Ако приемем, че "Осемте джуджета" - случаят, превърнал се в емблема на мръсните връзки и влияние в съдебната система, е тест за прокуратурата, нещо като националното външно оценяване за учениците, то значи тя тихо се проваля. Вероятно няма как да е иначе, защото, за да бъде разнищен този казус държавното обвинение трябва да се обърне с хастара навън, и да се реже до здрава тъкан. Не е ясно колко дълбоко е това, знае се обаче, че никак няма да е плитко, щом след толкова години не видяхме на масата резултати, не видяхме обвинен прокурор, не видяхме дисциплинарно наказани с повече от намаляване на заплатата.
"Казусът е важен. Всъщност, този казус заслужава да изгубим не един ден, а може би цяла седмица и дори повече, защото изясняването му е
ключов залог за по-нататъшното нормално функциониране
на цялата институция Прокуратура. Именно затова аз ще направя всичко необходимо всички обстоятелства да бъдат по един обективен и несъмнен начин изложени пред обществеността и да бъдат в крайна сметка приключени по законосъобразен, обективен начин, по начин, който да отчита всички факти, събития и случки така както са се случили, включително ако трябва да се вземе от съответните колеги решение по активизиране на наказателна отговорност по отношение на замесените лица."
Казусът е "Осемте джуджета". Думите са на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Изрече ги пред Висшия съдебен съвет на 6 юли 2023 г., малко след като временно зае най-високия пост в държавното обвинение. Сега Сарафов е единствен кандидат в процедурата за избор на главен прокурор.
От 6 юли м.г. минаха много дни и седмици, а казусът си стои все така нерешен, което трябва да означава, че
прокуратурата продължава да не функционира нормално.
А потребностите на Сарафов са се променили...
Пред ВСС преди година и половина той самият се обяви за жертва по "Осемте джуджета" заради онази прословута снимка, на която дружески се здрависва с идеолога им - някогашния следовател, а сега адвокат в неизвестност Петьо Петров - Пепи Еврото. "Аз бях окалян до степен да изгубя част от своята дълга, почтена професионална репутация. В този смисъл аз наистина съм жертва по казуса. И наистина както обществото и институцията Прокуратура имат необходимост този казус да бъде разследван и изяснен, и изчистен докрай във всички негови аспекти, във всичките му разклонения и метастази, така и аз лично като магистрат имам потребност и необходимост именно от това", каза Сарафов тогава.
Равносметката към момента е, че има едно дело, внесено задочно срещу Еврото, което преди дни Софийският градски съд върна на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Това вероятно е най-безболезненият за прокуратурата начин - внася дело срещу издирвания Петров, а всички други герои от сагата се измъкват невредими. Замесените прокурори ще продължат да са си прокурори и да решават съдби (звучи високопарно, но е точно така).
Така и не беше обяснено на обществото защо от делото отпаднаха бившата съпруга на Еврото Любена Павлова, както и прокурорите Кирил Пейчинов и Дилян Деянов.
За прекратяването на делото срещу Пейчинов и Деянов с аргумента, че не са извършили престъпление, Bird разказа още през юли. Прокуратурата нито за момент не сметна за нужно да даде някаква информация.
Публиката явно трябва да повярва, че други виновни освен Петров няма и да сложи точка на тази "приказка", защото пък него го няма. (За прокурорския произвол по случая си припомнете тук.) Спецпрокуратурата вече я няма, но възпитаниците ѝ населиха другите звена на системата. А все едно къде са хората, ако методите им са същите.
В държавното обвинение плюс това явно лайтмотивът сега е, че
"кръгове в съдебната система няма
– това са лица извън системата, които познават нейното функциониране и търсят близки и познанства с цел въздействие". Поне такава теза разви говорителят на националното следствие Мариан Маринов в интервю за bTV, докато защитаваше кандидатурата на Сарафов за главен прокурор.
В същото време, колко удобно, самият Петров е неоткриваем, макар и в началото на тази година шефът на СДВР да обясняваше, че той е постоянно търсен и е в близка до нас страна. Онзи ден преди съдът да върне делото на прокуратурата, в залата се разбра, че според данните на гранична полиция последното известно преминаване на подсъдимия през граница е влизане в България през април 2023 г., месец преди да бъде обявен за издирване. Ако е така и Петров си е още тук, явно никой реално не го търси. Оказва се, че и двамата прокурори не са си получили постановленията, с които им отменят обвиненията. Изобщо - по казуса се
работи с такава скорост, че изглежда се движим назад.
Да припомним за какво беше даден на съд Еврото. Според обвинителния акт в периода от 11 октомври 2019 г. до 23 март 2020 г. в София чрез използване на неистински документи получил без правно основание чуждо движимо имущество, което имал намерение да присвои – 147 броя монети на обща стойност 106 763 лева и 1 брой златно кюлче с тегло 1000 грама, 23,88 карата, на стойност 109 718 лева, собственост на Явор Златанов, както и парична сума в размер на 550 000 евро, с левова равностойност 1 085 485,65 лева, собственост на Юлия Златанова, Явор Златанов и Пролетина Златанова. Цялото имущество (монети, златно кюлче и парична сума) са на обща стойност 1 301 966 лева. Съдия Мирослав Георгиев отказа да издаде европейска заповед за арест за Еврото. "По делото няма данни, че подсъдимият се намира на територията на Гърция, нито пък на територията на каквато и да е конкретна държава било в рамките на ЕС, или извън него. Наличните данни, че за негови пътувания до Гърция и обратно, не представляват данни, че той се намира към момента там", гласи определението.
И при Даниела Талева, специалният прокурор за разследване на главния, имаше преписка срещу Борислав Сарафов, свързана със случая "Осемте джуджета". Изглежда обаче и тя е приключила, ако се съди от документите, пратени на Талева в процедурата за избора на Сарафов за главен прокурор.
Всички следи водят натам, че сагата с Петьо Еврото върви към своя
закономерен финал (да не се бърка със законен).
Петров стана видим за цялото общество за първи път с делото "Цонев, Сантиров, Попов". Всички видяха беззаконието в този процес - подслушване, просване на хора по пода, унизителни реплики и накрая провокацията към подкуп, извършена от Еврото и установена от съда. Прокуратурата обаче се е специализирала да вижда само онова, което ѝ е угодно. Тази прокуратура не видя провокацията към подкуп и изпроводи Петров със стотина хиляди лева обезщетение при напускането на системата, за да го превърне в невероятно влиятелен сенчест лобист.
Сега Еврото го няма и прокуратурата вижда в него единственият виновен за огромната сенчеста мрежа около "Осемте джуджета". Ако той беше тук, вероятно нямаше и да вижда. Както не вижда прокурорите, помагали да се изнесе откраднатото от семейство Златанови, които още са си тук.
Ръководството на прокуратурата много обича да обвинява всички други за неуспехите в борбата с корупцията по върховете на властта, но в този случай тя е онзи сенчест съд, който е
оправдал всички, въртели далавери
някога по масите на "Осемте джуджета".
А като гледаме "Осемте джуджета", с голяма доза сигурност може да предположим какво ще се случи и с другия горещ картоф в системата - мрежите за влияние на Мартин Божанов - Нотариуса. Ей сега ще стане година от убийството му и нямаме представа нито кой и защо го екзекутира, нито колко дълбоко са проникнали каналите му, нито кои магистрати са били членове на клуба му СС. Нито дали е имал политически покровители. Между другото с пълна сила този въпрос виси и за Петьо Петров.
Заведението "Осемте джуджета", дало името на прокурорския трилър, вече не работи. Но схемичките в държавното обвинение със сигурност процъфтяват. Просто защото това е стил на част от прокурорите. А виждайки, че всичко остава безнаказано, честните и свестните лесно могат да бъдат покварени. Системата не търпи празноти. Явно само ние търпим да ни баламосват с приказки.
