Изминалата 2022 г. донесе толкова обрати в сферата на енергетиката, че дори и опитни експерти и анализатори на сектора са поставени пред изпитание. Войната в Украйна в някаква степен подейства като катализатор за промени, които рано или късно щяха да настъпят – като откъсването на ЕС от руския природен газ.
Високите цени на енергията подхраниха инфлацията - няма производител, който да пренебрегне енергийния компонент при образуване на крайната цена. Ако печете хляб, имате два източника на поскъпване – фурната ви носи по-голяма сметка (на природен газ или на електроенергия), а доставката до магазините добавя още ръст в цената, защото и дизеловото гориво поскъпна. Статистиката показва, че през изминалата година основните хранителни стоки са поскъпнали чувствително, като това се вижда при хляба, олиото и млякото, чиито цени са се повишили с около 1/3 за 12 месеца.
Компенсации, но не за всички…
Политиката в сферата на енергетиката през всичките 30 години на преход към пазарна икономика бе насочена към възпиране на либерализацията, за да се „предпазят“ хората с ниски доходи от непосилни цени. Това в България винаги е било правено със зле прикрит користен мотив – никое правителство не иска да губи избиратели. И днес отново се говори за отлагане на освобождаването на електроенергийните цени за бита до 31 декември 2025 г.
Това отлагане ще продължи, докато може да се „тупа топката“ и Евросъюзът проявява търпимост. От 1990 г. досега нищо в България не е преминало в режим на пазарна саморегулация без натиск отвън. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която през 2015 г. премахна буквата „Д“ от абревиатурата си (за да не е вече държавна), на теория не се влияе пряко от правителството, но на практика работи под диктовката на властимащите. Така грижата за битовите абонати на трите електроразпределителни дружества е поверена на петчленния орган, който замрази за 12 месеца цената на електроенергията през юли 2022 г. на ниво 0.11 лв./kWh., без ДДС и цена за мрежови услуги в тази сума.
Според решение на парламентарната комисия по енергетика, считано от 1 януари 2023 г., компенсацията за фирмите е в размер 100% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на Българската независима енергийна борса и базова цена в размер на 200 лв./MWh. Разликата до пазарната цена се покрива от „свръхпечалбите на дружествата - производители на ток“. Програмата за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия обхваща около 633 хил. крайни клиенти - фирми, университети, училища, болници, храмове, театри и др. За периода на действие на програмата - от 1 октомври 2021 г. до края на 2022 г., са изплатени над 4,4 млрд. лева компенсации.
Различни стандарти
Прекомерният фокус на КЕВР върху битовите потребители на електрическа енергия е отражение на зле структурираната система на потребление в България, която над 45 години е поставяла акцент само върху електрификацията. Съвременната ситуация е различна, но не се отчита от регулаторния орган и законодателната власт, които мерят с двоен аршин и практически създават дискриминация между различните потребители според това какъв енергиен източник използват. Вече над 130 000 домакинства в България са избрали природния газ като чисто гориво, което осигурява комфорт и топлина, като същевременно позволява всеки прецизно да контролира потреблението си. Рязкото увеличение на доставната цена на газа след началото на войната в Украйна бе смекчено от компенсации само за зимния сезон 2021/22 година, а за 2023 г. държавните институции запазиха удобно мълчание.
Стресов за потребителите е и самият механизъм за ежемесечна промяна на цената, при което няма никаква предвидимост на разходите. Дискриминацията при природния газ е всеобхватна – без компенсации са оставени и битовите клиенти, и корпоративните. При фирмите този аспект е жизнено важен, тъй като за много от тях въпросът е не просто в нарушената конкурентоспособност, а във възможността за оцеляване и за запазване на работни места.
В особена позиция са клиентите на топлофикационните дружества, които традиционно се радват на добра защита от КЕВР. За София тази зима цената на топлинната енергия за битови и стопански потребители е 137,86 лева за мегаватчас – с увеличение от 40% спрямо 1 юли 2021 г.
Почти идентична е цената за останалите топлофикации. Плавното увеличение през годините на цената на парното се обявява по традиция като социална политика от страна на държавните институции. Но за „Топлофикация София“ тази нова и по-висока цена не решава вечния проблем с финансовото затъване и ползването на газ „на вересия“ от БЕХ – 75% от задълженията на фирмата (около 1 млрд. лева) са по договорите за доставка на природен газ. „Топлофикация София“ е единствената неприватизирана топлофикация в България.
Колко топло е при 18°C?
Не без основание бе иронизирана Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, когато призова европейците да изкарат зимата, като настроят отоплението в стаите си с 2 градуса надолу. Вероятно тази температура е далеч от понятието за комфорт дори за нациите, населяващи по-северни географски ширини. Но както у нас, така и в Европа много потребители ограничават консумацията си не за да подпомогнат преодоляването на дефицита на газ, а за да намалят месечната си сметка. Някои страни прилагат избирателен модел при осигуряването на енергийни помощи, като поставят фокуса върху реално нуждаещите се. Този подход бе възприет във Франция, където премиeрът Елизабет Борн обяви, че през 2023 г. ще бъде наложен праг за увеличение до 15% годишно за цените на електроенергията и природния газ, което ще се прилага за домакинствата и малките предприятия. Освен това, според статия на „Льо Монд“, около 12 милиона домакинства с ниски доходи получават и „енергийни ваучери“ на стойност 100 и 200 евро, за да бъдат подпомогнати със сметките за отопление през зимния сезон. Във френския държавен бюджет за 2023 г. за тези мерки са предвидени 16 млрд. евро – 11 милиарда са насочени към природния газ и 5 милиарда към електрическата енергия.
В България избирателното раздаване на компенсации създава напрежение, неравнопоставеност и силно чувство за несправедливост. Тази „избирателност“ не е според нуждите и възможностите на потребителите, а според вида енергиен носител. Докато газоразпределителните дружества очакват намаляване на монополната роля на „Булгаргаз“ и плавно нормализиране на цената на природния газ, потребителите остават в тревожно очакване.
В самия край на януари три парламентарни групи – на ГЕРБ-СДС, на ДПС и на „Възраждане“, не позволиха темата за компенсации за потребителите на природен газ да бъде поставена дори в дневния ред на парламента. При явното бездействие на държавата „помощ“ идва единствено от страна на метеорологичните прогнози – меката зима поднесе най-големия подарък на българите от десетилетия насам. Добри новини идват от Европа – увеличените доставки на втечнен природен газ и пускането в действие на нови терминали за него доведоха до чувствително понижаване на цената.
