Нагледали сме се на мръсни предизборни трикове в миналото. И не става въпрос само за прословутата Костинбродска афера (която до ден днешен се тълкува нееднозначно – и като пропаднал опит на ГЕРБ да похити изборите, и като ефектна медийна манипулация на опозицията). Българските политици винаги са готови да посегнат на изборите с безогледна и свирепа безотговорност, стига да решат, че интересът им го изисква.
Бързо забравихме страховитата манипулация преди вота през ноември 2021 г.
Седмица преди изборите герберите хвърлиха държавата в паника – алармираха, че в страната са укрити машини за гласуване, с които нелегално ще се обърне резултатът. Политическият залог беше огромен – щяхме да гласуваме дали Румен Радев, тогава яростен враг на Бойко Борисов, ще остане президент за втори мандат и дали ПП, новият опасен конкурент на ГЕРБ, ще превземе парламента. Много хора се уплашиха – масово не се знаеше, че всяка машина е вързана със софтуера и документацията си към конкретна избирателна секция, а това не позволяваше във вота да се използва техника, която не е предварително проверена и програмирана. На герберите обаче тогава не им стигна куражът да поискат пълна отмяна на машинния вот. И плитката им машинация се провали – Радев беше преизбран, а ПП направи правителство.
Две години по-късно ГЕРБ приложи същата тактика преди местните избори на 29 октомври – този път не броени дни, а направо броени часове преди вота. И сега издигна наглостта и мащаба на манипулацията на съвсем ново равнище. Отново на прицел беше машинното гласуване, макар че със законодателните промени, които ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха през 2022 г., то беше напълно смачкано като нова изборна технология. На местните избори обаче залогът пак беше изключително важен – ще удържи ли статуквото местната власт, по-конкретно, контрола над София. Герберите, зад които плътно стои ДПС, предпочитаха единствено хартиено гласуване (с всички машинации и трикове, които позволява) и затова решиха изцяло да елиминират машините от предизборното уравнение.
Мащабът и обхватът на скандала бяха направо смайващи.
Буквално два дни преди вота ДАНС разпрати по институциите справка, с която обвиняваше зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, че поставил под риск сигурността на машините. Тъй като Стойнов беше високопоставен кадър на ПП-ДБ, това всъщност пряко удряше по неговата политическа сила.
В скандала беше директно завлечено цялото Народно събрание. Шефът му Росен Желязков спешно събра председателския съвет на парламента – без представители на ПП-ДБ, от които се очакваше да защитят кабинета и машинния вот. Премиерът Николай Денков беше в чужбина, което оставяше правителството в ръцете на герберския кадър Мария Габриел. Така на практика беше елиминирана възможността както ПП-ДБ, така и изпълнителната власт да реагират бързо и адекватно на ситуацията.
Това позволи на водачите на ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“ и БСП да контролират напълно хода на събитията. И те веднага ги насочиха в желаната посока – отмяна на машинното гласуване. Тук помогна Централната избирателна комисия (ЦИК), която дори не опита да потърси алтернативно решение. Цялата операция беше улеснена от неадекватните шефове на министерството на електронното управление – Стойнов отказваше да обясни какво е правил и какво не, с което само засили подозренията срещу себе си, а поведението на министъра му Александър Йоловски беше такова, че не можеше да се разбере за ведомството си ли работи или срещу него.
„Това е държавен преврат!“, викаше пред журналистите Тошко Йорданов от ИТН,
докато изреждаше пред медиите несвързани обвинения за кражба на изборите с кодове и снимки с телефони. Вярно е, действително си беше преврат. Само дето беше организиран от политиците, които искаха да смажат ПП-ДБ на изборите. Всички имаха интерес да го направят: ГЕРБ, защото обединената десница е прекият му конкурент за властта; ДПС и БСП, защото избирателите им се боят от машините; „Възраждане“, защото се нуждае от свежи конспиративни теории, с които да плаши хората да гласуват за нея; а ИТН от чиста злоба и желание да уязвят бившите им партньори в кабинета „Петков“.
Най-важният актьор тук беше ГЕРБ, която водеше с десните битката за овладяването на София – перлата на местната власт и една от най-големите хранилки за партийни активисти и обръчи от фирми в държавата. И тук превратът се издъни. Вярно, столичани не излязоха да гласуват масово – нито за единия, нито за другия лагер. Вяла беше активността, както на парламентарните избори. Безогледната и брутална манипулация, съшита с бели конци, и поднесена ден преди изборите, обаче вбеси достатъчно много хора, за да гласуват за кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев. Ей така, просто от желание да натрият фасона на самодоволните гербери, които бяха готови да разсипят изборите. Нека се радва Борисов на победите си в провинцията. Нали изгуби София!
Така погледнато, герберският преврат се провали. Той обаче успя в друго – да посегне и уязви политическите права на българите. Законът го казва ясно – избирателите могат да избират да гласуват с машини или с хартия. С една коварна политическа операция обаче това право им беше отнето, само защото някой искаше да си осигури малко електорално предимство. Нека това да ни накара да се замислим – какви други права и свободи са готови да ни отнемат тези хора, за да си съхранят властта?
