Европа още не е започнала да излиза от изключването на стопанството (lockdown), една изкуствено причинена рецесия с размери, надхвърлили глобалната финансова криза от 2007-2008 година, но вече стои на прага на цяла поредица от разнопосочни кризисни процеси. Това личи от пълния хаос от идеи и откровени лъжи, които в момента представлява европейската политика. Няма да прочетете за неизбежните вторични кризи нито в пресата, в академичните студии, нито в бюлетините на пазарните финансови анализатори – отвсякъде струи ведър оптимизъм: сега-сега започва „разхлабване“ на ограниченията, икономиката ще заработи и ще се възстанови поне 90%, както в Китай. Обетованите милиарди и трилиони фондове ще се изсипят върху фирмите и гражданите на богатата Стара Европа и всичко отново ще потече по мед и масло както преди. Само че вече е видимо:

европейската политика е пълен провал

и този път магията на грандиозните обещания няма да мине. Дори в най-добре организираните държави, даже в страната пример – Германия, обещаната помощ, първо, се бави; второ, недостатъчна е да държи живи изключените фирми и трето – достъпът до финансиране се оказа селективен: за едни спасение има, за други не. Богатите западни държави наистина изсипаха златен дъжд от трилиони евро, но за сметка на многомилиардни дажби за големи корпорации, считани къде с право, къде илюзорно, за ядро на националната икономика. Но помощите и кредитите за редовите дребни и средни фирми забуксуваха, започнаха да гърмят скандалите със злоупотреби, което наложи да се активират бюрократични процедури и филтри. Това значи, че помощта за оцеляване ще достигне нуждаещите се фирми за няколко месеца, а дотогава голяма част от тях ще са безвъзвратно фалирали. Сп. „Економист“ току-що публикува безкрайно интересни данни за САЩ, които доказват, че

надеждата потъва в отчаяние

с всеки изминал ден. Накратко: в месеца на изключването, през март, 70% от фирмите са били сигурни, че ще могат да преживеят изключването. В края на март надеждата крепи едва 50% от тях. И това в страната, където помощите за малкия и средния бизнес бяха наистина щедри и бързи. А в Европа? Оптимистичната хипотеза е, че ще е достатъчно да бъде дадена заповед за отменяне на изключването и само за тримесечие фирмите ще възстановят 60-70% от бизнеса си. Може, но не всички. Пропуснатото потребление не може да бъде компенсирано. Ако три месеца (1/4 година) са били затворени ресторантите, нима през следващите месеци клиентите ще започнат да поръчват по пица и четвърт, за да се възстанови оборотът на кръчмарите? Колко по-често ще се повреждат автомобилите, след като са били изключени от движение? Затова още преди да приключи изключването,

фалитите вече ескалират,

макар че се чуват и обсъждат само големите имена. Фалират вериги ресторанти, доставчици на авточасти, ще последват хотели, автосервизи, занаятчии, превозвачи. Повечето ще си отидат без шум, просто няма да се събудят от изкуствената кома. И у нас, и в цяла Източна Европа ще има фалити, но в Стара Европа вълната ще е истинско цунами, защото там фиксираните разходи са многократно по-високи, фирмите са затънали в много по-сериозни дългове. От фалитите

ще се освободят огромни пространства

за бизнес в практически всички европейски страни, но най-вече в Западна Европа. Може и да е егоистично, но това е огромен шанс не само за българските фирми, но и за стотиците хиляди нашенци, които си вадят хляба като наемници в богатия Запад. Членството ни в Европейския съюз е безценно предимство за предприемчивите българи веднага да навлязат в тези опразнени територии след изключването. Както стана навръх вихъра на заразата и напук на цялата изолация и подлите номера (тип пакета "Мобилност“), Западът презглава организира чартъри за български и румънски черноработници да обгрижат аспержите и пр. пролетни култури. Освободиха ги дори от карантина, т.е. фарисейски приеха, че ще се считат изолирани, докато работят на полето. И добрата новина: тази година надниците са близо двойни от миналогодишните, защото трудно се цанят юнаци за работа на полето, докато светът е вцепенен от страх. Същата работа е с шофьорите от Източна Европа, които трябваше да се очистят от западните магистрали. Познайте кой кара камионите, които все още се движат? Но за предприемачи от Изток е още рано да стъпят в Запада:

възможностите ще се отворят догодина,

сега държавите ще правят всичко възможно да поддържат живи колкото могат повече бизнеси: ще дават заеми и субсидии, ще разсрочват кредити и данъци, дори на онези, които поискат несъстоятелност, ще се прави дълго и мъчително изкуствено дишане. Но колко дълго ще издържат кредиторите да плащат сметките на фалирали фирми? И ще започнат да търсят изход. Догодина по това време ще се търсят със свещ нови собственици на дребни бизнеси, на кръчми, хотели, пекарни, автосервизи. Ще има нужда от хора, които да оказват услугите, да заемат пространствата, които кризата вече опразва. Който го може, да мисли.