че подобни увеличения не могат да се финансират при запазен размер на осигурителната тежест, но точно това правеха последните правителства, попълвайки растящия дефицит от бюджета, т.е. от данъци. Само за шесте месеца на тази година за приложение на правилото ще трябват над 1 млрд. лв. повече. На този фон овладяването на финансовия пожар би следвало да е добра новина. В събитията от последните часове обаче няма нищо добро, защото те разкриват тревожни симптоми.
Властта с все по-голяма лекота укрива истината от собствените си граждани. За швейцарско правило мутант витаят слухове от поне две седмици, но на всяка крачка се даваха уверения, че швейцарското правило се запазва. Вчера разбрахме, че се запазва, но друг път. И след като новината за намален процент на осъвременяване започна да обикаля медиите, различни представители на правителството твърдяха, че тя не е вярна. Днес Деница Сачева директно заяви, че цялата истерия била породена от фалшива информация. Нищо, че самият Борисов я потвърди, а в средносрочната бюджетна прогноза черно на бяло пишеше, че от пенсионерите ще се спестят 427,4 млн. лв. Предисловието на този скандал е не по-малко смущаващо - неспазеният срок за представяне на бюджет на 14 февруари, за да мине конгресът на БСП, среднощното пускане на проекта (22:46 ч.), пазарлъците от нас или от вас да се вземе и пр. Един детайл от това хитруване - от актуализираната средносрочна прогноза целенасочено е изваден процентът на осъвременяване, като са оставени само необходимите за него разходи, с надежда никой да не ги сравни.
Ако случилото се в последните часове звучи като дежавю, то е защото ГЕРБ очевидно не са забравили нищо лошо от пагубното си вмешателство в пенсионната система, за която Борисов сега има наглостта да твърди, че била счупена - и задраскването на права от днес за утре, и незачитането на закона, и разнопосочните увеличения, които разрушиха справедливостта в системата. Това не е затягане на колани, нито пък прави ГЕРБ добри и консервативни стопани на бюджета, каквито се изкараха днес. Това са стихийни движения, които показват, че няма полезни идеи за постигане на дори минимална стабилност.
Събитията около пенсиите показват безпощадно и че не политиците слушат експертите, а обратното - експертите послушно изпълняват всичко, наредено от политиците. Цял наръч от пресни анализи, прогнози и доклади показаха в какви посоки да се върви към въвеждане на ред в системата. Те обаче явно отиват на боклука, а вместо това се разиграва долнопробен пазарлък от кого да вземем по-напред. За реформи и дума не може да става - те скоро ще спрат да съществуват даже в далечното бъдеще на управленските програми.
И понеже решенията се вземат по този начин, в тях не може да се открие нищо повече от стъкмистика. Да вземем за пример осигурителната тежест, която впрочем според премиера Росен Желязков няма да расте. От 1 април максималният осигурителен доход започва да хвърчи нагоре, въпреки че от окончателното приемане на бюджетните закони до влизането им в сила ще има около месец. Над 320 000 работещи и техните работодатели ще трябва експресно да калкулират тези разходи в живота и работата си. По закон максималният осигурителен доход е свързан с максималната пенсия. Тя обаче ще си стои във фризера до 2028 г. включително. Минималната заплата пък трябва да расте със средната, също по закон - и при нея има формула, колкото и да е дефектна. В прогнозата обаче най-ниското възнаграждение е 1077 лв. не само тази, а и следващите три години. За сметка на това от 2027 г. започва повсеместно увеличение на вноската за пенсия - първо с 1 процентен пункт, а от 2028 г. - с още два. При служебния кабинет вариантът беше 3 пр.п. от 2026 г. и 2 - от 2027 г. Всичко това съвкупно означава не замразяване, а намаляване на доходи. Кой от тези варианти стъпва на някакъв анализ кое е поносимо за гражданите и бизнеса? Никой не казва, нито се аргументира.
Както стана дума в началото, това е последната добра година за пенсиите. По всичко личи, че опитите за намаляване на права ще продължат, при това на калпак, а не там, където има пробойни и измами. Пушката с осигурителната тежест се появява толкова често във всяко действие, че очевидно ще гръмне. Това едва ли ще е достатъчно, защото, както казваше покойният Иван Нейков, колкото по-дълго отлагаш една реформа, толкова по-болезнена ще е тя. Но поне политиците вече знаят на чие име ще е сметката. "И бизнесът, и работещите хора трябва да си дадат сметка срещу какво е изправен ГЕРБ. Ние като партия сме готови да дадем и 10%, но това са вашите пари", каза Борисов.
