Другата седмица в България ще се случи нещо чутовно. Докато светът се чуди нов ред ли настана с Тръмп, ако да - какъв, у нас държавният глава ще проведе ключово съвещание. Ще бъде посветено на националната сигурност. В какъв аспект, мислите? Ще се обсъжда държавната безопасност по отношение на вейповете сред децата, дрогата при подрастващите.
Консултативният съвет за национална сигурност ще се проведе на 18 февруари. Три дни преди това държавният глава Радев ще участва в Мюнхенската конференция, на която планетарните властелини ще обсъждат полюсите на света, студени и горещи войни, включително украинската, дрънкайки прибори върху масите, с алюзия към тежко дрънкане на оръжия. И само си представете! - Връща се Радев
в своята гранична на полюсите държава, винаги разтревожена,
разкрачена, рискова, и подхваща тежко: "А, сега, дами и господа, нека чуя вашето мнение за вейповете! Като глава по конституция искам да знам как да съхраним от тях националната сигурност?". Какво ли очаква да чуе?
Румен Радев не е сам в тази изключително съдържателна по отношение на държавния връх дейност. "Цените са с поне 30% по-високи от преди Нова година. Дали това се дължи на спекула, дали на други икономически процеси.... Очаквам много спешни мерки. Стоките са били внесени в България преди няколко месеца при други условия". Думите са на вицепрезидента Илияна Йотова. Както се вижда - институцията на държавния глава бори и повишението на цените. Остана да разберем
по кой точно морал или закон цените не могат да се вдигат 30%,
не бива да се продават няколко месеца след вноса; и задължително следва да е при условия, различни от това, което самият продавач счита.
"Ама вземете си, почерпете се, моля, не се стеснявайте!", казваше в стар български филм жена домакиня. Тя държеше кутия бонбони пред скованите гости - нямаше какво да си кажат, поканата разчупваше тишината, да се черпят бе смисълът в безсмислието. Та и ние така - нека се почерпим със семките и бонбонките на президентската двойка. Може и eдно "Наздраве!" да си кажем - Трифон Зарезан е все пак, президентът и него ни честити.
А в същото време:
Дрон си прави лупинги на националното летище. Шпионски, според експерти. Каца на едната полоса, после на друга, към която преди това биват пренасочени самолетите. Нито една институция не разбира какъв е, кой го управлява, защо. Изчезва мистериозно, както се е появил. Летището няма система срещу дронове. Оказа се - няма и закони срещу дронове.
Действащ министър се обявява за това България да поиска(!) да бъде терен на преговори за мир в Украйна. На същото летище ли ще кацнат гостите?! Министърът преди това е участвал в конференция под егидата на посланика на една от воюващите държави, на нападналата. Същият този министър е в състезание за лидерството в партията си, която пък участва в управляващата коалиция - подсказка за влияние на посланика в партията.
Правителството и депутатското мнозинство дават практически сигнали за отказ на България от Еврозоната. Хубаво или лошо, еврото бе национален приоритет десетилетия. Цялата финансова и две трети от икономическата система на страната бе конфигурирана в изпълнение на въвеждането му. Отказ значи обратните процеси.
Кацат чартъри с върнати от Германия бежанци от Афганистан и Сирия. Малко са. Но темата е важна и с оглед на новия управленски повей на Запад, и интерпретирането ѝ у нас.
Всичко това обаче не е достойно за съвет по национална сигурност, за другите президентски съвети, нито за елементарен коментар от институцията. Тя се бори с вейпове, цени, с автобусния достъп до Витоша (друго изказване на Радев през последните дни).... И макар всяка от темите да е важна в различна степен, нито една не е от ранга на държавния връх. В резултат не само се снема отговорността от органите и лицата, които надолу по веригата следва да ги решат. Ами и на фона на пренебрегваните успоредно отворени важни теми нещата са
обидни за интелигентните граждани.
Възниква въпрос: Защо все пак Радев и Йотова ни черпят с тия семки и бонбонки? Защо е тоя популизъм, с който "слизат при хората"? Отговорът е прост. Те, подобно на всеки един политик, с удоволствие се впускат в независещи от тях начинания, по които най-спокойно могат да дърдорят - дърдоренето се харесва на мнозинството хора, носи рейтинг. Обаче през последните 2-3 години безгрижното дърдорене на президентската институция бе затруднено. Или управляваха назначени от тях премиери, или се водеха тежки битки с партии - заниманията повличаха отговорности, няма как просто да дърдориш. При редовен кабинет може.
И това, което виждаме сега, е дърдориада в начална фаза.
