Хаосът, който обхвана политическия живот на страната през 2021 г., докара до плачевно състояние родния парламентаризъм. Двете народни събрания, свикани миналата година, бяха запомнени с краткия си, изпълнен със скандали живот, както и със забележителната си безплодност. Ако не друго, тогава разбрахме колко пагубни могат да бъдат политическият инфантилизъм и безотговорност за държавата и обществото.
След такова падение трудно можеше да се очаква да стане по-лошо. Затова началото на настоящия парламент изглеждаше добро. Нямаше лавина от законопроекти, както в двата кратки парламента. За страничните наблюдатели това беше признак, че новото събрание може да изкара по-дълъг и продуктивен живот. Защо така ли? Миналата година депутатите трупаха планини от законопроекти с ясното съзнание, че никога няма дори да ги разгледат, камо ли да ги приемат. Всичко се правеше в името на ПР-а за предстоящите избори. Новото мнозинство на ПП, БСП, ИТН и ДБ не бързаше да кове закони. Движеше се бавно, с намерението първо да уреди своята коалиция, така че да си осигури спокойствие за амбициозната и мащабна законодателна дейност, която обещаваше.
Хубав сценарий, лош финал
Половин година по-късно и този парламент е на ръба на гибелта. Внимателно нагласеното мнозинство, постигнато на цената на безумни идеологически и политически компромиси, отиде по дяволите. Депутатите се разцепиха на враждуващи лагери, които не се свенят дори да си посягат физически. Диалог няма, нито желание за компромиси в името на страната. А свършеното от парламентаристите се свежда до един-два законодателни успеха, няколко жестоки кадрови битки, неудовлетворителни със своята половинчатост решения и почти ежедневна, тягостна със своята безсмисленост конфронтация. Свален бе председателят на НС Никола Минчев - и се намират депутати, които броят това за успех.
Законите: Първи стъпки – и дотук
От декември м.г., когато започна работа, до средата на юни т.г. в парламента са внесени 153 законопроекта. От тях около 1/3 (49) вече са обнародвани като закони. За повечето публиката така и не разбра.
Един обаче привлече огромно обществено внимание – промените в Закона за съдебната власт, с които беше ликвидирано специализираното правосъдие. Създадени при управлението на ГЕРБ, специализираните съд и прокуратура станаха пословични като „бухалки” на еднопартийната власт. Затова премахването им беше знак, че четворната коалиция е готова да заличи наследството на бившите управляващи. Първата крачка към правосъдната реформа беше направена, но втората така и не дойде. С разпадането на мнозинството е трудно да се очакват каквито и да било сериозни промени в правосъдието, да не говорим за промени в конституцията или пък смяна на главния прокурор Иван Гешев. А това беше основно обещание преди изборите.
В самото начало на мандата си управляващите приеха решение, което остави сериозно отражение върху икономиката – наложиха 3-месечен мораториум върху цените на тока, парното и водата. Мярката обра критиките на частните енергийни дружества, но беше единственото, което хрумна на депутатите, за да спрат временно галопиращите цени.
Друго решение на Народното събрание с огромен ефект – както за бизнеса, така и за политиката, беше разплащането с пътно-строителните фирми. Ставаше въпрос за милиарди левове задължения на хазната към бранша, които са останали от управлението на ГЕРБ. Макар и мъчително, четворната коалиция първоначално постигна съгласие за мярката. Впоследствие обаче, когато започна бруталната раздяла между ИТН и останалите управляващи формации, казусът затъна във взаимни обвинения в корупция и обслужване на мафията.
Въпросът за държавния бюджет, както и за бюджетите на здравното и пенсионното осигуряване, държи депутатите будни от началото на мандата досега. Най-напред трябваше да гласуват, че за първото тримесечие на годината ще се прилагат бюджетите от 2021 г., тъй като не им достигна времето да приемат новите преди началото на 2022 г. През април успяха да добутат новите бюджети. Бушуващата криза обаче ги принуждава да ги актуализират – а заради липсата на мнозинство може и да се провалят.
За Украйна: Малко и съвсем не от сърце
Изненадващо колко пестелива беше работата на депутатите по отношение на войната в Украйна, избухнала на 24 февруари т.г. Вярно, Народното събрание осъди с декларация руското нашествие. Но съвсем не единодушно и безусловно. БСП и „Възраждане” отхвърлиха българската подкрепа за санкциите срещу Москва. Останалите в четворната коалиция се примириха с позицията на социалистите.
Същото се случи и когато парламентът обсъждаше дали страната ни ще предостави оръжие и боеприпаси на украинската армия. В крайна сметка заради непреклонността на БСП управляващите постигнаха компромисно решение, според което украинска бойна техника евентуално ще бъде ремонтирана в български заводи.
И в двата случая – и с декларацията, и с решението, депутатите заеха половинчати позиции, които не удовлетвориха никого в разделеното ни за войната общество. Само и само да се опази коалицията.
Временните комисии: Върхът на безсмислието
Това, което настоящият парламент произвежда в изобилие, са временните комисии. До момента са създадени 6 такива. Единствената, която свърши каквато и да било работа, е комисията, изработила новия правилник на Народното събрание.
Разгорещени от амбициите си за бърза и мащабна промяна, управляващите сформираха временна комисия за промени в конституцията. И до момента тя не е провела дори едно заседание.
Под давлението на опозицията пък бяха гласувани цели три комисии, занимаващи се с енергетиката – от руския природен газ до казуса Gemcorp. За едната дори не се събра мнозинство да й бъде определен председател. Досега и трите също не са произвели нищо. Освен скандали.
Заради свирепите политически сблъсъци в пленарната зала всякаква продуктивна работа става невъзможна. Оттук нататък парламентът може да свърши нещо единствено чрез скрити договорки – при това за всеки отделен законопроект или решение.
