Отдавна известен факт е, че политиката притежава свойството да бърка в мозъците на хората. Знае се също, че това най-често води до отрицателни последствия. Затова е хубаво периодично да се измерва мащабът на процеса. Количествено е трудно да се направи, но качествено е възможно. Днес покрай ваксинирането срещу COVID-19 следва да се констатира, че политиката е бръкнала много, много дълбоко в мозъците на българите.
Трудно иначе може да се обясни повсеместно афишираното желание за поставяне на руската ваксина. Към телевизиите прииждат въпроси какъв е начинът това да се случи, социалните мрежи също са пълни с подобни вопли.
Но да предпочиташ, която и да е ваксина пред друга
(не само руската!), след като при нито една няма достатъчно сигурен опит за резултата, пък и производството им технологично вървеше в еднакви срокове, си е чиста проба мисловен дефект – вследствие на политиката. Подобни желания избуяват единствено на запалянковски принцип: „Ние винаги викаме за Путин и Русия, така и сега!”. Другата агитка - русофобската, е мълчалива, единствено защото няма изглед препаратът „Спутник V” да бъде допуснат в Европейския съюз (ЕС). Иначе и тя щеше да е гласовита. Това са агитки, които воюват помежду си и се смятат за различни една от друга, но са еднакви като две капки вода.
Желаещите да си инжектират руската ваксина обикновено изтъкват правото на избор – да имат възможност за лично предпочитание. Но какво точно ще избират, след като
познанията им за която и да е ваксина са нулеви?
На листовките на всички ще пише и много хубави, и малко лоши неща. Твърди се също, че ЕС стартира ваксинирането с фирма производител, която на искала да поема гаранциите за рисковете при пациента – ето ти повод за отхвърляне. Но при руската Кремъл ли ще ги поеме? Не съм чул някой да се застъпва заради безопасността или правото на избор за индийската, турската и т.н. ваксини. Няма човек на света, който да знае в момента чий препарат ще е най-успешен. Затова нека не се лъжем – „Искам руската ваксина!” е отглас единствено от антизападните настроения у нас, застъпвани от значителна част от населението. Всичко им е лошо на западняците: бежанците, политиците, хлябът им (макар да го ядем!), сега и ваксината; само Русия е хубава – това е мисленето на тези хора. И в общ план, досущ като побратимите си от другата страна на барикадата, подкрепят партии и политици, единствено защото са в техния филско-фобски лагер.
Може да е крадец, но от нашите да е -
вреда ли е, че да я опишеш!
Сега в случая не антизападните настроения сами по себе или русофилството са проблем. Нека на полето на политиката всеки си ги има пристрастията. Проблемът е, че прехвърлени върху тема като здравето, тези настроения се превръщат в политиканстване, а от там – в глупост отвъд всякакви норми. Не следва ли
преди да сме фили, фоби и т.н., да бъдем нормални хора?
Поне за здравето?
Бил Гейтс слага чипове във ваксините, но Путин не слага, той не е такъв човек – ето я еманацията на глупостта на елементарно ниво.
Извън всичко това е напълно естествено хората да се колебаят. Нормално е да се притесняват безопасно ли ще е ваксинирането, да искат да изчакат. Но всички тези естествени страхове нямат общо с предпочитанията на вида ваксина. Още по-малко имат общо с хъса, с който мнозина безотговорно разпространяват глупостта си пред хиляди други хора в социалните мрежи. Отдавна в главите им е извършено чипиране, с което
не правят разлика между хубавото и лошото,
допустимото и недопустимото. Не проуямават, че има граници, които личните пристрастия не бива да прекрачват – виждаме го и в цялата ситуация около COVID-19 (предприеманите мерки, споровете съществува ли вируса и т.н.)
Специално при ваксините има и една енигма: Дали човек, крещящ, че иска да си си инжектира руската ваксина, ще го направи, ако на масата пред него е сложена и ваксина, произведена на запад. Позите и думите са едно, действията – съвсем друго. Но замърсяването на публичността, дори да е единствена щета, е огромна. Колкото повече са хората без спирачки, толкова повече обществото се обезчовечава, а това ще носи всестранни последствия.
